Страната ни получи заем от 2,5 млрд. евро, но заявките бяха 4 пъти по-големи
Парите ще отидат във фискалния резерв, за мерки против кризата и за покриване на дефицита
До края на годината може да има още една актуализация на бюджета
България изтегли 2,5 млрд. лв. външен заем от международните пазари при условия като богатите държави от еврозоната.
Успешната сделка по пласирането на облигации е стартирала на 15 септември по обяд и приключила вчера към 20 часа. “Емисията беше обявена в два транша - 10-годишни и 30-годишни книжа. Това, което беше голямо предизвикателство, е, че за
първи път в
нашата история
излизаме
на пазара
с 30-годишни
книжа
Имаше безпрецедентен интерес сред инвеститорите, което доведе до заявки, които надвишаваха четири пъти обема, който търсехме – 2 млрд. евро. Това ни даде основания да увеличим лимита на 2,5 млрд. евро. Крайният резултат е уникален. В досегашната икономическа история на България постигнатата на доходност на транша е сравнима с тази на държави с по-висок кредитен рейтинг от нашия”, заяви финансовият министър Кирил Ананиев.
За 10-годишните облигации цената е 99,863 за 100 евро номинал, а годишната лихва е 0,375%, за 30-годишните книжа- средната цена е от 97,566 евро и лихва от 1,375%. За сравнение при предишното теглене на заем през март 2016 г. България емитира 7- и 12-годишни облигации, при които лихвата бе в пъти по-висока - съответно 2,156 и 3,179%.
Доходността сега на българските книжа е сравнима с тази на държави като Полша и Унгария. За страни с нашия кредитен рейтинг се движи в интервала от 0,36 до 0,5%, а при 30-годишните – от 1,75 до 1,87%, което означава, че е по-висока от постигнатата от България.
Само двете най-богати държави в ЕС- Германия и Франция, имат нулева и отрицателна доходност за различните си книжа.
Колкото по-ниска е лихвата, толкова по-малко ще се плаща на инвеститорите, които са придобили българските книжа. Емисията започва да тече от 23 септември, а датите на падежа са съответно през 2030 и 2050 година.
Това е първото ни излизане след 5-годишна пауза, а финансовите анализатори сочат три фактора, определили успешната българска сделка. Първият е
отлично
подбраната
пазарна
ситуация,
която се отличава с търсене на доходоносни облигации на фона на ниски и дори отрицателни лихви.
Вторият фактор е авторитетът на България на капиталовите пазари като държава с един от най-ниските дългове спрямо БВП и поддържането на строга фискална дисциплина. Към юли тази година дългът ни - държавен и държавно гарантиран, е 24,5 млрд. лв., или 20,7% от БВП, което ни нарежда в топ 3 на страните в ЕС по нисък дълг.
Третият фактор за успешната емисия облигации е приемането ни в чакалнята на еврозоната, което внася още по-голяма сигурност сред инвеститорите. Защото допускането на страната ни до валутнокурсовия механизъм показва, че България е управлявала успешно и ще държи под контрол бюджетния си дефицит, инфлацията и съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт.
Финансовият министър Кирил Ананиев бе категоричен, че доверието към нас е на много високо ниво.
Инвеститорите,
които са
придобили
държавните
бонове, били от
много висок клас
- предимно централни банки и пенсионни фондове. Радващо, според Ананиев било активното участие на българските инвеститори, които са придобили 16% от общия обем заедно с вложители от Германия, САЩ, Нидерландия и други европейски държави.
Привлечените близо 5 млрд. лв. от новата емисия-облигации ще бъдат използвани за рефинансиране на съществуващ дълг, за увеличаване на фискалния резерв и за финансиране на социално икономическите мерки, приети от правителството за възстановяване на страната от коронакризата. Ще се отделят средства и за покриване на бюджетния дефицит.
В началото на пандемията през март парламентът ревизира бюджета за 2020 г. и
вдигна дълговия
таван до 10
млрд. лева
След актуализацията бе заложен дефицит от 3,5 млрд. лв. в края на годината, 2,44 млрд. лв. по-малко приходи и спад на БВП от 3%. Последните данни за изпълнението на бюджета показват, че той все още има излишък от близо 1,7 млрд. лв. Според министър Ананиев причината е забавеното изпълнение на разходите. Фискалният резерв към края на юли е над 10 млрд. лв., които включват и 360 млн. лв. вземания от ЕС.
Финансовият министър допусна, че може да се наложи нова актуализация на бюджета до края на тази година, но бе категоричен, че дефицитът няма да бъде различен от записания сега.
В началото на тази седмица финансовото министерство е договорило увеличаване на лимита на дълга, който можем да вземем от мeждyнapoднитe пaзapи, oт 16 нa 20 млpд. лв. пo cилaтa нa Глобалната програма за средносрочни облигации, подписана с шест международни банки - “БНП Париба”, “Ситигруп”, Ейч Ес БиСи, “Джей Пи Морган Чейс”, “Сосиете Женерал” и “Уникредит”.
Oт тяx мaлкo нaд 10 млpд. лв. дълг бe изтeглeн пpeз 2015 и 2016 г., a c нoвaтa eмиcия oблигaции oт тaзи ceдмицa нa Бългapия ocтaвa възмoжнocт дa взeмe oщe 5 млpд. лв. дълг.
Засега не предвиждаме нови емисии на външните пазари, прогнозира Ананиев. Ако се появи допълнителна нужда от свеж финансов ресурс, най-вероятно такъв ще бъде набавен чрез продажбата на ДЦК на вътрешния пазар.
