Виното от реколта 2020 г. ще бъде качествено
Реколтата от грозде тази година ще бъде идентична на миналата като обем, но като тегло ще е по-малко с около 10%. Това прогнозира шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. Сушата в повечето лозарски региони не е позволила зърната да се налеят с гроздов сок, затова ще бъдат по-дребни и леки. Това се отнасяло особено за Североизточна България - Шумен, Силистра, Каварна, както и за района на Свиленград и Любимец на юг. Рандеманът се очаква да е по-малък и от 1 кг грозде вместо обичайните 650-700 мл сок да е само 500-550 мл.
Многото слънце вдигна захарността на гроздето и то ще бъде по-сладко, коментира още Коев. Гроздоберът в много региони вече започна и от 2 седмици се прибират белите сортове. По-принцип гроздоберът на червеното винено грозде стартира по-късно, но за сорта “Сира” вече е започнал в Южна България.
Очертава се перфектно вино от новата реколта, защото българските лозари и винари в последните години подхождат много професионално, смята шефът на агенцията по лозата и виното. Повечето винарни имат собствени лозя и могат да гарантират високо качество. Използват напояване и пръскания с препарати в точните моменти. В миналото остават случаите на партиди вино с различно качество от един и същи производител.
На практика реколти 2019 и 2020 г. ще бъдат идентични като качество. Прибраното грозде за вино миналата година беше 145 хил. т, а тази се очаква да е 120-125 хил. т.
Традиционно и още 130 хил. т грозде годишно се изваряват за ракии, а около 20 хил. т - за оцет. Общо лозята у нас са 601 хил. дка, от които се прибират около 300 хил. тона годишно.
От 4-5 години насам
гроздоберът
започва с близо
месец по-рано
Доскоро традиционно се стартираше в средата на септември, а прибирането на реколтата продължаваше до първата седмица на ноември. Сега обаче още в средата на август започват белите сортове и до средата на октомври всичко е приключило.
Всяка година има оплаквания от лозари за дъмпингов внос на грозде от Румъния и Македония. Според агенцията по лозата и виното обаче това не отговаря на истината.
“Миналата година отидохме с жандармерия и полиция да търсим румънско грозде, оказа се, че има внос само на десертно и то е от Унгария и Италия”, коментира Красимир Коев. По-скоро било обратното - вече имало румънски търговци у нас, които искали да купят наше грозде. При съседите гроздовата реколта била много зле.
Пандемията от коронавирус се отрази сериозно на бранша. Заради слабия туристически сезон виното през т.нар. Хорека канал - хотели, ресторанти и кафетерии, е малко.
Неочакван бонус обаче са получили някои от българските винарни. Те са
удвоили
износа си
спрямо миналата година през март, април и май. Причината е, че по това време най-силно засегнати от коронакризата бяха традиционните държави-винопроизводители като Франция, Италия и Испания. Износът на вино от т.нар. Стара Европа на практика беше невъзможен заради логистичните пречки. Затова и доста търговци са се пренасочили към България, в която тогава коронавирусът беше под контрол.
Провалили са се обаче очакванията за силен износ на българско вино за Китай. През миналата година натам са отпътували 5,5 млн. литра, а за тази заявките са били за 10 млн. л. Пандемията обаче ги е провалила и за Китай са заминали едва 50-60 хил. бутилки вино. Надеждите на българските износители са за експорт към Япония, който да компенсира до известна степен спада на източните пазари.
Износът за Русия също е в застой, но като цяло е трудно сега да се дават прогнози и оценки за експорта, защото всичко зависи от последните 2-3 месеца на годината, коментира Коев. Тогава са и най-големите количества на изнасяното българско вино за САЩ, Централна Европа и Азия.
Българският пазар на вино също доста пострада от пандемията, има спадове, за разлика от ракията, където има ръст. В първите месеци на коронакризата, когато хората се презапасяваха с продукти са, купували повече ракия, но не и вино.
Добрата новина е, че въпреки трудностите няма фалирало предприятие в сектора, заяви шефът на агенцията по лозата и виното. Дори са
открити 9 нови
винарни
и броят им от 282 вече е 301. Все пак пандемията се е отразила на инвестициите в сектора, защото е трябвало да бъдат открити и още 9 други предприятия. Възможно е причината за това да е забавяне в доставките на новото оборудване и съдове.
В подкрепа на лозари и винари за първи път тази година държавата им отпусна помощ “де минимис”. За производителите на грозде има по 250 евро на хектар. Отделно те се подкрепят и по извънредната мярка COVID в земеделието. Там има средно по 300 лв. на хектар. Доста лозари са се възползвали и от дадената възможност за подпомагане при бране на зелено. Така за 711 хектара са получени по още 300 лв. на декар за отстраняване на чепките.
Винарският бранш пък получи възможност за помощ по мярката за кризисно съхранение на вино между май и септември. Допълнително е повишено и подпомагането за инвестиции в предприятията и преструктуриране на лозовите насаждения.
Високи добиви очакат в Пловдивско, Врачанско и Сухиндол
АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА,
ДИМА МАКСИМОВА,
ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Силна реколта от винено грозде може да се очаква в Пловдивско, ако септември е като август-топъл, сух и слънчев, твърди доц. Калинка Кузмова от катедра “Агрометеорология” в Аграрния университет. По думите ѝ при такива климатични условия плодовете ще са с висока захарност и няма да има нужда винопроизводителите да добавят допълнително захар, от което боляло глава.
В Брестовица, известна като Меката на виното, в момента прибират десертните сортове. Стопаните са доволни, тъй като зърната са изпечени и сладки. Надяват се на добри добиви и от виненото грозде.
“Рубинът, който ще започнем да берем следващата седмица, е в отлично състояние”, коментира Атанас Шопов, кмет на с. Брестник, където също се отлеждат големи площи с грозде. Скоро ще стартира и прибирането на памида. Край селото са засадени 300 дка от този сорт.
От 600 до 1200 кг грозде от декар очакват лозарите в Сухиндол. Там беритбата на първите сортове бяло грозде ще започне след 5 септември и сега се молят само да не падне градушка и да унищожи очертаващата се добра реколта.
“2020 г. тръгна много добре още с резитбата, защото нямаше измръзване. Пролетта започна малко динамично, опрашването на гроздето не стана равномерно и на места чепките останаха по-рехави, но въпреки всичко гроздето в Сухиндолския район се запази. Няма основни болести като обикновената и брашнестата мана, сивото и черно гниене. Лозарите се постараха, 11 пъти се пръскаха масивите, което никак не е малко”, казва кметът Пламен Чернев.
Заради жегата обаче много бързо започнали да падат органичните киселини в гроздето, което ще доведе при някои сортове до по-ниско качество. “Освен захарност гроздето трябва да има и достатъчно органични киселини. Надяваме се, че топлото време и последните дъждове ще наддадат малко киселинност”, обяснява кметът. Около 3000 дка лозови масиви се гледат в Сухиндолския район. Освен традиционните мускат, шардоне, совиньон блан, гъмза, каберне, мерло, в последно време се засаждат и по-нови като тамянка.
Тази есен се очаква много добра реколта от всички сортове грозде, характерни за Врачанско. Според притежателите на големи масиви лозя от региона и валежите през тази година не попречиха на гроздето да се развие и да узрее добре.
Производителите обаче са притеснени от очакваните ниски цени, в сравнение с миналата година. Винарните от региона и страната вече предлагат не повече от 0,60 лв. на кг на едро. Позицията им е, че заради кризата с коронавируса имат непродадено вино от предишни реколти и не могат да си позволят нови загуби при по-високи изкупни цени.
