Или кои навици променихме заради коронавируса
70-годишната Либи Първс винаги е притежавала бележник, в който да записва идеи и да планира времето си. Тя цял живот е работила за водещи британски медии като Би Би Си и “Таймс” и да управлява различни процеси се е превърнало в нейно второ аз. Дотолкова е обичала динамичния начин на живот, че е трябвало да отделя по един свободен ден всяка година, през който заедно със съпруга си просто да бродят през гората и да правят равносметка на постигнатото и да планират бъдещи промени. Това често е включвало смяна на дом, на работата, на училищата на децата или набелязване на нови приключения.
Откакто обаче е принудена да остане затворена с мъжа си в дома им в Съфолк заради коронавируса, Либи е спряла да планира. Пред “Дейли мейл” тя разказва, че промяната при нея всъщност започва няколко месеца преди епидемията. Диагностицирана е с рак и трябва да се подложи на 5-месечна интензивна химиотерапия. Заради лечението се отказва от новогодишно пътуване, голям рожден ден и редица мечтани концерти и пиеси, за които е трябвало да пише рецензии.
“Наложи се изведнъж да зачеркна толкова много неща от бележника си. За щастие, лечението беше успешно и приключи бързо и аз отново взех да планирам. Тогава обаче започна пандемията и пак трябваше да се откажа от всичко. Когато наскоро част от мерките бяха облекчени, извадих дневника и изведнъж осъзнах, че всъщност не знам закога мога да планирам, защото не е известно кога ще има ваксина срещу COVID-19 – в края на годината или за средата на следващата”, обяснява Либи Първс. Затова оставя дневника и се радва на живота си такъв, какъвто е в момента. Възхищава се на облаците, на птичките, чете, разхожда се, кара колело и твърди, че макар да е странно дори за самата нея, се чувства добре
“След като си
признаеш, че не
можеш да
контролираш
бъдещето, става
по-интересно”,
казва британската журналистка и писателка.
Колежката ѝ Аманда Крейг, която винаги е обичала усещането да се издига над сивото британско небе и да лети до места с приказен чужд климат, сега за нищо на света не би се качила на самолет. “Перспективата да стоя с часове със спарена маска на лице и да вдишвам същия въздух с махмурлията по къси панталони, до когото по някакви странни обстоятелства винаги се оказва моето място, ме изпълва с ужас”, казва Крейг. Авторката на девет романа споделя, че преди никога не се е замисляла да похарчи малко пари, за да отскочи до някой европейски град заради хубава храна или по-различно усещане, но сега е осъзнала, че Англия разполага и с добри плажове, и с красива природа и вкусен сладолед.
Изказванията на двете писателки не са изолиран случай. Социалните мрежи са пълни с коментари, че пандемията променя житейските нагласи на хората. Някои се отказват от полети, други от хранене в ресторант, трети от услугите на почистващи фирми, което застрашава цели сектори от масови фалити. Затова много изследователи се опитват да установят дали наистина има някаква трайна промяна в поведението на хората през последните месеци заради коронавируса.
Психологът от университета във Флорида Анджелина Сути е сред тях. Тя прави проучвания в САЩ и макар все още резултатите от тях да не са окончателни, казва, че противно на очакванията не се наблюдават някакви големи изменения. Даже са констатирали, че
средното ниво на
невротизъм леко
е намаляло при
тези, които не са
вече в карантина
Вероятно това се дължи на факта, че повечето хора възприемат случващото се не като личен проблем, а като глобален и предприемат тактика да не се натоварват с мисли за неговото решаване.
Консултанската компания Kantar, която следи потребителското поведение в над 100 страни, също е установила, че клиентите до голяма степен се връщат към старите си навици. Разбира се, увеличава се делът на пазаруващите онлайн, средно с около 40% за последните месеци. Но се наблюдава намалено търсене на официални дрехи, тъй като в обозримо бъдеще не се очертава да има големи празненства като балове, коктейли, сватби и други семейни или професионални събирания. Поводът е един от най-големите двигатели за пазаруване и след като той липсва, купуването се ограничава само до неща от първа необходимост. Заради опасността от заразяване изчезва и познатото в миналото шляене по магазините с цел развлечение или търсене на изгодни оферти.
Същата тенденция открива и проведено у нас проучване на Сдружението за модерна търговия. То показва, че отливът на клиенти е между 10 и 50% в различните търговски вериги, като най-голям е при нехранителните. В тях хората влизат предимно за да вземат нещо конкретно, което предварително са проучили, че се намира там, или пък да го погледнат как изглежда на живо, за да поръчат по-късно да им бъде доставено. Това намалява така наречените спонтанни покупки драстично.
“Не мисля, че хората трябва да се притесняват да се връщат към поведението си преди карантината, когато стане ясно, че е безопасно за здравето им. Ще отнеме време за това, но смятам, че това ще се случи”, казва пред Би Би Си Родика Деймиан, доцент по социална психология в университета в Хюстън.
Тя е оптимист по
отношения на
колективната ни
способност да се
приспособяваме,
но съветва да не се прибързва с възстановяване на старите навици. Не само защото все още е рисковано, а и защото забавянето на темпото дава повече време за размисъл, което може да доведе до по-голяма степен на себепознаване, на преподреждане на приоритетите и целите в живота. Според психолозите сега е златна възможност за равносметка, но не и за чертаене на нови планове. Най-добре е да се гледа на повечето свободно време като на капитал и то да се използва за предизвикване на позитивни емоции.
Разбира се, това трябва да преминава и през разговори с хора, които обичаме и чието мнение ценим, иначе рискуваме да стигнем до извода, че сме си самодостатъчни. Това е опасност, за която предупреждават редица специалисти заради оплаквания от хора, че се чувстват все по-малко склонни да общуват, дори и на безопасно разстояние.
