Има една много симпатична случка с Райна Кабаиванска преди около година и половина, която нейни приятели много обичат да разказват помежду си и да се смеят на случилото се.
Оперната дива обича да ходи на премиерите на своите ученици, за да ги подкрепя и да им дава кураж. И в началото на 2019 г. се озовава по такъв повод в Лондон, където в Кралската опера ще има премиера на “Силата на съдбата”. Нейната ученичка Вероника Симеони ще изпълнява кратката партия на Прециозила, а в главната роля предстои да пее суперзвездата Анна Нетребко.
Кабаиванска отива в гримьорната на своята ученичка, която ѝ предлага да я запознае с Нетребко. Отиват двете заедно в нейната гримьорна и когато изведнъж вижда пред себе си Кабаиванска, Нетребко почти онемява. “Но как, та аз съм се учила от вас, от вашите записи, боже мой!”, казва тя.
С типичното си чувсто за хумор Райна ѝ отговаря: “Добре, плати ми сега за това, ако обичаш”. Двете се смеят, прегръщат се и Вероника казва на Нетребко “Тя е моя учителка, не твоя”, и някой наблизо ги снима.
Ако реакцията на Райна Кабаиванска в случая бъде извадена от контекста и пресъздадена с езика на съвременните социални мрежи, от това би произлязло нещо горе-долу като това, което настана след интервюто ѝ по БНР миналата седмица. Може да последва такъв хейт, че човек да се чуди да вярва ли на очите си.
А какво точно
се случи?
Райна Кабаиванска идва в България в последните дни на август, за да присъства в Пловдив на оперна премиера, в която участва друга нейна прочута ученичка – Витория Иео.
На 2 септември се мести в София и с настаняването си в хотела включва телевизора. Попада на вечерния репортаж в новините от протеста в центъра на София и сигурно е била потресена от показаното. На другия ден дава телефонно интервю за “Хоризонт”, посветено на 20-ия поред неин майсторски клас, организиран от Нов български университет. Самото то не е безинтересно, но в края му водещата Даниела Големинова я пита: “Предполагам, не сте безразлична към случващото се в момента в България?”.
Голямата певица отговаря спонтанно: “Аз не мога да имам точен поглед към събитията, защото не живея в България. Но какво видях? Видях организирана хулиганска тълпа, която искаше смъртта на полицаите. Това доста ме шокира. Полицаите са държавни чиновници, не са врагове. Не можеш да искаш да ги убиеш. Не знам коя страна има право, но това много ме трогна - тази омраза към хора, които са наши братя. Защо толкова омраза? И друго - ако си президент, не си ли надпартиен президент? Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях президент, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия”.
Това признание на великата певица как вижда нещата у нас е резултат най-вече от
културен шок
Все пак тя живее в Италия от 1958 г. и със сигурност през тези години е видяла не един или два протеста, както и всички турбуленции на италианския политически живот, които са не по-малки, отколкото тези в България от последните 30 години. Там скандалите дори са много по-кресливи и темпераментни от това, което сме свикнали да виждаме у нас.
Но със сигурност е видяла и как действа италианският президент в подобни кризи. Например сегашният Серджо Матарела, който още след встъпването си в длъжност през 2015 г. влезе в кризата с конституционния референдум от 2016-а, която доведе до оставката на премиера Матео Ренци.
След това му се наложи да води преговори между няколко противопоставящи се една на друга политически партии, които успяха да влязат в парламента, и осигури на Италия действащо правителство.
Миналата година на 80-годишния италиански президент, който е вдовец, бивш конституционен съдия, му се наложи да води помирителни преговори между премиера Джузепе Конте и коалиционния му партньор Матео Салвини. Които се скараха помежду си и влязоха в такава словесна схватка през медиите, пред която битките между Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов просто бледнеят. Но и този път президентът овладя ситуацията с хладнокръвие и толерантност.
По този начин се държат всички президенти на Италия от Втората световна война насам – просто
служат на мира
и спокойствието,
докато на политическата сцена почти всяка година се сменят правителство след правителство.
Е, как сега на Райна Кабаиванска да не ѝ направят неприятно впечатление видеокадрите с вдигнатия юмрук на Румен Радев? Естествено, че ще е потресена.
Хейтът, който се изля над певицата след спонтанната ѝ реакция, също е много интересен. Разбира се, всеки има право да си каже мнението по всички въпроси, включително и по този защо Райна Кабаиванска е реагирала точно така. Но прави впечатление, че хора с претенции да са интелектуален елит също слязоха до нивото на обикновени хайтъри.
За тяхно сведение обаче, дори целият елит на България да се събере на едно място, не може да направи толкова много за България по света, колкото Райна Кабаиванска е направила през дълголетната си кариера в световен мащаб. Тези хора би трябвало само да си зададат въпроса случайно ли Райна Кабаиванска е Кавалер на Големия кръст на ордена на Италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството и случайно ли Франция я прави Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република? Случайни ли са и другите ѝ награди?
Първо, тя е
неоспорима
примадона,
която има зашеметяваща кариера навсякъде по света – от САЩ, през Франция и Англия, до Италия, където продължава и до ден днешен да минава за модна икона. Независимо че операта е изкуство за ограничен брой ценители, Райна Кабаиванска дори с трудното си за произнасяне от чужденци име е пределно популярна в Италия. Почти няма случай в деня на свети Амвросий – 7 декември, когато по традиция започва сезонът в миланската Ла Скала, и се предава директно по РАИ1, Райна Кабаиванска да не е канена пред телевизионните камери да си каже мнението по време на антрактите. Което значи твърде много за страна като Италия, където може и да се възхищават много на добрите певци, но винаги държат повече на своите сънародници артисти и не обичат да се прехласват пред чужденци.
Второ, както тя самата често обича да изтъква, България е прекалено малка държава, за да направи впечатление на международната сцена. “Но често си казвам, че когато някой от моите ученици като отиде да говори с директора на Метрополитън опера в Ню Йорк или в Кралската опера в Лондон, може да каже, че е учил в България”.
А учениците, с които Кабаиванска се занимава тук, а след това и в академия “Киджана” в Италия, определено вече правят световна кариера. Да вземем за пример Прити Йенде – сопрано от южноафрикански произход, която е вече доста популярна в САЩ и редовно участва в спектакли на нюйоркската опера. Или Виктория Иео, която е много търсена певица в Европа. И още поне десетина млади творци, които българската публика е имала щастието да види и чуе, преди още да са станали прочути. Пак благодарение на Райна Кабаиванска.
