Домашният любимец учи малчуганите да са по-мили с другите
Докато повечето холивудски звезди побързаха да се самоизолират с гаджета и приятели в луксозни имения, за да понесат по-леко епидемията от коронавирус, актьорът Чарлз Мелтън реши да остане сам. Или по-скоро предпочете компанията на животно, а не на човек в тези трудни времена. 29-годишният красавец осинови куче и пътешества с него из дивата пустош на Америка в продължение на месеци. По този начин той прекара своята самоизолация и твърди, че е научил неща за себе си, които дори не е подозирал.
“Гледането на куче е по-скоро философия. Първоначално трябваше да разбера как то възприема света, обработва информацията, която му подаваш чрез думи и действия, как да отговарям на нуждите му. Това просто отвори ума ми по различен начин и ме накара да бъда по-добър баща за него, тъй като то е един вид мое дете”, споделя Мелтън.
Той започва да обмисля да осинови четириног приятел преди година, след като участва в кампания за набиране на средства за приюти за изоставени животни. Заради натоварения си график обаче не се решава. Когато епидемията е в ход, изведнъж осъзнава, че вече има достатъчно време, за да се грижи за домашен любимец. Обажда се в приют в Холивуд и така бързо в живота му влиза 12-седмичното хъски Нея. “Когато се запознахме, тя беше обиколила вече три различни дома. Усетих я като моя сродна душа. Беше любов от пръв поглед”, разказва актьорът. Двамата тръгват на път. В продължение на месеци обикалят различни американски планини, хижи и пусти къмпинги. “Едно от най-вълнуващите преживявания бе да ѝ покажа сняг, тъй като е сибирска порода. Купих от онези детските, пластмасови шейни. Качихме се високо в планината Худ и се пързаляхме заедно. Беше просто красиво”, разказва актьорът.
Тъй като той често споделя в социалните мрежи своите преживявания с Нея, започва да увлича много хора да си вземат домашен любимец. Поканен е от организации, занимаващи се с осиновяване, за дългосрочно партньорство, което Мелтън с удоволствие приема, защото смята, че това е изключително важно не само за животните, но и за хората. “Нея промени живота ми към по-добро и ако има шанс това да се случи и на други, бих помагал с всички сили”, обяснява актьорът.
Още повече че на много места по света се наблюдава засилен интерес за отглеждане на животни. Първоначално причината бе, че разхождането на кучета бе една от малкото разрешени дейности по време на карантина. След това обаче доста хора осъзнаха, че присъствието им вкъщи в условията на ограничени социални контакти носи много по-голяма полза, отколкото ангажименти, особено по отношение на децата.
Австралийско проучване даже установи, че растящите с кучета имат по-добро емоционално състояние и общуват по-хармонично с други хора. По време на изследването си учените от университет на Западна Австралия са оценявали физическата активност и социално развитие на 1646 деца на възраст от две до пет години. Те са анализирали техните навици, колко време спят, разхождат, играят и се задържат пред светещи екрани. Взети са под внимание и фактори като образователно ниво на родителите и дали самите те са притежавали домашен любимец като малки. Така учените са открили, че при растящите с куче малчугани има 23% по-малък риск от възникване на емоционални проблеми и затруднения в общуването. 74 на сто по-голяма е вероятността те да бъдат по-мили с другите, ако поне три пъти седмично са си играли с животно.
Ръководителят на изследователския екип доктор Хейли Кристчън казва, че това може да се дължи на привързаността, която се появава обикновено между децата и кучето. “Докато очаквахме, че присъствието на четириного ще има някои ползи за благосъстоянието на подрастващите, бяхме изненадани, че то влияе положително върху поведението и емоциите”, обяснява тя. Авторите на проучването признават, че се нуждаят от допълнителни изследвания, за да са категорични кои точно фактори са водещи за тази благоприятна промяна.
Преди няколко години и техни американски колеги от университета “Пърдю” се опитват да разгадаят възникващите между децата и домашните любимци специални отношения. За целта те интервюират 5-годишни. Питат ги какво правят, когато са ядосани, тъжни или имат някаква тайна за споделяне. 40 на сто от анкетираните са посочили, че в такива случаи се обръщат към кучето си, а родителите точно на тези деца са ги определили като по-малко неспокойни и отговорни към обкръжението си. Експеримент в рамките на 24 часа е показал, че малките собственици на животни прекарват средно по 10 минути в някаква форма на грижа, докато тези без такива, но с по-малки братя и сестри – едва две минути и половина.
Моя приятелка ми разказа невероятна история по въпроса. По време на коронавирусната карантина нейната двегодишна дъщеря толкова се привързва към кучето им, че започва напълно да копира поведението му, да иска да спи на пода до него и да пие вода от купичката му. Не помагат нито разговори, нито разнообразни опити за забавления. Детето спира да се държи като куче чак когато отново има възможност да излиза навън и да общува с връстници.
Доктор Джудит Бътлър, която води курсове за ранно детско възпитание в университета в Корк, обяснява, че домашните любимци могат да имат терапевтичен ефект за малчугани, които преживяват трудни, непредвидими преходи или травми в живота си. Кучета успешно се използват и за грижи за подрастващи с аутизъм.
Проучване във Великобритания показа, че те значително са помогнали на своите стопани по време на коронавирусната карантина. Успели са да понижат нивото на стрес у тях, докато е трябвало да работят в домашни условия. Прекарвали са дълго време заедно и сега много хора се притесняват как раздялата ще се отрази и на двете страни. Това се разбира от увеличеното търсене на информация в интернет как да се прави поетапно, за да няма страдание, когато отново се върнат на работа в офиса.
Така че извънредната ситуация около COVID-19 e шанс да се помисли и около такъв ключов въпрос като отглеждането на домашен любимец, пред който със сигурност всяко едно семейство с деца се изправя в даден момент.
Вкарването на животно у дома не бива да е краткосрочно
Епидемията от коронавирус няма да трае вечно. Затова е необходимо дългосрочно да планирате как бихте се грижили за куче, предупреждават редица организации за защита на животните. Те са притеснени от вълната от желаещи да станат стопани на четириного през последните месеци и се опасяват, че тя може да бъде последвана от масово изоставяне на домашни любимци, след като пандемията свърши и хората се върнат към натоварения си начин на живот.
Трябва да сте наясно, че е възможно тогава да се изправите пред двойно разочарование. Освен притесненията кой от семейството ще извежда кучето, да се сблъскате и с променено поведение от негова страна. То може да страда от раздялата, ако изведнъж цялата къща се изпразни, след като всички тръгнат отново на работа и училище. Да не ви посреща със същата радост и желание за игра.
По тази причина е добре да изграждате отношенията си от самото начало с мисъл, че ще продължат поне 10 г. Гледането на куче изисква отдаденост и упорита работа. То не е само развлечение. Необходимо е да има правила и те да се спазват от всички. Защото е установено, че точно безпринципното им нарушаване е една от основните причини за агресивното поведение на животните към техните стопани.
Ваксинирането на кучето също е задължително, особено ако ще съжителства с деца. Препоръчително е да се вземат малки животни с известен произход. Осиновяването на четириног другар от приют обаче носи големи позитиви, тъй като е добър урок за подрастващите по състрадателност и грижа за нуждаещи се.
