За първи път от години делът на разходите за храна се увеличава
Изяли сме повече месо, плодове и зеленчуци и по-малко хляб
Парите за влагане в депозити се увеличават с около 40% само
за едно тримесечие
Докато много българи работеха от вкъщи през април, май и юни и излизането навън бе ограничено до минимум заради извънредното положение, мнозинството е предпочело да свие разходите си и да спестява колкото и каквото може. Това показват данните на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през второто тримесечие, публикувани във вторник.
Обикновено през второто тримесечие на годината разходите за ежедневни нужди се увеличават леко в сравнение с първото тримесечие, но през 2020 г. е станало точно обратното.
Изглежда, страхът от непознатия коронавирус и неизвестността докога ще продължи пандемията са накарали хората да харчат по-предпазливо.
Разходите за храна, за облекла, обувки, комунални услуги, лекарства, транспорт, телекомуникации – всички те се свиват през второто тримесечие. Това не се отнася обаче за алкохола и цигарите, от една страна, които остават непроменени, и за поддържане на жилището, които дори леко се увеличават в сравнение с първото тримесечие (виж инфографиката). Това са разходите, свързани с почистване и поддържане на дома, които, естествено, се увеличават леко, тъй като семействата прекарваха по-голяма част от времето вкъщи.
Въпреки че разходите на българина за храна в абсолютна стойност намаляват от 461,13 лв. на човек през първото тримесечие на 452,39 лв. през второто, като дял от общите разходи те всъщност се увеличават на 32,7%.
Такова увеличение се случва много рядко през последните години, като този път то се дължи изцяло на свиването на повечето от останалите разходи, което води до преразпределяне на дяловете.
Българинът даваше за храна почти половината си доходи в началото на 90-те години, когато цените бяха либерализирани и социалистическата икономика рухна с последвалата огромна безработица. После започнаха да намаляват и след едно изключение в периода 1995-1997 г. те постепенно паднаха на 40%, а в последните години - и на 30%.
Преди една година например те бяха 31,4%, а през първото тримесечие на тази година – 31%.
Алкохолът и тютюневите изделия през последните години постоянно поскъпват, но всъщност намаляват като дял от общото потребление, защото разходите за други неща се увеличават. Изключението от тази тенденция по време на локдауна показва, че при стрес в потреблението за българина, изглежда, по-трудно е да се откаже от тези навици, отколкото да намали разходите за нещо друго.
На фона на свиването на повечето разходи прави впечатление, че
парите, които се отделят за влогове, се увеличават, и то с много - от 121,44 лв. през първото тримесечие на 165,62 лв. през второто. Това съответства на данните на БНБ за състоянието на депозитите през първото полугодие. През април домакинствата добавиха нови 560 млн. лв. към влоговете си, а за май и юни сумите възлязоха съответно на 142 и 234 млн. лв. Общо през второто тримесечие беше отчетен ръст от 936 млн. лв. нови влогове спрямо 543 млн. лв. за първото тримесечие и 643 млн. лв. за второто тримесечие на 2019 г., което показва, че първият импулс при подобна криза е хората да почнат да спестяват.
При потреблението на средностатистическия българин през второто тримесечие няма нови тенденции. Той продължава да купува все повече здравословни храни за сметка на хляба и тестените изделия.
Например през първото тримесечие един член на домакинство е консумирал средно по 20,5 кг хляб, докато през второто това количество е паднало на 19,4 кг.
Консумираните зеленчуци са били 11,9 кг през първото тримесечие, докато през второто са станали 18,6 кг.
Това не се отнася за картофите, чиято консумация в началото на годината е била средно по 7 килограма на човек, докато през второто тримесечие на 2020 г. е паднала на 6,6 кг.
В същото време консумацията на месо се е увеличила за същия период от 8,9 на 9,2 кг.
Общият доход на българина средно на човек за тримесечието е 1698 лв. и на годишна база се повишава с 9,7%, което се дължи основно на ръста на минималната работна заплата и на минималната пенсия. В сравнение с периода януари - март обаче общият доход намалява - през първото тримесечие средно на човек от домакинство той е бил 1712 лв. по данни на НСИ.
При всяка криза в източниците на доходи настъпват изменения и относителният дял на доходите от заплати, пенсии и социални помощи се увеличава за сметка на доходите от бизнес и от самостоятелна заетост.
И този път няма изключение. В структурата на общия доход на българина с най-висок относителен дял e този от работна заплата (57,5%), следван от доходите от пенсии (28,3%) и от самостоятелна заетост (5,9%).
Спрямо второто тримесечие на 2019 г. относителният дял на дохода от пенсии нараства с 0,7 процентни пункта, а доходите от работна заплата и самостоятелна заетост намаляват с по 0,3 процентни пункта.
Паричният доход заема 99,3% от всички доходи на домакинствата през второто тримесечие, докато доходите в натура са едва 0,7%.
Кризата обаче не е накарала хората да посягат на спестяванията си, показват данните. Сред доходите изтеглените спестявания намаляват доста в сравнение с първото тримесечие, а приходите от заеми и кредити се свиват съществено в сравнение с първото тримесечие и с миналата година.
В Румъния и Полша месото е по-евтино, отколкото у нас
Въпреки че според цените на много стоки България е най-евтината държава в Европейския съюз, това не се отнася за месото, показват данни на Евростат за второто тримесечие, публикувани във вторник.
Данните не са в абсолютни стойности, а показват доколко цените на прясното и замразено месо в магазините са по-високи или по-ниски от средните за ЕС, които се приемат за 100.
В Румъния и Полша те се оказват само 63, т.е. с 37% по-ниски от средноевропейските. България е веднага след тях с 35% по-евтино месо. На другия край на скалата е Австрия, където месото се оказва с 45% по-скъпо, отколкото средно за ЕС.
