Допитването за предсрочно разпускане на кабинета да се свиква от държавния глава, загуби ли го, ще се прекратят неговите правомощия
Още акценти от интервюто:
Държавният глава трябва да има ограничена законодателна инициатива
Трябва да се подкрепя грамотната раждаемост - на образовани и работещи хора
Великото народно събрание е остаряло като институт, но не може и шепа депутати да могат да променят конституцията
Предложението на ГЕРБ за отделните съдебни съвети си струва да се подкрепи
Ако прокуратурата е в изпълнителната власт, всяко обвинение ще се оправдава с политическа репресия
Нужно е да се постави и въпросът как да се отзовават депутати и кметове
Със зам.-шефа на ВМРО разговаря Румина Димитрова
- Г-н Веселинов, върви се към промяна на конституцията и дори приемане на нова. ВМРО вече лансира своите предложения, сред които са задължително гласуване на избори и образователен ценз. Кога мислите да ги внесете за разглеждане в Народното събрание?
- Внасянето на инициатива, особено що се отнася до нова конституция, каквато е процедурата, е право на повече от половината народни представители. Тоест депутатите от ВМРО не могат да ги внесат сами. Затова ще ги поставим за обсъждане пред нашите партньори от ГЕРБ и НФСБ и пред останалите парламентарно представени партии, за да бъдат внесени като общ пакет, който да отразява всички искания.
Предложенията ни могат да се реализират и от Обикновено народно събрание, на след като се обсъжда нова конституция, е нормално да намерят отражението си там. Внасянето им е елемент от разговора и договарянето на подкрепа като цяло за нова конституция. А не инициатива, която ще започнем сами. Още следващата седмица предстоят разговори с ГЕРБ.
- Лидерът ви Красимир Каракачанов обяви, че ВМРО ще иска разширяване на правомощията на президента, независимо кой е той. Защо?
- Демократичните ни институции имат определени слабости при функционирането, които се появяват при кризи като сегашната, от една страна, и като системно функциониране, от друга. Все още коментираме дълбочината на промените, но в чисто исторически план ВМРО винаги е била за повече президентски правомощия и дори за чисто президентска република, при която изпълнителната власт се избира пряко от народа и има пряка връзка между нея и хората, а не както в момента се осъществява през парламента. В момента нашето виждане не среща кой знае каква подкрепа от големите политически субекти. Затова обсъждаме по-малки като обем правомощия на президента, които да позволят развързването на възела при такива ситуации като днешната и да дадат допълнителна възможност на президентската институция да бъде полезна за обществото. Например законодателна инициатива, но в ограничена форма, не да приравняваме президента на депутатите. А може би да има право на законодателна дейност за проекти, свързани с националната сигурност, като броят им да се ограничи, защото те трябва да имат допълнителна тежест, щом произлизат от президента. В разговор сме с конституционалисти по темата и търсим някакво адекватно решение, така че знакови инициативи на президента да могат да се подкрепят законодателно.
По отношение на правомощията, които г-н Каракачанов анонсира за вот на недоверие към правителството, по-скоро разсъждаваме в посока на това вотът да се осъществява от народа, а не от Народното събрание. Защото е безсмислено президентът да иска вот на недоверие от парламента, който на практика е избрал кабинета. Логично е, че той ще бъде отхвърлен, защото има правителствено мнозинство.
По-скоро промените са за ситуации като днешната, когато е очевидно, че президентът не желае диалог, макар това да е една от основните функции на институцията му. В такива случаи, когато конфронтацията между институциите е стигнала докрай, очевидно трябва да се създаде възможност народът да избира кой за него е по-надеждният управник и чия политическа теза е по-истинска - на президента или на правителството, респективно и на парламента. Обмисляме механизъм, който да позволи на държавния глава да свика референдум за предсрочното прекратяване на правомощията на кабинета и НС. И ако загуби допитването, това да води до прекратяването на неговите собствени правомощия.
- Т.е. да се създаде някакъв вид самоконтрол?
- Да, отиваме на избори за Народно събрание или за президент след референдума. Разбира се, това правомощие не трябва да бъде използвано произволно, а да бъде ограничено до един път за целия мандат на държавния глава - тогава, когато наистина има някакъв форсмажор или много сериозно обществено напрежение.
- Сред предложенията на ГЕРБ за промени в конституцията е да се даде възможност на съдебната власт да прави законодателни предложения. Нужно ли е това?
- По-скоро сме резервирани към такава промяна. Ако се тръгне към нея, и тя трябва да бъде ограничена по някакъв начин, както говорихме за президентската. Може би трябва да бъде свързана с устройствените закони, които регламентират работата на съдебната власт. В тази посока бихме я подкрепили, но не и като общо законотворчество. Не е правилно правомощията на Народното събрание да се прехвърлят на други институции.
- А защо изпълнителната власт да има право на законодателна инициатива, а съдебната, която е третата от върховните власти, да няма?
- В парламентарните републики има сливане на властите за разлика от президентските, при тях правителството е избирано от Народното събрание, тези две институции не са напълно отделени една от друга. Първото и основното правомощие на правителството е да провежда вътрешната и външната политика на страната. Това означава огромен обем компетенции, които често са свързани с дефицити на законови решения. Това генерално правомощие за управление на делата на държавата води и до необходимостта да има законодателна инициатива. Обръщам внимание обаче, че не става въпрос за законодателна инициатива на всеки министър, а на правителството като цяло.
В съдебната власт е по същия начин. Ако говорим, че нейната компетенция са устройствените правила за функционирането на съдебната власт, за нас е допустим компромис да ѝ се даде законодателна инициатива в тази посока.
- Трябва ли да се премахне Великото народно събрание?
- Това е доста анахроничен институт. Нещо повече - ние сме жертва на тази липса на гъвкавост в конституцията, която е заложена от онова ВНС, в което БСП имаше повече от половината от депутатите и направи почти невъзможна някаква генерална промяна в конституцията. Отпадането на ВНС е позитивно.
Не съм съгласен обаче с начина, по който следва да се утвърждават новите промени. На първо място, ако говорим за промени в конституцията, те трябва да се утвърждават с по-малко мнозинство, например 2/3. Но като минат четенията, промените трябва окончателно да се приемат и от народа, например с референдум. Защото народът е суверен и е редно накрая той да утвърди тези промени. Другият вариант е гръцкият, в който промените, гласувани в един парламент, трябва да бъдат потвърдени от следващия, за да влязат в сила. Но може би вариантът с допитване, който е по-широко приложим в останалите европейски държави, е по-правилен и справедлив и ще направи населението съпричастно.
- Одобрявате ли смесената избирателна система, която ГЕРБ предлага за избор на ВНС - 200 мажоритарни и 200 пропорционални? И няма ли това да е в полза само на големите партии?
- Да, това ще бъде в полза само на големите партии и в никакъв случай на представителността като цяло. Това е било и причината винаги да сме били резервирани към тази иначе доста популярна сред населението идея. Вероятно ще запазим резервите си.
- А редно ли е да се редуцира броят на народните представители в обикновения парламент на 120?
- Склонни сме да подкрепим. Когато е гласувана старата ни конституция, сме имали девет млн. население, в момента имаме седем. Дали трябва да бъдат наполовина, или да се орежат пропорционално на намаляването на населението, е дискусионен въпрос.
- Има ли промени, които ще предложите, извън тези на лидера ви Красимир Каракачанов?
- Предложените неща са достатъчно сериозни. Един от основните подходи при промяна на конституцията е да има допитване до народа заедно с изборите за ВНС. Когато предлагаме хората, които нямат образование да нямат право да гласуват, нещо, което ГЕРБ или пък някой друг не споделя, е редно да го тестваме с гласа на хората и пряката демокрация да определи решенията на бъдещите конституционалисти, а не те да се водят от политически интереси. Това е едно от нещата, на които ще държим. Бихме поставили и въпроса за отзоваването на различните органи - на депутати, кметове, на президента, ако щете. Трябва да има опция хората, които са ги избрали, да могат да ги отзоват, но като крайна стъпка, а не като нещо, което се използва ежедневно.
Една от основните промени, които искаме, е да се насърчи и раждаемостта, но т.нар. грамотна раждаемост - на хората, които работят, учат, социализирани са и т.н., защото практиката през последните 10 г. е да се поощрява раждаемостта в маргиналните общности. Освен това искаме не просто да се запише, че образованието е задължително за всички до 16 г., а и че то има за цел да се постигнат стандарти за разбиране на българския език, за социализиране и ограмотяване на обществото, както и да бъде мерило за социална подкрепа. Т.е. - социалната подкрепа да се обвърже с образованието заедно с поощряването на раждаемостта и упражняването на право на глас.
- В момента има протести. Едно от исканията е прокуратурата да се извади от съдебната власт. Бихте ли подкрепили подобно предложение и до какво би довело то?
- Практиките в световен план са две - в единия прокуратурата е част от съдебната власт, в другия - от изпълнителната. В нашата конституция е част от съдебната. Това, което ГЕРБ предлага с абсолютно отделните съдебни съвети, е нещо преходно, при което не се дава възможност на прокурорите да влияят на кариерното развитие или друго на съдиите. Т.е. съдиите и прокурорите се разделят. Това може би е вариант, който си струва да се подкрепи. Първо, запазваме традицията, която имаме, поне формално, за принадлежност на прокурорите към съдебната власт. И второ - запазва се независимостта на прокуратурата, защото в момента, в който на нашите балкански ширини тя стане част от изпълнителната власт, всеки акт или повдигнато обвинение към политик ще бъде оправдавано с политическа репресия. Ще се изгубят измеренията кое е вярно, кое не, кое е пропаганда и кое реално наказателно преследване. Имам резерви към прякото включване на прокуратурата в изпълнителната власт, защото кабинетът често се сменя и е хубаво тя да има стабилност, устойчивост и трайна политика. Това не може да стане, ако е зависима пряко от избора на изпълнителната власт.
- Новият политически сезон наближава. Ще успеете ли да довършите проектите си, сред които е и премахването на т.нар. вечен длъжник?
- За мен това е много по-важно, отколкото нелепите понякога медийни фишеци, които съпровождат протестите. Защото то пряко ще подобри живота на няколкостотин хиляди души в страната, които са попаднали в дълговия капан. Имаме желание гласуваният на първо четене законопроект за абсолютната даваност да мине. Имаме и подобрен законопроект за частния фалит, който ще бъде довършващата фаза на целия този институт. Задължително трябва да се продължи в тази посока - дължим го на хората.
