8 града и 213 села са на режим
С 40% е спаднал общият обем на водите в реките в България само за месец. Повечето в страната са били със средномесечни количества под нормата.
Това показват последните данни на министерството на околната среда за юли, когато общият обем на речния отток е бил 645 млн. кубични метра. В сравнение с година назад е намалял с 20%.
В Дунавския водосборен басейн обемът е 285 млн. кубични метра, което е с 49% по-малко от предходния месец и с 30% по-малко от този за юли 2019 г. През юни спрямо май също има значителен спад - 30%.
Басейнът обхваща почти цялата територия на страната на север от Стара планина без Черноморието. Така че тук може да се направи разграничение между източната и западната част на басейна - повечето от наблюдаваните реки през юли са с водни количества под месечните норми.
Около и над
тях са само
река Искър
при град Нови Искър, който е в близост до София, и Янтра при село Каранци, близо до Велико Търново.
Министерството отчита, че през юли в резултат на валежи река Искър е вдигнала значително нивото си - с близо 2 метра. Тогава някои от подлезите в София бяха под вода. В останалата част на Дунавския басейн валежите са оказали краткотрайно и не са напълнили реките.
През септември водите в целия басейн са под праговете, показват ежедневните бюлетини на министерството.
В Черноморския басейн сушата е още по-голяма - в бюлетина за 17 септември е записано, че всички реки са близо до праговете за ниски води. Има и една пресъхнала - Факийска, в района на село Зидарово. През юли общият обем на речния отток е бил 20 млн. кубика - с 42% по-малко спрямо предходния месец и също толкова година назад. През юни спрямо май обемът е намалял с 29 на сто.
Водата в реките в Западнобеломорския водосборен басейн също е спаднала с около 40% през юли спрямо юни и с 16 на сто спрямо юли 2019 г. Преди 2 месеца общото количество е било 90 млн. кубични метра, като отново всички са с води под нормата. Регионът обхваща югозападната част на България. Водата е спаднала още повече през юни спрямо май - с 44%.
Най-пълноводен е Източнобеломорският водосборен басейн, където водата в реките е намаляла с 26% за месец и едва с 2% за година, като през юли общият обем е бил 250 млн. кубични метра. Въпреки това повечето нива отново са под средномесечните норми, а около и над тях са само р. Марица при село Радуил и при Пловдив, Първомай, Харманли и Свиленград и на р. Чепинска при Велинград. През юни спрямо май спадът на общия обем вода в реките е бил по-малък - с 13%.
Обезпокоителни
са и стойностите
на индекса на
засушаване,
които всеки месец се изчисляват от Националния институт по метрология и хидрология на база предварително определени средномесечни водни количества по поречия. Според него за юли повечето от големите реки у нас са със засушаване. То е силно по поречията на реките Русенски Лом и Факийска, която вече е пресъхнала на места. Умерено има по поречията на реките Осъм, Ропотамо, Струма и Места. А с около средно засушаване са поречията на Огоста, Искър, Вит, Янтра, Провадийска, Марица и Тунджа.
Що се отнася до язовирите за питейно-битово водоснабдяване, три са пълни под 50% - “Асеновец”. “Тича” и “Ястребино”, заяви министър Емил Димитров в петък по време на парламентарния контрол. (Какво е нивото на останалите язовири за питейна вода виж картата).
По думите на Димитров постъпилият приток в яз. “Ястребино” от началото на 2020 г. е 3,88 млн. кубика. В началото на септември язовирът е пълен едва 22,65%. Наблюдават се
влошаване на
качеството
на водата
и повишаване на манганови йони. Това са показали дълбочинни проби от язовира, направени след сигнал за наличие на мътна вода във водопреносната система.
В яз. “Тича” притокът от една година е бил малко над 7 млн., колкото е потреблението му само за месец. Процентът на запълване в него е 47,2, поради това ползването е редуцирано. От графика за септември става ясно, че заявките за ВиК - Шумен и Търговище, са намалени съответно до 2,4 и 0,7 млн. кубика. Заявката за напояване се редуцира от 1,546 на 1 млн. кубични метра. Все още няма депозирани заявления за издаване на разрешителни за водовземане от алтернативни водоизточници от ВиК - Шумен.
Язовир “Асеновец” е пълен 36,33%, като разрешените обеми за питейно-битови нужда са 0,8 млн. кубика. Акумулира се и допълнителен обем, след като ВиК - Сливен, е предприел мерки за включване на алтернативни водоизточници.
Макар язовир “Камчия” да е малко над 50%, полезният обем е 30,85 на сто. Затова и
заявките за
септември за
Варна и Бургас
са редуцирани
Министерстовто на околната среда вече оповести идеята си да включи три язовира в системата за питейно-битово водоснабдяване в Черноморския регион, за да облекчи използването на вода от “Камчия”, който в момента е основен източник за Варна и Бургас. Това са “Ахелой”, “Порой” и “Георги Трайков”, които в момента се използват за напояване.
Язовир “Ясна поляна” също е с по-нисък обем. Наличният към 17 септември е 54,63%. Той също се използва за водоснабдяване на Южното Черноморие.
Останалите язовири за питейно-битови нужди са с високи обеми (виж графиката), като водите в тях към началото на месеца са 68,2% от общия. Тенденцията за всичките 15 водни басейна обаче е водата в тях да намалява.
На депутатски въпрос относно водоснабдяването в област Стара Загора министър Димитров отговори, че проблем няма. Той уточни, че яз. “Копринка”, който също е с нисък обем - 20% от общия заради сушата, няма отношение към водоснабдяването за питейно-битови нужди на областта. Язовир “Копринка” има годишен изравнител с обем 142 млн. кубика, към 16 септември обемът е 19 млн., но той служи за енергетика, промишлени цели и напояване. По думите на министър Димитров проблем с водоснабдяването от кладенците в Казанлъшко, които са между Стара планина и терасата на р. Тунджа, няма.
Ако се запази тази тенденция към минимален приток, ще бъде нарушено подаването за промишлените цели, а при продължаващо засушаване ще бъдат редуцирани и водите за напояване. От язовира не се изпуска нерегулирано вода, всичко е по разрешителен график, но в неправилна посока през последните 15 години, уточни Димитров. Той разясни, че язовирът събира водата само за една година. На мястото, където се намира, може да се напълни два пъти за една година, но водата няма къде да отиде. Когато “Копринка” е пълен, водата отива към яз. “Жребчево”, а когато и двата са пълни - отива към Стара Загора.
По данни на Министерството на регионалното развитие
към края на
август воден
режим има
в 8 града и
213 села
в 46 общини в страната. Градовете са Сливен, Омуртаг, Радомир, Елена, Котел, Добрич, Ловеч и Тетевен. Причината е намален дебит на водоизточниците или нарушения във водоснабдяването.
14 от тези населени места се обслужват от ВиК - Йовковци, пет от тях са в община Павликени. Засегнати са 10 174 жители. Затова МРРБ изрази готовност да съдейства на общината за извършване на проучвания за нови водоизточници или реконструкция на инфраструктурата в село Караисен - едно от населените места с воден режим. Като по-дългосрочно решение ВиК - Йовковци, е предложил яз. “Александър Стамболийски”, който в момента се използва за електроенергия и напояване”, да започне да се ползва и за битови нужди.
Българският ВиК холдинг пък ще помогне с финансиране за решаване на водния проблем на квартал “Мътница” в Шумен. Прогнозната стойност на проекта е 370 хил. лв.
