Целта е ясна - всичко да бъде забравено
5 месеца не стигат, за да се внесе делото срещу убиеца на Милен Цветков в съда. Правели се всякакви експертизи, той мотаел разследващите, оправдания, оправдания, оправдания.
На всички е ясно, че забавянето цели само едно. Да се разколебаят свидетелите, да падне някоя лепенка от нечии автомобил в катастрофата и един опитен адвокат да си свърши перфектно работата в съда.
Хората забравят, това е нормално. И колкото повече време минава, толкова повече следите изстиват. Поне, ако някой гледа криминални сериали като “Касъл” или “Кости”, отдавна е разбрал тази истина. Но в България това не важи.
Тези днес се сетих как в деня преди покушението срещу Манол Велев говорих за футбол с него около час и половина. От плажа в Поморие. Кога ме викнаха като свидетел? След две години. Ако не ми се беше запечател денят до последната подробност заради този разговор, как можех да помогна? Никак, ама никак. А ако имах макар и някаква малка информация? Отдавна да съм я забравил.
И след това разследване извършителят все още е неизвестен. Каквото и да се твърди.
Е с тези темпове на работа как да се раздаде правосъдие? Става все по-трудно. И като добавим и снизходителния съд, момчето, което няма спирачен път, което не е видяло червен светофар със замъгленото си от дрога съзнание и е убило човек, ще се прибере у дома, при мама и татко. Вярно, срещу доста сериозни разходи за адвокатска защита.
5 месеца не стигнаха на КАТ да постави една патрулка на това кръстовище, което е едно от най-безумните кръстовища в столицата.
Само за половин час в събота сутринта два джипа минаха през
него със свистящи гуми, вероятно заради скоростта от 50 км/ч, с която се движеха..
В нормалните държави всичко отдавна да е забравено. Както се случи с книжката на Григор Димитров. Свалиха го от колата и го качиха на таксито. И експертизите ще са готови, и съдът ще е заседавал.
Всъщност какви толкова експертизи трябва да се направят? Толкова ли са сложни. Ден след катастрофата на око бившият ни шампион на рали Димитър Илиев определи скоростта при удара на около 100 км/ч. На око! И май се оказва, че не е сгрешил.
След като 5 месеца не стигат, на нас ни остава просто да броим всеки ден колко време е минало от убийството на Милен Цветков. И обещаваме, че ще го правим, докато някой си свърши работата. На тези, които го помним, само това ни остава. И студения душ, който ще получим, когато най-накрая се произнесе присъдата.
Вероятно тя ще е доста справедлива. Поне като тази за освобождаването на Джок Полфрийман от затвора и прибирането му в Австралия. Вероятно същото ни очаква и с убиеца на Милен Цветков.
