25% от направените в България разходи за кино ще се връщат на създателите, ако бъдат приети измененията в Закона за филмовата индустрия
10 милиона лева годишно за срок от 3 години да бъдат предвидени в бюджета за производство на филми в България. Същевременно 25% от разходите в киното и на наши, и на чужди продуценти да бъдат възстановявани. Това предвиждат промените в Закона за филмовата индустрия, публикувани от Министерството на културата за обществено обсъждане от 4 август до 4 септември.
Възстановяването на разходите, известно в киносредите като стимули за продуцентите, на практика е
най-голямата
промяна, която
предстои да се
случи в киното
у нас, ако проектозаконът бъде приет.
Това е нещо, за което продуцентите - особено чуждите, които снимат тук, настояват от години. Така разходите им ще спаднат и вероятно ще направят още по-примамлива държавата ни като дестинация за снимане на филми. Нещо повече, според министъра на културата Боил Банов американският стрийминг доставчик и създател на собствени филми и сериали “Нетфликс” е готов да влезе сериозно у нас, ако има подобни стимули.
Подобен ход обаче би поставил в неконкурентна позиция българското кино, ако то също не бъде подпомогнато. Колкото пари възстановяваме на чуждите продуценти, толкова трябва да дадем и за българско кино, обясни преди време Банов пред “24 часа”.
Тази идея вече е факт като текст от бъдещия закон. Според проекта “годишният размер на средствата за възстановяване на разходи не може да бъде по-малък от средствата, определени за производството на филми”.
Защо ще се
връщат пари?
Според екипа, подготвил проектозакона, възстановяването на разходи ще стимулира инвестициите в киното. Те, от своя страна, ще увеличат филмопроизводството, създаването на работни места (в киното освен актьори и режисьори са ангажирани десетки професии, някои от които твърде специфични), имиджа на България и дори популяризирането ѝ като туристическа дестинация.
Право на подобни финансови стимули ще имат:
- игрален филм с продължителност над 70 минути;
- документален филм над 70 минути или документален сериал с продължителност на всеки епизод над 40 минути;
- анимационен филм или анимационен сериал с обща продължителност над 24 минути;
- телевизионен филм над 70 минути или телевизионен сериал с времетраене на всеки епизод над 40 минути.
Освен това, за да бъдат върнати средства, произведението трябва да бъде културен продукт (има критерии, които го определят като такъв), да е създадено изцяло или частично на наша територия и да е предназначено за публичен показ и/или излъчване.
Няма да бъдат
възстановявани
разходи на
порнографски
произведения
или на такива, които може да доведат до уронване на авторитета на България или нацията ни. Не подлежат на стимули и спортни събития, игри и състезания, токшоу, риалити шоу, програми без сценарий или от типа “на живо”, тв сериали от типа дневна драма, ситкоми, както и рекламни аудио-визуални произведения.
Колко пари
ще се връщат?
Според статистиката у нас се регистрират средно по 11 чуждестранни продукции годишно (за периода от 2016 до 2019 г.) със среден годишен бюджет 111 060 277 лв.
Нетните приходи от продажби само на филмопроизводствени услуги за 2018 г. са 177 359 000 лева.
При предвиждан ръст в сектора от 40% очакваните годишни приходи са в размер около 248 300 000 лева. Ако стимулът от 25% бъде приет, необходимият бюджет за възстановяването на разходите би бил 62 млн. лева. Очакваните приходи обаче не са само от кинопроизводство, а и от тв предавания, за които стимули няма. Затова експертите изчисляват, че през първата година стартовият бюджет за връщане на средства би бил около 15 млн. лева.
Впрочем държавите, въвели механизми за стимулиране на производството на аудио-визуални произведения, вече са 97. Сред тях са и близките ни Румъния, Гърция, Сърбия, Северна Македония и Черна гора. В Европа такава регулация има още в Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция Ирландия, Италия, Литва, Германия, Исландия, Латвия, Холандия, Швейцария, Словения, Португалия и др.
На повечето места се ползва механизмът Cash Rеbate - възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи, извършени на територията на дадена страна. Това показват данните на консултантската компания в областта на творческите индустрии - Olsberg SPI (Великобритания), чиито клиенти са Европейската комисия, правителствени органи, държавни филмови комисии, частни компании и водещи разпространители. Причините този механизъм да е популярен са неговата прозрачност и лесното му администриране. Впрочем той засега е предпочитан и у нас.
Другите използвани в света начини за възстановяване на разходи са данъчен кредит, чрез който се предлага намаляване на дължим корпоративен данък или връщане на данък, и данъчен щит, при който се ползват данъчни облекчения.
Процентът на стимулите варира, като в Чехия, Латвия, Литва и Северна Македония връщат по 20%. За Хърватия, Малта, Норвегия и Черна гора той е 25%, какъвто се предлага и у нас. На места достига до 30 и 35 % - Гърция, Румъния, Кипър, Естония, Холандия, а в Белгия връщат 42%.
Така предоставената от държавата субсидия варира от около 2 до 50 млн. евро годишно. В Естония например връщат 2 млн. евро, в Чехия - 31,4 млн. евро, в Хърватия - 4,2 млн. евро. Кипър заделя 1,5 млн. евро, Гърция - 72 млн. евро, Сърбия - 7 млн. евро. Румъния дава 51,9 млн. евро, Словакия - 4,6 млн. евро. Най-щедра е Унгария, която за периода от 2017 до 2019 г. е възстановила на продуцентите 402 млн. евро.
Същевременно една от целите на закона е
производството
на български
филми и на
филми с
българско
участие да
нараства
устойчиво
Затова са направени промени, чрез които да се увеличи финансирането им.
Досегашният размер на субсидията, определен преди 12 години, предопределя да се произвеждат “предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти, което ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора. Това прави невъзможно създаването на исторически филми с висока постановъчна сложност, филми в условна реалност и пълнометражни анимационни филми на съвременно технологично ниво”, пише в мотивите към проектозакона.
Ако той бъде приет, трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г.
2123 европейски ленти срещу 6 български
С 50% се е увеличил броят на произведените пълнометражни игрални филми в ЕС за 10 години по данни на Европейската аудио-визуална обсерватория. През 2007 г. са произведени 1422 филма, а през 2016 г. - 2123.
Едва 10 са филмите, създадени в България през 2007 г., а през 2016 г. са само 6 по данни на Националния филмов център (НФЦ). Съответно делът на българските филми спрямо европейските е спаднал от 0,7% на 0,28%, т.е. 2,5 пъти.
Същевременно по данни на НФЦ за последните години (2015 - 2019) отчетеният брой посещения в кината на български филми е нараснал над 4 пъти. Според екипа, подготвил промените в Закона за филмовата индустрия, това потвърждава нуждата на българската публика от тях.
Справка за зрителите в този период показва:
“Възвишение” на режисьора Виктор Божинов по романа на Милен Русков - 139 731 зрители;
“Бензин”, режисиран от Асен Блатечки и Катерина Горанова - 98 862 зрители;
“Воевода” на Зорница София - 87 604 зрители;
“Вездесъщият” на Илиян Джевелеков - 47 005 зрители;
“Дъвка за балончета” на Станислав Тодоров-Роги - 44 773 зрители;
“Лили рибката” на Ясен Григоров - 35 095 зрители.
Филмите, изброени дотук, са били подкрепени финансово от НФЦ.
С немалък брой зрители са и филми, чиито автори сами са осигурявали средствата:
“Привличане” на Мартин Макариев - 112 934 зрители;
“12 А” на Магдалена Ралчева - 57 593 зрители;
“Революция Х” на Димитър Гочев - 54 575 зрители;
“Нокаут или всичко, което тя написа” на Ники Илиев - 41 836 зрители.
