Колонизацията на друга планета от човека вече е въпрос на едно или максимум две десетилетия
“Имам билет за Луната. И тръгвам скоро. Но ще ми липсва слънцето в очите ти”, пее Джеф Лин в една от най-великите балади на XX век на “Електрик Лайт Оркестра”, която е в основата на двойния албум на групата, който стана платинен. Сингълът излиза през 1981 година, а днес е много близо да стане реалност. Въпрос на едно или две десетилетия.
Единственият шанс на човечеството да оцелее е да ускори колонизацията на други планети, смяташе гениалният физик сър Стивън Хокинг приживе.
И този момент като че ли става все по-близък. НАСА търси частни фирми, които да доставят лунен прах за изследвания. В атмосферата на Венера е открит газ, директно свързан с живота. Навсякъде се говори за екзопланети, като надеждата е, че там някъде ни очаква новата Земя.
Защото това е една мечта, която десетки години завладява ума на повечето учени на Земята. И надеждите са свързани най-вече с естествения ни спътник - Луната. Лунният прах е необходим точно за това. Неговото изучаване ще даде начините, по които там може да се появи колония. Очевидно и в това състезание американците ще са първи. А дали Луната няма да е новият им щат, ако отново изпреварят другите?
Колонизацията на Луната придоби нови измерения, след като първата индийска сонда “Чардаян-1” през 2008 година откри лед в близост до полюсите на естествения ни спътник. И изведнъж всички се сетиха за него, въпреки че мисиите на “Аполо” отдавна приключиха.
Колкото и учудващо да звучи, идеята за колония на Луната се появява преди векове.
През 1638 година епископ Джон Уоткинс публикува статия
“Някои дискусии, свързани с нов свят и друга планета”, в която предвижда, че такова нещо ще стане. Великият учен Константин Циолковски, е един от най-големите привърженици на идеята.
След 50-те години на миналия век се появяват и директни концепции и дизайни, предложени от учени, инженери, военни и писатели. През 1954 г. великият фантаст Артър Кларк предлага база на Луната от надуваеми модули, покрити с лунен прах за изолация. Те приличат на иглута. След това трябва да се направи още по-голям модул, пречиствател за вода, атомен реактор за ток и електромагнитни оръдия, които да изстрелват товари и гориво за интерпланетарните кораби.
През 1959 г. физикът Джон Рейнхарт пък предлага структура, която да “плува на повърхността от прах”, защото според някои теории на Луната има дълбоки океани от прах.
НАСА поиска увеличение на бюджета за тази година от 1,6 милиарда долара, за да успее да прати хора на Луната още до 2024 година,
след което до 4 години да има постоянно присъствие там. Това е програмата “Артемис”. Нейната първа част ще бъде от непилотирани полети, за да се покажат възможностите на новата ракета SLS и кораба “Орион”. Следват още две фази, които са свързани с кацането и колонизирането на спътника на Земята. И главната цел - САЩ да забият още по-дълбоко знамето си на повърхността и да предявят претенции пред всички останали.
Но американците не правят планове от днес. През 1959 г. стартира военният проект “Хоризонт”. Целта е да се постои форт на Луната до 1967 година. Програмата се води от нацисткия учен Хайнц-Херман Кьоле, бащата на крилатите ракети “Фау”. Двама войници астронавти трябва да кацнат през 1965 г. и след това да започне строежът, като за пренос на материалите се използват 61 ракети “Сатурн-1” и 88 ракети “Сатурн-2”. Около 250 тона екипировка трябва да бъде доставена на Луната.
Следващата програма е на военно-въздушните сили на САЩ. За целта е направена подземна база за 21 човека. По проектът “Лунекс” са похарчени 7,5 милиарда долара, без да се стигне до някакъв траен ефект.
През 1962 година Джон ДеНайк и Стенли Зан пък за първи път предлагат подземна база в Морето на спокойствието. Местата в нея са за 21 човека и се намира на 4 метра под повърхността, за да бъде предпазена от радиацията. Двамата учени предлагат атомни реактори за захранване, защото соларните панели няма да издържат дългите лунни нощи. Те за първи път включват и пречиствател за вода.
За да не останат по-назад, в СССР също се разработва лунна база “Звезда”. Според проекта от 1962 до 1974 година трябва да има заселване на спътника. Тя е продължение на програмата N1-L3, чиято цел е да прати човек на Луната, но е спряна заради американския успех. Лично великият конструктор на космически кораби Сергей Корольов дава задачата на бюрото “Бармин”. Заради това неофициално е известен и като Барминград.
Реализацията му се основава на главните части на предходната програма. N1 e супертежкият изстрелвач на ракети. Неговият провал обаче слага край и на програмата. Опитани са четири изстрелвания, които завършват неуспешно. Документите по тази програма станаха известни едва след разпада на СССР и отпадането на грифа “свръхсекретно” от тях.
Концепцията “Лунно село” бе представена през 2015 г.
В този случай “село” се отнася за международни държавни и частни инвеститори, учени, инженери, университети и безнесмени, които да дискурират интересите си и възможностите за построяване и делене на лунна инфраструктура. Тя се организира от неправителствена организация, като главната цел е да се се представи визия за международно сътрудничество в Космоса.
Отворената същност на концепцията включва всички лунни дейности, независимо дали са роботи, или астронавти, 3D принтирани сгради, бензиностанции, луноходи, астрономия, използването на ресурси и дори туризъм. Идеята е просто да се координират нещата и да има постоянно присъствие, незасимо дали от роботи или от хора. “Тази инициатива е първата стъпка, която ще ни позволи да се кооперираме и да обменим своите данни. Смятам, че подобно нещо трябва да се случи и на Марс”, заяви директорът на Европейската космическа агенция Ян Вьорнер. Той допълни, че концепцията идва от Международната космическа станция, която бе направена заедно от всички, след като съветската “Мир” бе пратена на дъното на океана. Сега трябва да бъде сменена до 2024 г.
Китай прояви интерес, както и НАСА особено за предложения лунен автопарк. Частната фирма “Блу Ориджин” предложи да се разработи кораб, който да може да достави 4500 килограма екипировка наведнъж.
Един от най-големите привърженици на проекта е астронавтът Бъз Олдрин, човекът, стъпил след Нийл Армстронг на Луната. Според него американците не могат да се оправят сами. Националната космическа агенция на Украйна също изрази съгласие с принципите на селото и ще помага за разработката.
Въпреки че Вьорнер е голям привърженик на проекта, той не е официален на Европейската космическа агенция. Управлява се от регистрираната във Виена фондация “Лунно село”. Все пак този проект си има дори и място - Южния полюс на планетата.
Останалите още спорят дали е най-добре да бъде на полюсите, или на обратната страна на спътника на Земята. Други остават твърди поддръжници.
През 2007 година Джим Бърк, който работи в космическия университет в Париж, обяви, че човечеството трабва да се приготви за сблъсъка с астероид, който може да спре цивилизацията на Земята. И предлага Ноев ковчег на Луната. Колкото и учудващо да звучи, работата по него продължава.
Всичко това доведе и до промяна в отношението към полетите до Луната. Забравени от времената на американската програма “Аполо”.
Япония обяви, че смята да прати екипаж на спътника ни до 2030 година. Китай пък си даде срок до 2036 г. Милиардерът Джеф Безос пък е категоричен, че първата база, основана върху полетите на SpaceX ще бъде готова до края на това десетилетие.
През август миналата година бе създадена и фондация “Отворена луна”, чиято цел е да се направи база за всички народи. Идеята е на богаташи от Силиконовата долина, които изчислили, че с новите частни космически кораби се намаляват разходите и подобна база ще струва максимум 2-3 милиарда долара. Във фондацията участват Стив Ювертсон, Уил Маршал, Челси Робинсън, Джеси Кейт Шиндлер, Крис Хадфелд и Пит Уордън. Вече има налични 5 милиарда долара за начинанието.
Но плановете на американците вероятно са други. Защото “Артемис” стартира по личната заповед на Доналд Тръмп. Точно както преди години Джон Кенеди издаде своята да се пратят хора, които за първи път да кацнат там. Всичко това, разбира се, не е без нищо, просто ей така - заради мечтите на хората. Има и какво да се спечели. Най-важният ресурс на Луната според учените е соларната енергия. Тя е доста по-лесно добивана, отколкото на Земята. Това ще доведе до изграждането на огромни електростанции.
В реголита, или лунния прах, се съдържа 45% кислород. И цената му заради това е толкова голяма. В него има и огромни запаси от водород. 31 059 квадратни километра от повърхността на Луната пък е лед. От който може да се добие вода, един от най-бързо изчезващите ресурси на Земята.
Лунният прах съдържа и доста медали. В него се намират чисто желязо около 5 на сто, като е съпроводено с никел и кобалт. Те пък могат да се извлекат доста лесно просто с помощта на магнит.
Скалите на Луната съдържат 10 пъти повече титан, отколкото земните. Открити са залежи от алуминий, силикон, калций и магнезий.
Има залежи и на редки метали, като в момента Китай държи около 95% от земните такива, което го прави монополист.
Според изследванията лунният вятър съдържа над 1 милион тона от хелий-3, който е основата на ядрената енергия.
И не на последно място, смята се, че реголитът е строителният материал на бъдещето.
Или както се казва в един стар виц “Луно, луно, земьо македонска, и за тебе ли ще се тепаме?”.
