- След 2 ноември, ако инструментът с конституцията не
проработи, идва факторът икономическа криза, той ще има
тежест за Борисов
- Възмутените разбират ли, че проблемът може да не е
в законите, а в манталитета на българите всеки
да търси вратичка
- Защо за идеята за свикване на ВНС и промени в конституцията, предложена от ГЕРБ, има съмнения, че ще събере 160 депутатски гласа “за” на втори ноември, г-жо Славкова? Нали през годините все това искаха политици и протести?
- В годините се насади едно чувство, че ако бъде променена конституцията, ако бъдат намалени депутатите и т.н., това ще промени коренно ситуацията и съответно всички проблеми, които виждаме, някак си ще изчезнат. Едно илюзорно чувство, че това е панацеята на проблемите в страната. Напомня ми дори на годините преди влизането на България в ЕС, когато се беше създало измамното усещане, че когато станем страна-членка на ЕС, изведнъж ще станем богата държава и всичко ще се подреди. Тоест не мисля, че конституцията е проблемът. Създаването на илюзорни очаквания по-скоро приемам за грешка.
Колкото до процедурата за свикване на Велико народно събрание математиката показва, че на ГЕРБ ще им е необходима подкрепата на още 65 депутати. Тази подкрепа ще бъде трудна за събиране. От БСП категорично посочиха, че няма да бъдат “за”. Коалиционните партньори на ГЕРБ биха го направили с определените условия, които поставиха през тази седмица. Извън математическия сбор и тези сметки е добре да се погледне резултатът от тази цялата ситуация.
ГЕРБ биха спечелили
дивидент, колкото и
рисково да е,
защото казват “правим го” - правим това, което искате в последните години. От друга страна, и губи, защото за част от хората това изглежда като опит за спасение на това правителство. През инструментите на социологията ще видим дали повече печели, или напротив - губи от тази идея.
- Отвсякъде полетяха идеи за промени в основния закон на държавата, други пък нарекоха това тупкане на топката, т.е. печелене на време от страна на ГЕРБ. Но не е ли по-изгодно на управляващите да се явят на избори сега? После ще оберат негативите от коронакризата.
- Искането за свикване на Велико народно събрание трябва да бъде внесено от поне 120 депутати. След това в срок от 2 до 5 месеца се разглежда от действащите депутати и трябва да се подкрепи със 160 гласа “за”. Ако това се случи, президентът трябва да насрочи избори за ВНС в 3-месечен срок. Това дава време на ГЕРБ да планират в някаква степен следващите си ходове. Разбира се, зависи и от обстоятелствата.
- От кои?
- Например никой не очакваше, че ще има протести, блокиране на кръстовища, но се случиха. Колкото до логиката кое е по-добре и кое - не, банално ясно е за всички, че ГЕРБ не искат служебен кабинет, подреден от Румен Радев. Очакват реваншизъм от такъв кабинет. В същото време вече сме виждали как Борисов хвърля оставка.
Сега видяхме друг
Борисов - решен
да държи
- Протестиращи казват - искахме оставка на Борисов и Гешев, получаваме покана за ВНС и нова конституция. Но тази покана тръгна тъкмо от протеста. Само биене на барабана ли е било от тяхна страна?
- Както казах, темата за промяна в конституцията е тема, която не е от днес или вчера. Не мисля, че протестиращите направиха крачка назад по темата, а направиха крачка назад, защото не искат ГЕРБ да управлява този процес. Тук именно идва силният политически ход на Борисов, с който изненада всички. Част от искащите промени в конституцията са поставени в деликатната ситуация да обясняват защо не подкрепят собствените си идеи. В голяма степен те намериха добро оправдание – “не тази власт трябва да прави такива промени”. Това е и аргументът на БСП – изчерпана легитимност.
- Какво би решила нова конституция - дори да се промени устройството на съдебната ни система, дали това гарантира, че българската Темида ще стане по-справедлива?
- Моето мнение е, че и в момента действащата конституция е един много добър документ. Винаги съм твърдяла, че много други неща са важни за промяна на ситуацията, а не само законови промени. Какво, като имаш добри закони, когато те не се спазват? Има една приказка: “Законът е врата в широко поле”. Ами достатъчно показателна е за това, което имам предвид. Необходимо е всички да спазват законите, а не всеки да търси вратичка.
Когато манталитетът на хората е далеч от това, изпадаме в ситуация, образно казано, с най-доброто, ясно, точно и каквото искате законодателство, отново да сме в сегашната ситуация и отново да има възмутени от ситуацията в България.
Изобщо
културните особености
на българина са
дълъг разговор,
който обаче не е без значение в тази тема.
- Една много стара идея - за намаляване на броя на депутатите на 120, според политоложката Румяна Коларова е свързана по-скоро с идеята за двукамарен парламент, което би постигнало по-добро представителство на местната власт. Готови ли са депутатите в сегашния парламент за такова решение?
- Такъв тип промяна, която е свързана с модела на разделение на властите, няма да бъде взета от сегашния парламент, а от Велико народно събрание. А съставът на евентуално ВНС зависи от волята на избирателите. Тоест трудно е да се прецени какво биха направили депутатите от сегашния парламент, и то в контекст, в който народни представители не подкрепят идеята за свикване на ВНС. Всеки, който има поглед върху Великото народно събрание от 1991 г., е наясно, че такъв тип промени са обект на дълги и тежки дискусии.
Но докато през 1991 г. обществото е мислило писането на конституцията като акт, който в следващите години да поведе обществото към демократични промени, то опцията за Велико народно събрание днес може да създаде и друго чувство – политическата класа прави промени за себе си, “пак иска да излъже народа” и т.н. Давам ви много прост пример, без да искам да правя преки сравнения. Всякакви промени в изборното законодателство създават именно такова усещане.
- За първия етап от предложението на ГЕРБ е важно какво ще избере “Воля”, а на втория етап - ДПС. Съгласна ли сте?
- Трябва да направим две важни уточнения. Въпреки тежкото разделение в БСП, основните опоненти за председателското място – Корнелия Нинова и Кирил Добрев, заявиха, че няма да подкрепят инициативата на ГЕРБ. Второ, БСП остана със 78 депутати, след като Спас Панчев и Александър Паунов вече не са част от групата. Малко вероятно е обаче те да гласуват различно от БСП. Това означава, че
всички други 160
депутати трябва да бъдат
в залата и да гласуват,
или с други думи - всеки един депутат има значение.
- Какви са сценариите, ако на 2 ноември ГЕРБ не събере 160 гласа за свикване на ВНС? Менда Стоянова загатна, че ще се вземат решения в друга обстановка. Каква според вас?
- Ситуацията след 2 ноември, ако не се съберат 160 гласа за свикване на Велико народно събрание, зависи от политическия процес до този момент и от протестите. Реално ако не се стигне до ситуация с Велико народно събрание, Борисов ще е изчерпал инструмента с промяна на конституцията. И отново попада в дилема – дали да подаде оставка, или да продължи да управлява до редовните избори. Ако протестите са мащабни към този момент, това ще направи трудно оставането на Борисов, но
ако са рехави, няма
да има проблем да
остане и да изкара
пълния си мандат
Моят колега Димитър Ганев ясно посочи двата варианта – хвърляне на оставка, вземане на мандат и съставяне на кабинет до редовните избори или отиване на предсрочни избори. Трудно е да се даде категоричен отговор кое е най-вероятно. Всички коментираха – предсрочни избори или оставане до края на мандата на всяка цена. И тогава Борисов изненада с хода си с Велико народно събрание.
- Иде есен, всички говорят за кризи - корона, икономическа, политическа. Как ще се развиват и толкова страшни ли ще са последствията, ако няма предсрочни избори и служебен кабинет?
- В очертаната ситуация на протести, недоволство, идва и още едно обстоятелство, което може да наклони везните в решенията на Борисов, ако приемем, че след 2 ноември темата за Велико народно събрание е приключена - икономическата криза. Този проблем може да доведе до много по-тежки социални недоволства, ако много хора останат без препитание и не могат да си намерят лесно работа. Ако това отключи големи социални протести, също ще има тежест при решението на Борисов как да процедира с оставката си.
-----------
Евелина Славкова е социолог от изследователски център "Тренд", чийто съосновател е от 2016 г.
Родена е през 1989 г. в Сапарева баня. В СУ “Свети Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт.
Работила е в екипите на големи социологически агенции
