Радев готов с вето на Изборния кодекс, преди да е приет
За Велико народно събрание няма да има избор на мажоритарни депутати, решиха окончателно в парламента с продължилото 2 дни гласуването на промените в Изборния кодекс. “Срещу” предложението на ГЕРБ за 200 избрани мажоритарно народни представители във ВНС бяха всички останали партии.
Неочаквано обаче депутатите приеха да могат да се правят референдуми по теми, които се решават от Велико народно събрание. Така стават възможни допитвания по въпроси като да се смени ли устройството на страната от парламентарна на президентска република, за основните права на гражданите или за мястото на прокуратурата - конституционни промени, които изискват свикване на ВНС.
В правната комисия предложението на патриотите за референдумите не бе подкрепено, но в залата текстът бе одобрен дори след като бе прегласуван.
ЦИК ще решава
какви да са
машините за
гласуване
и какъв да е техният софтуер. В ръцете на комисията е и решението дали машините да бъдат купени, или наети, записаха депутатите след второто четене на промените в кодекса.
Техниката за изборния ден ще бъде тествана и сертифицирана от Държавна агенция “Електронно управление”, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Шефовете на трите институции ще определят критериите, по които ще се одобряват машините. Това ще става в 30-дневен срок от датата на доставката им.
Потвърдените гласове от машинното гласуване трябва да са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки, решиха депутатите.
В протоколите от секционните комисии вече ще се отбелязва общият брой на недействителните, сгрешените и унищожените бюлетини заедно, а не поотделно, както досега. Ще се посочва общо броят на избирателите в списъците и на тези, вписани допълнително.
“Против” се обяви само БСП, защото било удар по прозрачността на вота. “Не може под прикритието на нуждата от опростяване на протоколите да се скрие важна информация. Като погледнете протокола, вече няма да знаете колко избиратели са били в списъка и колко са дописани”, каза Крум Зарков.
Опростяването на протоколите е по препоръка на ЦИК, обясни шефката на правната комисия Анна Александрова.
В дебата ДПС пък поиска президентско вето на промените в Изборния кодекс, които противоречали на конституцията.
“Уважаеми колеги, нека да призовем за вето и по онези текстове, които открито нарушават конституцията. Текстове, които
лишават
български
граждани от
право да
гласуват
и открито противоречат на конституционно гарантираното право гражданите да използват майчиния си език в нарушение на директива 109 на Европейския парламент”, каза Хамид Хамид.
Президентът Румен Радев вече се зарече да наложи вето. Още в четвъртък сутринта, докато депутатите не бяха прилючили със споровете си по текстовете, той определи приетите от управляващите промени в кодекса като опит да се запази възможността за изборни манипулации.
Темата имала и икономически измерения - гласуването с хартиени бюлетини обезсмисляло финансирането на машините за гласуване. “Категорично ще наложа вето на този закон. България вече се осъзнава и мисля, че няма да приеме поредна манипулация на изборния процес”, посочи още президентът.
Гласуването остава само в рамките на 24 часа, след като всички партии, дори вносителите от ГЕРБ, се обявиха срещу избори в 2 поредни дни по време на извънредна епидемична обстановка.
Ожесточен спор между коалиционните партньори предизвика предложението на ВМРО прагът за пряк избор на кмет да бъде намален от 350 на 200 жители. Точката намери подкрепа дори от страна на БСП, но не бе приета от депутатите.
