Или защо България e все на дъното в класациите за детско благосъстояние
Рина Мей Акоста е писателка от Калифорния, която преди години се мести да живее в родината на съпруга си Нидерландия. В САЩ е завършила молекулярна биология, има магистърска степен по икономика на здравето и вероятно е щяла да се отдаде на научна кариера, ако новото ѝ място на пребиваване не я впечатлява изключително много с отношението към децата. Докато отглежда двамата си синове, Рина много бързо осъзнава, че голяма част от наученото в Америка по време на нейното детство е неприложимо в Нидерландия. Тя толкова е впечатлена от нидерландския модел за отглеждане на щастливи поколения, че започва да води успешен родителски блог, а по-късно участва и в написването на книга по въпроса.
През последния месец разсъжденията на американската писателка за възпитанието са особено търсен източник на информация, след като доклад на УНИЦЕФ постави Нидерландия на първо място по благосъстояние на децата, а САЩ чак на 36-о. Проучването включва всички страни от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които се смятат за най-богатите в света. В съставения индекс на детско благосъстояние след Щатите са само България и Чили.
Прави впечатление, че освен САЩ и други богати страни, като Великобритания например, пропадат в класациите на детския фонд на Организацията на обединените нации през последните години. Според представителя на организацията в Обединеното кралство Сача Дешмук това показва, че стабилните икономически и социални условия не се превръщат автоматично в положителни резултати за децата. И ефект има само в тези държави, които полагат целенасочени усилия това да се случва.
По думите на Рина Мей Акоста в Нидерландия нещата са направени така, че още от първите си дни децата да не бъдат пресирани. За разлика от американските бебета, които са подлагани на разнообразни нови преживявания, нидерландските просто си спят. Това дава възможност и на родителите им повече да си почиват, и да приемат грижите за тях по-леко и щастливо. Освен това те прекарват много повече време заедно, след като през 1996 г. правителството прави редица законодателни промени, облекчаващи труда на непълен работен ден. В училищна възраст различията стават още по-големи. Там не се гонят оценки, за да се стигне задължително до унивреситет, а постигане на функционални умения.
“Нашите училища инвестират повече в изграждане на мотивация, отколкото в постижения, както е например в Англия и Франция. Причината е, че сме установили, че социалните умения са много по-важен инструмент за щастие, отколкото коефициентът на интелигетност на човека”, казва Рут Веенховен, професор по щастие в университета в Ротердам. Още щом проговори детето, то се насърчава да изразява мнение. По този начин то се учи да формулира рационални решения. Дори традицията да се яде заедно в Нидерлания също е символ на това, че всеки човек в семейството има значение. Рина Мей Акоста подчертава, че като всички родители по света нидерландците също имат големи амбиции за децата си. Само че те виждат щастието като средство за успех, а не успехът като средство за щастие, както е в повечето развити страни.
“Дори преди коронавирусната криза в много от тях всекидневието на милиони деца по никакъв начин не можеше да се нарече пълноценно детство. Те страдаха от стрес, тревожност и депресия, изоставаха от връстниците си в училище и се чувстваха зле”, посочват от УНИЦЕФ.
Изследователите на организацията са установили, че редовното закусване, карането на колело, яденето на плодове и достатъчното сън са много по-сериозни фактори за психическо благосъстояние, отколкото времето прекарано пред светещи екрани, за чиято вреда толкова много се говори. Даже негативното влияние на технологиите е четири пъти по-слабо от това, което нанася тормозът от връстници.
В момента около 40 на сто от подрастващите в 38-те държави, включени в проучването, нямат основни умения по четене и математика до 15-годишна възраст. По този показател България е на последно място с едва 32% базово грамотни, а на първо е Естония с 79 на сто.
Авторите на изследването подчертават, че индексите на детско благосъстояние често включват показатели за развитие на умения, но масово хората си мислят, че става въпрос за наученото в училище, а това не е така. Изискват се още социални и емоционални умения, които се създават през първите години от живота на човек и поставят основите на неговата зрялост. А и все по-често се оказват важен фактор и при наемане на работа.
Затова от УНИЦЕФ са проучвали и такива неща като дали бързо децата се сприятеляват, дали имат силно чувство за принадлежност към училището, където прекарват най-дълго време, и дали участват във вземането на решения в него и у дома. Така са стигнали до извода, че добрите лични отношения са от първостепенно значение за подрастващите. А закрилата и грижата не са достатъчни за развитието на децата, важно е да им се дава възможност да изразяват мнението си и да участват във вземането на решения.
Според изследването обаче 45% от българчетата казват, че получават ограничена подкрепа в семейството си, и една трета признават, че живеят в лоши семейни взаимоотношения. 68 на сто пък съобщават, че често са тормозени от съученици, а 16 процента изпитват затруднение при създаване на приятелства. Като се добави и фактът, че всяко четвърто дете у нас живее в бедност, перспективата пред подрастващите ни за постигане на благосъстояние не изглежда много добра.
Критерият "относителна бедност" не е просто липса на пари. Този измерител сочи доколко ефективни са системите на данъчно облагане и социално подпомагане за предотвратяване на изпадането в бедност на семейства с деца, обясняват от УНИЦЕФ. В този смисъл те приемат детската бедност като резултат от многобройни политики. Затова не е изненадващо, че България заедно със САЩ и Чили е включена в групата на страни, които са създали лоши условия за благосъстояние на децата и имат лоши резултати. Което може да звучи логично, но не във всички държави е така. Литва, Малта и Нова Зенландия например предоставят условия над средните, но резултатите им са сравнително слаби, което означава, че някъде бъркат. Само Нидерландия, Дания, Финландия и Норвегия имат пълен синхрон между правилни политики и много добри постижения и по трите основни критерия – психично благосъстояние, физическо здраве и умения.
Всеки десети младеж у нас нито учи, нито работи
Страната ни продължава да е сред петте заедно с Турция, Мексико, Чили и Италия, в които над 10 процента от младежите нито учат, нито работят. Става дума за граждани на възраст от 15 до 19 г., които трябва в този момент от живота си да полагат основите на своята реализация чрез образование или трудов опит.
През последните 10 г. броят им в останалите държави намалява, което се смята, че има пряка връзка с икономическата стабилност след финансовата криза през 2008 г., и прогнозите са за очаквано ново увеличение заради коронавирусната пандемия.
У нас също има леко подобряване между 2010 и 2018 г., като процентът на неучещите и неработещите е намалял от 15 на 12 процента. За сравнение в Нидерландия той е 3, а в Люксембург – около процент и половина.
Големият брой на изпадащите от образователната система българи вероятно може да се обясни и с още един изследван от УНИЦЕФ показател, по който отново сме на опашката. У нас едва около половината от децата изпитват силно чувство на привързаност към училище, докато в Нидерландия и Естония са около 90%. Интересно обаче е, че ако в двете държави това има пряка връзка с постигане на по-висок успех и по-голяма удовлетвореност от живота, в България това не е от толкова голямо значение.
