Чрез мирното споразумение с Израел и изграждането на съвременна държава престолонаследникът на ОАЕ се бори с ислямисткия джихадизъм
Принц Мохамед бин Зайед Ал Нахаян - фактическият владетел на Обединените арабски емирствата - притежава неофициалната титла "най-могъщият човек в Близкия изток", надминавайки по влияние лидери на големи страни като Египет и Саудитска Арабия. Той е убеден, че сделката му с Израел е „мирно споразумение“, въпреки че в самия Израел по този въпрос съществува дебат – споразумение или стъпка към нормализация?
Сключвайки споразумението с Тел Авив Бин Зайед не обслужва интересите на Израел, нито тези на палестинците. По-скоро това е сделка, която представлява част от средносрочен и дори дългосрочен стратегически процес. Може с увереност да се каже, че споразумението обслужва предимно интересите на ОАЕ - държава с население от 9 милиона население, 8 милиона от които чуждестранни работници, държаща 6% от световните петролни запаси. Непосредствената изгода от сделката не се свежда единствено до получаването от американците на пратка свръхмодерни изтребители F-35 и на други оръжейни системи. Става дума преди всичко за консолидация на позициите на Бин Зайед в Конгреса на САЩ. Мирът с Израел ще допринесе за снемане възраженията на част от конгресмените срещу продажбите на оръжие. Това би представлявало своеобразна застраховка на Бин Зайед, дори в случай че Тръмп изгуби изборите през ноември в полза на опонента си Байдън.
Както е известно Бин Зайед
има близки отношения
с Тръмп, но има лоши
спомени от Барак Обама.
Въпреки че в началото на мандата си Обама често търси приятелството му и се консултира с него по теми, свързани с Близкия изток. Най-тежкият удар за Бин Зайед е, когато Обама започва преговори с неговия основен противник Иран, завършили със сключването на ядрената сделка.
Отношенята между Обама и Бен Зайед се променят радикално още с началото на „Арабската пролет“. Тогава Обама започва да говори за нов, демократичен и либерален Близък изток, в който лидерите се избират от хората, а мястото на диктаторите е на бунището на историята.
Бин Зайед вижда в това заплаха за режима си и за властта на традиционните елити в региона, поради което побърза да подкрепи режима на Ал Сиси, свалил властта на Мюсюлманските братя в Египет. По онова време той безуспешно се опита да убеди американската администрация, че подкрепата за Арабската пролет ще създаде хаос в Близкия изток и ще отслаби позициите на САЩ в региона.
Бин Зайед е религиозен човек, който спазва предписанията на исляма, но същевременно изпитва омраза срещу политическия ислям в лицето на Мюсюлманските братя. Наред с Иран, той възприема това движение като непосредствена заплаха за страните от Персийския залив в частност и за сунитския ислям като цяло.
Не е изненадващо, че още преди Тръмп да бъде избран за президент, Бин Зайед бе установил контакти със зет му Джаред Кушнер и дори отмени заплануваната си среща с Обама, за да може да се срещне с Кушнер в Ню Йорк.
Мохамед бин Зайед е лидерът новатор, който създаде Министерство на толерантността, построи „втори“ Лувър и откри клон на Нюйоркския университет. Но неговата толерантност бе подложена на изпитание в контекста на стъпките към демократизация в Близкия изток. Докато Вашингтон се колебаеше дали да даде подкрепата си за президента Сиси, Бин Зайд затвърди реномето си на политик, дал решаващ принос за излизането на Египет от сериозна криза.
Според Мохамед бин Зайед всички ислямистки групи имат една цел, а именно създаване на религиозна държава или халифат, в който Коранът да замести конституцията. Според него репресивните режими в Близкия изток са единствената алтернатива на катастрофата. Неговите възгледи откровено отговарят на личните му интереси, но опитът от последните години накара някои наблюдатели ветерани да оценят прозренията му относно заплахата от политическия ислям, която днес се признава от всички.
Мохамед бин Зайд посвети много от ресурсите си за организирането на масивна кампания, която може да бъде сведена до понятието „борба с джихада“. Въпреки малкия размер на страната си (броят на гражданите на ОАЕ е по-малък от един милион души), Мохамед бин Зайед
контролира над 1,3 трилиона
долара държавни средства
и е главнокомандващ на най-добре обучената и въоръжена армия в региона, с изключение на Израел. Във вътрешен план той успя да ликвидира струкурите на Мюсюлманските братя в страната и да изгради модерна система на наблюдение, която позволява да бъдат уловени и най-малките признаци за наличието на политически ислям.
Ролята на Мохамед бин Зайед в „Арабската контрареволюция“, която изцяло промени репутацията на ОАЕ, може да се оприличи на тази на Метерних. (Принц Клеменс Венцел Метерних, австроунгарски политик и една от най-важните фигури през деветнадесети век, е признат за автор на политическите правила, които основните сили в Европа следваха през четиридесетте години, последвали поражението на Наполеон Бонапарт). Пентагонът все още счита Бин Зайед за влиятелен и лоялен съюзник. По време на посещението си в Абу Даби бившият министър на отбраната на САЩ Джим Матис, се обърна към аудиторията, включваща емиратски граждани и чуждестранни експерти, с думите: „Емирствата са като Атина и Спарта в едно“. Това е в пълен контраст с представата за Бин Зайед на някои висши служители в администрацията на Обама, които го считаха за кръвожаден диктатор и опасен опонент.
Мохамед бин Зайед е
обигран политик и светски
лидер, движен от грандиозни
планове за региона
и разполагащ с ресурсите за тяхното реализиране. Въпреки недостатъците на политиките му, алтернативите им изглеждат все по-неубедителни. Пример за това е и американската въздушна атака, последвала нападенията срещу американското посолство в Багдад, в резултат на която бяха убити иранския генерал Солеймани и основния му иракски съюзник.
Макар преди Бин Зайед да критикуваше Обама, заради склонността му към примиряване с амбициите на Иран, сега бе изправен пред противоположната заплаха – призрака от война между Тръмп и айатолласите. Разбираем е стремежът на Мохамед бин Зайед да избегне подобна перспектива, тъй като неговата държава се намира срещу иранския бряг и би била първият обект на евентуална атака от страна на Техеран.
Мохамед Бин Зайед вече повече от десетилетие се счита за фактически лидер и водещата фигура в Емирствата, въпреки че официално президент е по-големият му брат Халифа, който получи инсулт през 2014 г. Той е авторът на образователната, финансовата, културната и външната политика на страната, но рядко ще го чуете да произнася речи или да дава интервюта за медиите. В това отношение той отстъпва първото място на далеч по-открития за медиите Мохамед бин Рашид ал Мактум - владетел на Дубай и негов заместник във федерацията.
Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. са повратният момент, променил живота на Мохамед бин Зайед. Тогава той прозрял дълбочината на ислямската заплаха и осъзнал опасността от нейното игнориране от Арабския свят. През октомври същата година Мохамед бин Зайед споделил, че е бил удивен от убеждението на арабски държавен глава по време на срещата си с неговия баща в Абу Даби, според който нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона са дело на ЦРУ или дори на израелската разузнавателна служба Мосад. След като въпросният президент напуснал срещата, Зайед попитал сина си какво е мнението му. „Но ние имаме доказателства за противното“ – бил отговорът му. През есента на същата 2001 г. службите за сигурност на ОАЕ арестуваха около 200 емирски граждани и близо 1600 чужденци, които планирали да заминат за Афганистан и да присъединят към Ал Кайда. Сред тях имало и няколко, които се обучавали за самоубийци камикадзета.
Веднага след атентатите на 11 септември Мохамед бин Зайед направи задълбочен и изчерпателен преглед на уязвимостта на страната си за терористична заплаха. Марсел Уахба, който пристигна в ОАЕ през октомври същата година (2001 г.) в качеството си на посланик на САЩ, заявява: „Мисля че събитията от 11 септември го накараха да направи реформа на основните вътрешнополитически сектори - от образованието до финансите. Така тези сектори значително увеличиха своята ефективност”. Според Уахба, за целта Мохамед бин Зайед е сформирал екип, включващ братята му и редица старши съветници, който е съумял да отстрани съществуващите системни недостатъци на държавния апарат.
Мохамед бин Зайед
предприема мащабна атака
срещу ислямистката идеология.
Голяма част от ислямистите в Емирствата принадлежат към „Асоциацията за реформи и социална ориентация“ - асоциация, основана през 70-те години, която е местният еквивалент на Мюсюлманските братя. Тя включва хиляди чужденци, повечето от които с египетски произход, които преди десетилетия попълниха нуждите на ОАЕ от бюрократи и образовани професионалисти. Първоначално управляващите семейства на страната приветстваха „Асоциацията за реформи“, тъй като я считаха за толерантна религиозна група. Но през 90-те, според местния журналист Султан ал Касими, те превърнали министерствата на образованието и правосъдието в държава в държавата, решавайки как да се разпределят стипендиите и придавайки религиозна насока на функционирането на съдилищата.
В тази връзка Мохамед бин Зайед уволни учителите с изявена ислямистка ориентация и нареди цялостно обновяване на всичките академични курсове в страната. Повечето емиратски граждани си спомнят за своите повлияни от политическия ислям учители в началните училища, които наблягали върху въоръжения джихад за правата вяра и върху безнравствеността на неверниците. Училищните програми, написани от членове на Мюсюлманските братя се отличаваха с нетърпимост и пристрастност, които пронизваха дори предмети като история и математика. В учебниците можеше да се прочетат пасажи като следния пример по математика: „Ако убиете трима еврейски заселници и оправдаете двама, колко ще са общо те?“
Сега гимназиите в Емирствата са въвели дори уроци по етика извън религиозните курсове - нещо немислимо доскоро. Освен това, Мохамед бин Зайед проведе мерки по насърчаване на умерените религиозни духовници в сферата на частния сектор, включително редица известни суфитски авторитети . ОАЕ също започнаха да изнасят свои методики и програми за обучение на имами в чужбина, обхванали и хиляди афганистанци.
Мохамед бин Зайед се стреми към изграждане на
държава, която да разгроми
идеологията на всички течения
на политическия ислям
– т.е. иска да успее там, където ислямистите се провалиха. Вместо да тръгне по пътя на нелибералната демокрация - подобна на този, следван в Турция - той се стреми към изграждането на социална либерална система, основаваща се върху индивидуализма по модела на Ли Куан Ю в Сингапур от 60-те и 70-те години. Усилията му обхващат секторите на държавната служба в Абу Даби, които бяха проядени от корупция и неефективност, подобно на положението и в други арабски държави. За този сектор бяха характерни корупционни зависимости и субективизма при назначенията – до голяма степен характеризиращи дисфункционалния модел на Гамал Абдел Насър, изграден в Египет през 50-те години и впоследствие прекопиран в другите страни.
За целта в администрацията на страната бяха назначени голям брой талантливи млади хора, упълномощени да преодолеят бюрократичната инерция. С тяхна помощ обществения сектор бе освободен от десетки хиляди служители, други хиляди бяха преназначени на по-подходящи длъжности.
В периода 2005-2008 г. броят на служителите в правителствените служби на Абу Даби бе намален от 64 000 на 7 000 души. В същото време Мохамед бин Зайед започна да инвестира огромните капиталови резерви на Абу Даби, за да изгради икономика, която да не зависи от петролните постъпления. Със създаването на нов държавен инвестиционен фонд наречен „Мубадала“ той успя да развие нови индустриални сектори и да създаде работни места, които ускориха обучението на местните жители. Същевременно успешно бе модернизиран имиджа на страната чрез включването на жени в правителството.
Амбициите на Мохамед бин Зайед включват и промяна в поведението на самите емиратски граждани, превръщането им в по-дисциплинирани, рационални и самостоятелни индивиди.
Бивш дипломат го е чул да казва:
„Случвало ли ви се е
да се ръкувате с гражданин
на Емирствата?
Това е вяло ръкостискане. И човекът не смее да ви гледа в очите. Аз се опитвам да науча хората да ви гледат уверено и да ви стискат ръката със силна и решителна ръка“.
Не случайно емирът въведе задължително обучение по жиу-жицу в училищата. През 2014 г. бе въведена и задължителна военна повинност, принуждаваща младите емиратчани да се подложат на една година тежък труд и военни тренировки. Мохамед бин Зайд настоява те да се отнасят сериозно към това обучение, след като се радват на безплатно жилище, образование и здравеопазване. И когато няколкостотин донаборници отказали да се регистрират, Мохамед бин Зайед ги привикал на среща. На нея той им разказал за усилията на баща си за изграждане на държавата и за нужните жертви за това. Освен това, според непотвърдени данни, на младежите им се наложило да прекарат месец в изолация.
Бин Зайед има решаваща роля при формулирането на стратегията на ОАЕ в международната и арабската политика, както и за сключването на договора с Израел. Последното бе постигнато с цената на разграничаването на страната му от общоарабската, саудитска по същество, инициатива за обвързване на мира с евентуалното изтегляне на Израел от окупираните палестински територии.
Обявяването на подобно споразумение от страна на ОАЕ без арабска подкрепа свидетелства за политическа смелост, но и за амбиция за регионално лидерство от страна на Мохамед бин Зайед.
