Българският студент Владимир Симеонов, който работи в секцията на Би Би Си, може би е първата жертва на българския чадър.
За неговата смърт е съобщено за първи път на 2 октомври 1978 г., но има съмнения, че той е бил убит още през август същата година, което е преди атентата срещу писателя дисидент Георги Марков.
“24 часа” единствен в България разкри за това убийство, което попадна и в луксозното издание на вестник “Таймс” за събитията на ХХ век. Първоначално в България новината бе приета скептично, като едва ли не англичаните бяха обвинени, че са се объркали с журналиста от “Свободна Европа” Владимир Костов и няма такъв инцидент.
По-късно самият Костов призна, че всъщност е имало второ убийство с български чадър. 20-годишният Владимир Симеонов е открит в критично състояние на стъпалата на къщата, където живеел в Лондон. Почти веднага умира.
Сигналът за изчезването му подават негови колеги, след като той не отива на работа.
Костов обаче допълва, че семейството му не искало този случай да се раздува и заради това не са последвали някакви действия след падането на режима на Тодор Живков.
Убийството на Симеонов е едно от малкото събития, свързани с България, които са включени в енциклопедията на “Таймс”. Другите са атентатът срещу папа Йоан Павел II, убийството на Георги Марков и на бившия премиер Андрей Луканов. Най-големият абзац обаче е за битката при Дойран, когато българската армия, предвождана от генерал Владимир Вазов, разбива английската войска по време на Първата световна война.
За убийството на Георги Марков се водят всякакви разследвания във Великобритания и България. За Симеонов обаче не се предприемат никакви стъпки. Дори след материала на “24 часа”.
През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата “Българският чадър” на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР, той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава вражески емигранти и навежда Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че за това няма намерени доказателства.
През 1993 г. документи от досието на агент Пикадили (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.
Генералът от КГБ Олег Калугин признава, че за първи път информация по случая е получил в началото на 1978 г., когато Владимир Крючков (по това време зам.-шеф на КГБ в СССР) спешно е получил телеграма от ген.-полковник Димитър Стоянов, вътрешен министър на България по това време. С тази телеграма, той търси помощ от КГБ за изпълнение на “експресното нареждане” на Тодор Живков за ликвидацията на Георги Марков
То обаче така и не е открито.
За утвърждаване на това искане е необходимо одобрение от Юрий Андропов, началник на КГБ към момента, и затова Крючков предлага на Калугин заедно да го посетят и обсъдят въпроса. Според думите на Калугин той е информиран от българските си колеги за личността на Марков и за това какъв проблем представлява той за България. В по-късна публикация обаче, и цитирайки разговор с Джон льо Каре в Москва, Калугин открито твърди, че на Марков му е била издадена смъртна присъда в България и действията на съветската страна са напълно оправдани от това законно решение. Такова решение или присъда досега не е обективно установено да е издадено или да съществува.
На срещата според Калугин присъстват той, Андропов, Владимир Крючков и адмирал Михаил Усатов. След обсъждане на ред други въпроси нещата стигат и до темата “Марков” - Крючков съобщава за получената телеграма от ген.-полковник Стоянов (с уточнението, че искането изхожда пряко от Живков) с молба за помощ за “физическото отстраняване” на Марков. Андропов открито декларира пред присъстващите, че е против политическите убийства, но Крючков излага аргумента, че вероятен отказ е подкопаване на доверието на Живков към генерал-полковник Стоянов, от една страна, и дистанциране от самия Живков, от друга. Андропов нервно се съгласява с тази аргументация и нарежда да се окаже техническа помощ, съдействие и тренировка, но без пряко участие.
