Индустрията, свързана със свободното време, е надолу с почти 18%
Когато пандемията от коронавирус започна и държавите една по една въведоха ограничителни мерки, най-лошите прогнози за икономиката през тази година гласяха БВП на страните от ЕС да се свие с до 8,7% в края на 2020 г.
Естествено, всички очакваха пикът на влошаване на показателите да е точно през второто тримесечие, което обхваща април, май и юни. Тогава хората масово бяха по домовете си, много производства бяха спрени, а една цяла индустрия, която обслужва свободното време, почти не работеше.
Според най-новите предварителни данни на НСИ спадът на брутния вътрешен продукт у нас през второто тримесечие на годишна база е 8,5%. Това е малко повече от онези минус 8,2%, които представляваха експресните данни, публикувани преди месец. Но дори и така и въпреки че това е най-резкият спад на годишна база у нас изобщо, очевидно е, че икономическият апокалипсис ни е подминал. Защото е ясно, че възстановяването през третото и четвъртото тримесечие почти ще изтрие този спад и ако не се случи нещо друго екстремно, 2020 г. ще завърши с малък спад на икономиката или с никакъв.
Къде сме ние
Прогнозата на Европейската централна банка от май гласеше годишент спад на БВП за страните от ЕС от 8,7% за цялата 2020 г. и възстановяване чак през 2022 г.
Средният резултат за общността за второто тримесечие, което би трябвало да е най-лошото за тази година, е за 14,1% срив на икономиката, а за страните от еврозоната дори 15%.
България далеч не е страната членка с най-лоши показатели, дори напротив. При липсващи все още данни за 7 държави спадът на българския БВП ни поставя на пето място в общността. По-нисък е той във Финландия, Полша, Швеция и Литва.
Рекордьор в негативен смисъл в това отношение е Испания, където статистиката отчита спад от 22,1%, следвана от Франция с 19%, Италия със 17,3%, Португалия с 16,3% и Белгия с 14,5%.
Във всички тези държави спадът на БВП на годишна база през второто тримесечие е само още по-силно потвърждение на тенденция, която е започнала по-рано. Защото във всички тях и през първото тримесечие са отчетени спадове, макар и доста по-малки. България е една от десетте държави членки, в които през първото тримесечие на 2020 г. все още имаше растеж на икономиката.
Къде спадът
е най-голям
Разбира се, не всички стопански дейности са сериозно засегнати. Очаквано реален спад в добавената стойност от близо 18% се отчита в услугите, които бяха силно ограничени по време на извънредното положение - търговия, ресторанти, хотели, транспорт. В тях са съсредоточени също така приблизително 2/3 от загубените работни места.
Само че общият спад в индустрията е под 3%, като например добивните компании, част от тежката преработваща промишленост и енергетиката, частично компенсират срива в експортноориентираните производства.
В началото на извънредното положение много от европейските и световните автомобилопроизводители затвориха временно предприятията си, тъй като продажбите на автомобили рязко паднаха и те натрупаха много непродадена продукция на склад.
Това се отрази тежко на една доста развита у нас индустрия на доставчиците на автомобилни части и компоненти, които вече правят около 8% от българския БВП.
У нас производителите на авточасти бяха едни от първите, които се възползваха от мярката 60/40 за запазване на работните места и въпреки претърпените загуби още през май и юни бяха готови да отворят наново заводите си.
Строителството също е сред дейностите, които
сякаш не са
усетили
сегашната криза,
показват данните на НСИ. През второто тримесечие на 2020 г. БВП, съдаден от строителния сектор у нас, е нараснал с 1,2% на годишна база. При него кризата се изразява в това, че просто ръстът е твърде малък на фона на този през първото тримесечие, който беше 3,7%. При това в началото на извънредното положение за известно време обществените поръчки за строителство бяха блокирани от недоглеждане при приемането на извънредното законодателство. В текстовете на специалните закони бе допусната възможността удължаването на сроковете за разглеждане на жалби срещу административни актове да се тълкува като възможност за безкрайно удължаване на процедурите по обществените поръчки, но след протести от страна на бранша процесът бе отпушен.
Специално внимание заслужават секторите, които на фона на общия спад успяват през второто тримесечие
да произведат
повече продукция
На първо място, това е секторът на създаване и разпространение на информация и творчески продукти заедно с далекосъобщенията, където се отчита ръст на БВП с 3,8% на годишна база.
На второ място, това са финансовите и застрахователните дейности, които отчитат 2,6% ръст, както и научните изследвания и административните дейности, където се отчитат съответно 1,9 и 1,3% ръст на БВП.
В създаването и разпространението на информация и творчески продукти и в далекосъобщенията влизат сектори като IT, куриерските услуги и др., които не само не пострадаха от коронакризата, но дори получиха стимули да се разраснат.
Бумът на онлайн търговията и нуждата на фирмите да намалят физическите контакти на служителите си до минимум доведоха до разцвет на куриерските услуги и това личи по оборотите им за 2020 г. През първото тримесечие те нарастват с 12,5% на годишна база, а през второто - с 21,6%.
IT бизнесът също не може да се оплаче, но прави впечатление, че темпът на нарастване на оборотите намалява: през първото тримесечие ръстът му е бил 21,3% на годишна база, докато през второто тримесечие е бил само 5,7%.
Има още няколко бизнеса в сферата на услугите, на които коронакризата се е отразила по-скоро добре, отколкото зле - дейностите по почистване, по охрана и разследване и административните дейности, обслужващи стопанската дейност, показват данните на НСИ. Те също увеличават оборотите си през второто тримесечие, макар и с много малко.
В сферите на държавното управление, образованието и здравеопазването, както и в научните дейности не се отчита никакъв спад. Ръстът е малък – съответно 1,3 и 1,9% в сравнение с година по-рано. Такова движение е логично, тъй като бюджетното финансиране, на което те разчитат, не е спирало, възнагражденията не са били намалявани и не са правени никакви съкращения.
Не може да се каже същото обаче за културата и спорта, както и за индустрията, свързана с развлеченията и свободното време. Там
показателите
са се влошили
много именно
през второто
тримесечие
на 2020 г.
Според данните на НСИ за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие спадът на добавената стойност в търговията, ресторантьорството, хотелиерството и транспорта е 17,7% на годишна база.
Повече подробности по отрасли може да се видят от данните на НСИ за оборотите. Въздушният транспорт в България например през второто тримесечие е намалил дейността си с 64,1%, сравнено със същото тримесечие на миналата година. Този срив се дължи изключително на спрените пътувания, тъй като през последните години авиотранспортът се развива възходящо. Дори през първото тримесечие, което обхваща и януари, и февруари, има ръст на оборота на годишна база, макар и много малък - едва 2,2%.
Дейността на туроператорските фирми и туристическите агенции
буквално
се е сринала
- спадът е 94,6% на годишна база. Той най-вероятно се дължи на това, че още в самото начало на пандемията хората започнаха да анулират планираните и дори платени вече почивки и екскурзии и да искат обратно парите си.
Рекламата и маркетинговите дейности от своя страна също намаляват оборотите си доста осезаемо през второто тримесечие - с 30,4% на годишна база.
Макар и с доста по-малко, намаляват оборотите на цяла поредица от професионални услуги, предназначени за фирми или физически лица - юридическите услуги, счетоводните, данъчните консултации, архитектурните и инженерните услуги, консултациите в сферата на човешките ресурси и т.н. Техните обороти обаче намаляват в рамките на почти същите проценти, с които са нараствали през 2019 г.
