2 млн. лева отпусна правителството за нов манастирски комплекс
Пловдивският митрополит Николай освети в събота новите постройки около храма “Св. Йоан Предтеча” в Кърджали.
Два милиона лева отпусна правителството на Бойко Борисов за изграждане на манастирски комплекс край средновековния храм. Изградени са стаи за неделно училище, което се посещава от 120 деца, кухня, трапезария, помещения за настаняване. На тържеството в събота присъстваха премиерът Бойко Борисов и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
“Строим и възстановяваме църкви и манастири, ремонтираме и джамии. Това е един от начините за етническата толерантност. Хората, които изповядват различни религии, се чувстват в собствената си държава еднакво уважени”, заяви премиерът Борисов.
“Майстори от Атон са градили черквата”, казва археологът проф. Николай Овчаров, чийто екип е последният, извършил проучването на средновековната светиня. Според археолога външният вид на храма на брега на Арда поразително наподобява вида на най-стария атонски манастир - Великата лавра, и няма друг аналог. Останките от манастира са описани за първи път в края на 20-те години от краеведа Никола Иванов, но обектът е бил известен на местните десетилетия по-рано - наричали го Хисаря (крепост) или Клисе доросу (Черковището).
“Спомням си каква борба беше да спасим оцелялото в средата на 80-те години. Слава богу всички намеси през годините не бяха унищожили църквата и епископската резиденция”, казва проф. Овчаров. При разкопките той и екипът му установяват, че обектът е голям и укрепен манастир от атонски тип, построен в края на X и началото на XI век. При проучването археолози се натъкват под църквата на основите на по-ранна базилика от VI-VIII век, както и на останки от по-стари манастирски постройки.
Овчаров смята, че старата обител не е била унищожена, а демонтирана, за да се изградят по-големите храм и манастирски комплекс, който е бил основен духовен център в областта.
При разкопките е установено, че манастирът е епископски. До този извод учените стигат след откриването на погребения на епископи. Те са били в притвора на църквата, който през XI-XII век е превърнат в крипта на висши духовници.
Проф. Овчаров и екипът му са проучили само един гроб. През октомври 1998 г. при отварянето на плочата на единия проблясква златна тъкан от запазен епитрахил (църковни одежди), с който покойникът бил облечен при погребването му.
“Очевидно е бил много тачен човек, бих го нарекъл местен светец, щом е погребан със скъпи дрехи. За тях средновековните извори говорят, че подобни одежди са стрували колкото цял град”, казва проф. Овчаров.
Откритите златоткани дрехи са най-старите не само в България, но в Югоизточна Европа. Запазена е част от епитрахила, върху който е изобразена Света Богородица, както кръст върху омофора (лента с кръстове), доказващ епископския сан на човека. Реставрацията на златотканата дреха отнема 5 години и в момента тя се съхранява в музея на Кърджали.
