Ниските държавни заплати гонят IT експертите от толсистемата, казва членът на управителния съвет на АПИ
- Проф. Асенов, кое наложи да се дават нови 117 млн. лв. на “Капш” – фирмата, която изгради толсистемата, този път, за да я поддържа в продължение на 5 години? Когато започна изграждането ѝ, неколкократно бе съобщавано, че тя ще се оперира и поддържа от български специалисти.
- Нашата стратегическа цел остава държавата да оперира системата самостоятелно. Но се налагат някои практически стъпки до достигането на тази цел. Националното толуправление оперира системата.
Тя има много страни – търговска, която изисква обслужване на клиенти, плащания, пререгистрация, винетки. Има и контрол по прилагането – при него също се използват елементи на толсистемата.
Администратор на системата продължава да е държавата. Но предизвикателството да направиш достатъчно опитен IT екип, който да върши цялата тази работа в рамките на държавната администрация с нейните ограничения в заплащането, е доста голямо.
Още със старта на системата почнахме да се борим с този проблем. С дирекция “Модернизация на администрацията” към Министерския съвет успяхме да осигурим по-високи нива на заплащане, макар и не тези, които желаехме. За да можем да направим такъв екип, който да е конкурентен по заплащане за този сектор от пазара на труда.
Постигнахме заплати, много по-високи от тези в държавната администрация, които принципно са до 1500-1800 лв. за този клас експерти. Бяхме говорили с много IT специалисти, опитвахме се да ги привлечем да работят при нас, само че хората с нужния опит за определени позиции направо отказаха да работят за такива заплати.
- Доколкото знам от статистиката, последното тримесечие средната заплата в IT е стигнала 3800 лева, така че вероятно постигнатата сума е по-ниска от тази.
- Така или иначе проблемът ни накара да направим крачка назад – да работим с хора с по-малко опит, които да обучаваме. Когато на втората година направим преглед на постигнатото, ще видим дали ще удължим договора с “Капш”.
- Доколкото разбрах обаче, се каните да сключите 5-годишен договор с “Капш”, а не 2-годишен.
- 5 години е максималният срок на договора, но условията му позволяват на втората година да направим преглед и да преразгледаме обхвата на договора и дори да го прекратим.
Освен това сумата от 117 млн. лв. без ДДС е за 5 години, т.е. тя трябва да се раздели на пет, за да видите колко ще плащаме на година – по около 23 млн. лв.
- Като няма IT експерти, които да обслужват толсистемата, тя как така успява да работи? Не съм чувал за някакви големи сривове.
- Успяхме да изградим едно ядро от специалисти в IT отдела, които да са достатъчно адекватни. И в момента правим допълнителен подбор на хора. Паралелно с това тече преструктуриране на самото Национално толуправление и ще продължим този процес.
Чувам често критика, че държавата е създала нещо много тежко, една администрация от 900 човека. Но е важно колко хора с какви функции се занимават. Щатът му може да се оптимизира до 800 човека, като основно ще бъдат съкратени незаетите щатове за компютърни специалисти.
- Това са щатове, колко човека работят реално?
- В момента работят 787 души, от които 684 са по контрола и правоприлагането, в това число влизат и хората, които са в центъра по верификация на нарушенията.
По-малко от 100 човека са всичко останало. Имам предвид колцентъра, който работи 12 часа в денонощието. В тази бройка е и центърът по плащанията – знаете, че Националното толуправление не използва банка за картовите плащания, ние си ги обработваме.
И имаме 28 IT специалисти, което представлява едва 40% от щата за тях.
- Не можеше ли още при създаването на толсистемата да се предвиди, че ще се появи този проблем?
- Разбира се, че можеше и е предвидено. Щатът е предвиден за този брой хора и се опитахме да привлечем специалисти с много по-високо заплащане, отколкото е нормално за държавната администрация.
Но постигнахме частичен успех. Очевидно възможностите ни на конкурент на този пазар на труда не са големи.
Толсистемата е сложно нещо. Ние постигнахме на финала нещо, което го няма в целия ЕС. Никъде няма толсистема, която да обслужва едновременно с това и електронните винетки в една и съща инфраструктура.
Няма друга система, която да работи едновременно с три контролни органа: Пътна полиция, митниците и ние. Всяко едно нарушение на пътя се отразява в реално време и това се осигурява от толсистемата. Това впечатлява всички, които ни посещават.
Заедно с това тя е и гъвкава и пътища могат да се добавят и изключват от нея. На едни и същи пътища ние следим и винетки, и толтакси, като можем да си позволим да вадим и слагаме участъци от пътната мрежа. Ние имаме контролни точки дори по пътища, за които не се събира нито толтакса, нито се искат винетки. Засега ги използваме за броене на трафика, но не знаем дали утре-вдруги ден този участък няма да влезе в обхвата на толсистемата.
- Да се абстрахираме от разходите по толсистемата, нека погледнем приходите от нея. Колко изкарва тя – било за месец, било от март насам, когато заработи пълноценно?
- Ще ви дам няколко примера. За последния месец например почти 300 хиляди лева са събрани само от глоби за претоварване на камионите. Това се дължи на данни от кантарите на толсистемата, функция, която вкарва пари в бюджета.
През юли само през ПОС-терминалите са събрани 1,480 млн. лв., без да смятаме всички останали приходи.
- Но ако правилно си спомням, очакванията бяха за една година толсистемата да събира към 450 млн. лв., за да докаже своята ефективност, което разделено на 12 месеца, прави над 30 млн. лв. месечно.
- В момента ние събираме около 40% от тази сума. Но имайте предвид, че в пълния си обем системата тръгна през март, точно тогава, когато започна извънредното положение и трафикът много пострада от това.
През юли направихме едно едноседмично заснемане на цялата система и я сравнихме с миналия юли. Оказа се, че броят на пътуванията е намалял с 25% в сравнение с година по-рано.
А средното превозно разстояние, т.е. средната дължина на едно пътуване, от 230 километра миналата година сега е 100 километра. Такова е и съотношението между приходите, които събираме, и онези, които би трябвало да се събират.
- Т.е. няма да се преразглеждат тарифите?
- За да се направи това, трябва да имаме референтен месец, който да е близък по натоварване със съответния месец на миналата година.
Надяваме се, че през септември или октомври ще имаме такъв месец. За да може да имаме първите данни, с които да седнем на масата за преговори с превозвачите, да ги анализираме и да обсъждаме тарифите и обхватите на толсистемата. Транспортът е силно свързан с икономиката и няма как да спекулираме в преговорите. Не сме се отказали да разглеждаме данни, но нека тези данни да са реални.
- Значи до Нова година няма да има промени на тарифите за толтаксите?
- По принцип отнема към три месеца да се промени една тарифа. Трябва да преговаряме, да изчисляваме, да се пусне за обществено обсъждане.
- Но има един елемент, който е еднакъв с миналата година – винетките за леките коли. При тях също ли има спад на трафика и съответно на постъпленията?
- Приходите от винетките за леките коли започнаха да се изравняват и дори вече да надминават миналогодишните по същото време.
Тенденцията, от една страна, идва от това, че миналата година хората пътуваха предимно с годишни винетки или поне с такива за по-дълъг срок. Сега – след извънредното положение и контролните пунктове между областите през март и април, те се притесняват и купуват по-краткосрочни продукти, които са по-скъпи.
През уикендите например приходите от винетки вече са 1,5 пъти по-високи от тези през останалите дни в седмицата. През един ден от последния уикенд приходите от винетки бяха 833 хил. лв., докато във вчерашния делничен ден (вторник, 11 август 2020 г. - б.а.) бяха 631 хил.
По принцип и в други години тенденцията е била такава, но разликата никога не е била толкова голяма. Това е около 30% разлика.
Като цяло приходите от винетки за леките автомобили този юли са с 2-3% по-високи от миналогодишните за същия месец. И за цялата година, въпреки коронавируса, очакваме да постигнем не само същия приход от винетки, както през 2019 г., а по-голям, и то с поне 10%. Миналата година този приход беше 270 млн. лв., тази година ще бъде над 300 млн. лв.
- Кога разходите по изграждането на толсистемата ще бъдат изплатени напълно?
- Ако предвидим средно по 50 млн. лв. разход на година по самото изграждане, 5 години след нейното пускане тя ще бъде изплатена напълно.
CV
Роден е на 16 октомври 1966 г.
Доктор на науките по информатика и компютърни науки, Великотърновски университет “Св.Св. Кирил и Методий”
Доктор по компютърни мрежи и комплекси, Технически университет, София
Магистър инженер по автоматизация и изчислителна техника, Технически университет, Габрово
Преди да стане член на управителния съвет на АПИ заема длъжността директор на Националното толуправление
