Лагерите в БСП са непримирими, никой не я възприема като автентична алтернатива на ГЕРБ
- БСП почти изравни ГЕРБ в последното социологическо проучване на “Тренд”. Какво може да очакваме?
- Тук важното е да разясним как се стига до подобно изравняване между двете големи партии. На практика след последните парламентарни избори от 2017 г. ГЕРБ и БСП си стояха на дистанция между 3 и 6% в различни периоди, като само след скандала с апартаментите БСП имаше минимална преднина. Това беше точно след скандала с апартаментите, но вече на европейските избори през май миналата година ГЕРБ възстанови преднината си. Днес вече ситуацията изглежда различно. Втори пореден месец разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на статистическата грешка. Важно е да отбележим, че това се дължи на ерозия в обществената подкрепа към основната управляваща партия, а не на ръст при БСП.
Червените си
стоят на същите
нива от години Всъщност това е и един от големите изводи. Протестът изяде част от т.нар. електорална периферия на ГЕРБ, но БСП не беше припозната като автентична алтернатива от избирателя. Хората възприемат други алтернативи, които сега дори не са в парламента, като “Има такъв народ” на Трифонов и “Демократична България”.
- Казвате, че ГЕРБ губи от протестите. А какво трябва да направи Борисов в такъв случай? Оставка ли е единствената възможност, за да спре тази ерозия в подкрепата, както я наричате?
- Ситуацията за Борисов е много по-сложна. Протестът се ползва с обществена подкрепа, но това е единият полюс. И двете ни проучвания през август и септември показват, че симпатизантите на ГЕРБ са изключително втвърдени в позициите си.
Когато ги питате дали подкрепят протестите, имате единодушие в опцията “изобщо не ги подкрепям”.
На въпрос дали правителството трябва да подава оставка, отново са твърдо против. Именно заради това казвам, че ситуацията на Борисов е сложна. Той е в менгеме. От едната страна – да, протестът му нанесе щета и
ГЕРБ загубиха
избиратели
Но представете си сега от другата страна.
Една оставка би означавала и разочарование от страна на твърдия избирател на ГЕРБ. Един вид, че са се предали под натиска на протеста, дали са властта на опозицията и на президента. Какво послание би било това към тези избиратели? А в крайна сметка Борисов ще разчита именно на тези хора на предстоящите парламентарни избори.
- Предвид изравняването на силите между двете големи партии сега изборите в БСП са с още по-голям залог. Може ли да очакваме изненади в събота, когато ще се гласува за лидер на социалистите?
- Изходът от тези избори е напълно непредвидим, така че за изненади е трудно да говорим, защото аз лично не знам какво да очаквам. Според мен всички опции са на масата.
Разбира се, големият въпрос е дали в събота активността ще мине 50% и съответно
дали изборът
ще е редовен,
или напротив
- ще се върви към друга форма на избор – отново на конгрес. Ако не излязат повече от половината червени членове, Нинова ще влезе в много трудна ситуация да се бори за лидерския пост в партийните органи, а там ми се струва, че тя вече загуби своето мнозинство. Всъщност дори и Корнелия Нинова да успее да достигне желаната активност и резултат, тепърва ще се изправя пред огромни предизвикателства да налага решения в партията, които да минават през Националния съвет и конгрес.
- Предизборната кампания за нов лидер е ожесточена и се оказа тежка. Какво спечели и какво загуби БСП от нея?
- По идея подобен тип вътрешнопартиен инструмент като прекия избор за председател трябва да е опит да се привлече внимание към дадената партия, да се чуят различни гледни точки, сблъсък на идеи, да подейства мобилизиращо за членската маса и да привлече интерес на периферни за партията хора. В случая обаче нищо подобно не се случи. Дори напротив. Наяве още по-ясно излязоха вътрешните противоречия. Започнаха да се вадят кирливи ризи.
Битката между различните фракции в партията излезе пред медиите, докато преди тя си стоеше в рамките на червения елит. На повърхността се видя и друго. БСП и Корнелия Нинова бяха най-яростните гласове в защита на честността на последните провеждани избори в България. Имаха и доста основания да атакуват някои порочни деформации на изборния процес. Но това като че ли
днес се обърна
срещу самата
Нинова
БСП протестираха срещу мъртвите души в избирателните списъци преди парламентарни, местни и прочее избори. Дни преди прекия си избор червените не знаят колко членове в крайна сметка имат право да гласуват. Нинова настояваше за лидерски дебат с Борисов в кампанията през 2017 г., но за преките избори за председател не пожела да излезе в сблъсък със своите опоненти. БСП и Нинова яростно говориха за технологизацията на вота, за натиск, рекет и прочее от страна на ГЕРБ, а кампанията на червените за прекия избор беше основно това – технология.
- Как ще изглежда БСП след този избор?
- Проблемите за БСП са два - вътрешен и външен. Вътрешният проблем е тежкото разделение в партията.
Социалистите
са в тежка
вътрешна война
Лагерите изглеждат непримирими. Външният проблем е, че партията не се възприема за автентична алтернатива на ГЕРБ.
Избирателите някак прескачат червените и търсят други възможности. Но за да се реши външният проблем, то първо трябва да се реши вътрешният. Нинова не показва никакво намерение дори за разговор с вътрешнопартийната опозиция, а и си мисля, че опозицията също не търси и няма да търси диалог с нея. В този смисъл не вярвам прекият избор да разреши нито един от двата проблема на БСП.
- Обявено е второ “велико народно въстание”. Какво очаквате да се случи на него?
- Струва ми се, че организаторите на протестите са си взели поука от летните протести през 2013 г. Тогава, ако си спомняте, след първоначалната еуфория през юни и юли протестът загуби жизненост в активния летен сезон и после през есента и зимата остана по-скоро като фоново събитие, което не предизвикваше сериозни политически последици.
Днешните протести се стремят да избегнат именно това. Първо, пробват да изненадват - блокират се кръстовища в началото временно, впоследствие перманентно. Второ, добре си дадоха сметка, че масовост като тази в началото не може да се поддържа всекидневно. Затова се насрочват дни на “големи протести” като “великото народно въстание” на 2 септември и сега на 10 септември, които да дават тласък на протеста и да привличат внимание. Размириците обаче няма как да водят до позитивни резултати. Последните сблъсъци между полицията и протестиращите само могат да дистанцират нормалните хора, които подкрепят протеста, и съответно това да доведе до
отлив от самия
протест
Поради тази причина смятам, че самите организатори по-скоро ще вземат мерки да не се стига до подобни размирици днес. Първата стъпка е направена с общото споразумение между протестните групи за ненасилие на протеста.
