Това беше любимото му място в Старосел
Изминаха 12 години от кончината на Георги Китов. Човекът, направил най-значимите археологически открития на нашето време, бе покосен от инфаркт на 65 г. точно на мястото, което най-много обичаше - Старосел. Там бяха останките от времето на древните тракийски царе, които толкова много провокираха и изкушаваха търсаческия му дух. Сред откритията на археолога са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс “Хероон" край Старосел, 673-грамовата златна маска на Терес от могилата “Светица”, десетки златни накити, съдове, царски венец и уникалната бронзова глава на тракийския цар Севт III, която стана световна сензация. След изложба в парижкия Лувър тя се превърна в емблема на тракийското наследство по българските земи.
“Старосел е
моята радост и
страдание, моето
щастие и мъка
Тук имах големи перипетии, но оттук дойде и голямото ми признание.”
Думите са на забележителния археолог д-р Георги Китов. Изрича ги предишната нощ. На следващата издъхна. Той затворя очи на метри от последната могила, която разкопава.
Преди да приключи сезонът, Китов се отбил в Старосел да проучи въпросната могила. Нищо не предвещавало, че следващата вечер ще си отиде внезапно. През деня изпратил жената до себе си Диана Димитрова и дъщеря им Ирина за София за първия учебен ден. Прибрал се от обекта в стаята си, защото времето се развалило. И там го застигнала смъртта.
Всичко станало
за миг
Артериална хипертония е заключението на съдебните медици. Самите те били учудени как при толкова заболявания е работил на открито.
Китов никога не се оплакал. По 12 часа на ден прекарва на разкопки. Преди да дойде в Старосел, бил на Голямата Косматка край Казанлък. Същата година археологът има силен сезон в Сливенско и Казанлъшко.
На 13 септември 2008 г. “24 часа" завари Китов в неговия работен екип - гол до кръста, къси панталони, шапка и джапанки. “Кога ли ще намеря и аз моята могила”, изрече той пред колегите си. А Диана му се скара да не говори така. Сякаш е предусещал нещо, коментираха от екипа му. “Боговете го обичаха и затова избраха да бъде близо до тях. Подариха му лека смърт да не се мъчи”, казаха тогава колегите му.
Те дълго коментираха, че преди да си отиде, Китов обиколил старите си могили. “Помислих си, че това е като обхождането на земите, както го е правил всяка година тракийският владетел. В момента, в който той не се появи, по-силни аристократи са придърпвали властта към себе си.
Казах си, че това не е на добро", разсъждаваше тогава Диана Димитрова. Китов се радваше на всяка своя находка и общуваше с нея. Радваше се на откритите предмети, оглеждаше ги, изследваше ги.
Смяташе за най-ценно свое откритие бронзовата глава от статуята на Севт Трети от Голямата Косматка. Според него тя е съкровище за България, тъй като бронзови глави на владетели не се намират често не само в пределите на Тракия, но и в Гърция и Рим.
Беше категоричен, че траките са много велик народ, участвали в изграждането на източно-средиземноморската цивилизация.
Приносът на Китов в българската археология е огромен, смятат историци. Никакъв учебник и представяне на страната в исторически аспект вече не може да мине без неговите открития.
С тях внесе корекция в науката - една от тях е, че тези могилни съоръжения не са гробници. Повечето са били храмове, използвани за определени ритуали, след което са превръщани в гробници за царя жрец, който едновременно е син на Великата богиня майка.
Прави ритуал
с вино
Георги Китов и екипът му имаха специален ритуал, преди да влязат в гробница, която разкриват. Първата им стъпка беше да излеят вино. С него искаха да измолят от духовете на тези, които са погребани вътре, да ги допуснат до това, което е сложено вътре в могилата. И чак тогава пристъпваха към изваждане на находките. А те бяха от най-богатите. Златната маска на Терес е в съкровищницата на България.
Китов обичаше да пие вино от току-що открит златен съд. За него това бе едно докосване до вещите на тракийския владетел и вдъхването им на нов живот.
Местните хора
поставиха
паметна плоча
с името му
През 2014 г. по предложение на кмета на Старосел Иван Жутев в селото е учреден местен клуб “Задругата на Хероса”. Кръстен е така по името на пръстена печат, открит от Георги Китов в Пейчова могила.
Първата задача на новосъздадения клуб е да събере средства и да вдигне монумент в памет на археолога на Четиньова могила. “Паметната плоча вече е на мястото на разкопките и увековечава паметта на Георги”, каза за “24 часа” Диана Димитрова, която живееше на семейни начала с него, а сега продължава делото му.
Изследванията на Китов са насочени основно към територията на Одриското царство, което през V-III в. пр. Хр. се простира между Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък. Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са сред прочутите исторически личности на своето време.
