Коварното е, че с месеци може да остане неразпозната. Вижте какво обяснява за тънкостите при изследванията проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в университетската болница “Св. Иван Рилски”
Лаймската болест е най-разпространената в северното полукълбо инфекция, която се пренася от кърлежи. Заболяването е причинено от няколко вида бактерии със спирална форма от групата на борелиите.
България е сред държавите, в които случаите се увеличават през последните 20 г. Това лято обаче Националният център по заразни и паразитни болести отчита два пъти по-малко инфектирани към днешна дата в сравнение с 2019 г. Инфекционистите го обясняват с пандемията - в началото на активността на кърлежите действаха ограничения за влизане в парковете, които са основното място градски човек да се сдобие с кърлеж. След ваканционния период обаче се очаква случаите да се увеличат.
За България няма точна статистика на лаймската болест, наричана и скрита епидемия на новия век. Чрез екстрапулиране на данни се предполага, че се среща при около 200 души на 100 хиляди население.
Критичният период за заразяване с лаймската болест у нас е времето за голяма активност на кърлежите - от април до ноември.
Бактерията се
среща при около
15% от кърлежите
Най-застрашени са хора, които работят в гористи местности, както и деца, които играят във високи треви.
Лаймската болест има три форми, като най-опасна е тази, която протича много неспецифично и може да се обърка с много други състояния, затова диагностиката е трудна и се осъществява със имунологични PCR тестове, обясни проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Коварното при това заболяване е, че то може да се прояви след няколко месеца до година, през което време човек дори е забравил, че е имал среща с кърлеж.
В напредналата фаза болестта може да се прояви с парези, липса на чувствителност, главоболие, промени в настроението, депресии. За третия стадий много
характерни са
и артритите
със засягане на колената.
Обикновено първият видим признак за заразяване с лаймска болест е образуването на мястото на ухапването на червено петно, просветляващо в средата.
Ако например в горски район работници получат такъв обрив, дори няма нужда да им се прави изследване, а веднага трябва да се започне антибиотична терапия, смята проф. Кюркчиев. Инфекцията може да се “издаде” и с локално увеличени лимфни възли. Много често, дори и без терапия, нещата спират на това ниво. Но при половината от нелекуваните случаи се развива следващата форма, която включва неврологични оплаквания, болки в ставите, температура, гадене, повръщане, грипоподобна симптоматика,
увеличени лимфни
възли по цялото тяло
и засягане на сърцето
Това става обикновено 2-3 месеца след ухапването от кърлежа.
И накрая една положителна новина за собствениците на домашни любимци - въпреки че кучетата често стават жертва на ухапвания от кърлеж, те не боледуват от лаймска болест и не могат да я предадат на своите собственици.
Лекарите, които най-често консултират прясно ухапани от кърлежи хора, са забелязали
удивителна жизненост
на митовете за кърлежите,
които медицината е оборила отдавна
Все още мнозина смятат, че най-лесно кърлежите се вадят, като се намажат с олио. Лош избор. Да, лесно се вадят, но тогава има риск: блокират се жизнените функции на кърлежа и умирайки, той “повръща” и влива заразата в ухапания. По-добре е кърлежът да бъде премахнат от специалист, но ако човек няма достъп до медицинско лице, най-добре е гадината да бъде извадена с пинцета, като се хване максимално близо до кожата и се изтегли директно нагоре.
Друг мит е, че кърлежите се вадят с въртеливо движение - като тирбушон. Грешка. Въртенето също води до “повръщане” от кърлежа и това е най-сигурният начин за инфектиране.
Няма медицина и зад съвета човек да се изследва за лаймска болест веднага след като види, че е ухапан.
Тестването има смисъл не по-рано от три седмици след евентуалното заразяване. Важно е да се знае, че
изследването може да е
фалшиво отрицателенно
само ако е направено
твърде рано
Ако са спазени трите седмици инкубационен период и тестът е отрицателен, тогава е сигурно, че няма инфекция, казва специалистът. Според него въпросът не стои така, ако резултатът е положителен. “Тестовете, с които се установява лаймската болест, са със сравнително ниска специфичност. Например човек ако е със сифилис, тестът за лаймска болест може да се позитивира, без пациентът да има лаймска болест.”
