Специалисти от 4 държави започнаха работа в утробата на някогашния дом-паметник на БКП
3 август е повратната точка - започва стабилизация, каза германски професор, който ръководи екипа
Проф. Томас Данцъл от катедрата по консервационни науки в Техническия университет в Мюнхен е ръководител на международния екип, който започна работа по консервацията на паната в бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, известен повече като Чинията.
Специалисти от 4 държави - Германия, Швейцария, Гърция и България, обединяват усилията си, за
да бъдат
запечатани и
запазени в
сегашното им
състояние
паната,
дело на най-добрите български художници от 70-те години на миналия век.
От близо 30 години те са изоставени и се рушат, но въпреки това 1/3 от мозайките все още са в добро състояние, показа последният оглед на обекта.
Консервацията става възможна благодарение на нов грант в размер на $ 60 000, който американската фондация Getty е отпуснала в рамките на инициативата си “Запазване на съвременността”, обясни арх. Дора Иванова от фондация “Проект Бузлуджа”.
За осъществяването на проекта, наречен “Стабилизиране на мозайките на паметника “Бузлуджа”, са привлечени специалисти по мозайки от ХХ век. Дора Иванова го определя като първата мярка за по-нататъшното стабилизиране и запазване на цялата Чиния, интересът към която като към паметник на архитектурата у нас и чужбина расте непрекъснато.
Известно е, че във вътрешността на бившия дом-паметник са използвани 2 275 000 камъка с размери 2 на 2 сантиметра, за да се направят 937 квадратни метра мозаечни пана във вътрешния и външния кръг на постройката.
“Досега тук всичко се е рушило. Първият ден на нашата работа - 3 август, е повратната точка, от която на Бузлуджа започва стабилизация”, каза пред “24 часа” проф. Данцъл. Той намира този проект за истинско предизвикателство. Преди това е консервирал фасадни пана от времето на социализма по сградата на някогашен културен дом в Дрезден, но смята, че
обектът насред
Стара планина
е много
по-труден и
интересен
Ръководителят на катедра “Реставрация” в Националната художествена галерия доц. Стефан Белишки, който също участва в проекта, го определя като едно от най-големите предизвикателства в практиката си по реставрацията на обект от ХХ век.
Проф. Данцъл признава, че все още не знае как точно ще работят занапред. В момента 14 души, сред които и студенти доброволци от Художествената академия в София, правят първите проучвания на състоянието на паната и събират изпопадалите от тях камъчета, с които са били направени.
Изследват площта им сантиметър по сантиметър, за да проверят къде материалът се е надигнал и е готов да падне, за да започнат от тези места укрепването.
Всички работят с маски и заради COVID-19 и защото навремето при строителството са изпозвали за изолация стъклена вата, която сега може да бъде опасна при вдишване.
“Тепърва ще изясним как ще стабилизираме мозайките, но вече е ясно, че ще приложим различни технологии, тъй като самите мозайки са правени по различни способи. Много от тях са били толкова напредничави за времето си, че се използват и днес”, каза още проф. Томас Данцъл.
Задачата е
консервацията
на мозайките
да завърши
преди зимата
Екипът, който ще нарасне през септември на 20 души, накрая ще изгради предпазни съоръжения, подобни на покриви, над всяко пано, за да бъде предпазено от атмосферните влияния, които повреждат мозайките. След това предстои да се мисли как да бъде затворен целият обект и така защитен от външни влияния.
Целта на реставраторите е да запечатат паната в сегашното им състояние, а не да ги реставрират. Обмислят обаче възможността като изключение да върнат на мястото им камъчетата от образа на Фридрих Енгелс на една от мозайките, за които се знае, че са паднали от студа през последната зима.
Преди време фондация Getty отпусна $ 185 000 за проучване на състоянието на паметника. То вече започна и показа, че обектът може да бъде опазен за поколенията от конструктивна и техническа гледна точка, тъй като основната му конструкция е запазена. По нея
няма
необратими
дефекти и
повреди
За да стигнат до този извод, експертите, сред който и студенти от УАСГ, са направили задълбочено конструктивно обследване, при което са сканирани близо 7 млрд. точки по цялата повърхност на сградата - на практика на всеки сантиметър. Благодарение на това е изготвен детайлен дигитален модел на паметника, базиран на 3D лазерното сканиране.
Отделно са проучени множество архивни документи, като е отделено специално внимание на ВиК и елинсталациите, на това как са функционирали вентилацията и отоплението на дома.
В рамките на същия проект предстои да бъде изготвен и бизнес план за опазване и управление на обекта на Бузлуджа така, че той да заживее самостоятелно и да започне да се самоиздържа. Всичко това се осъществява от международен екип.
Паметникът е една от 10-те сгради на световната модернистична архитектура, които получават безвъзмездна финансова помощ от Getty. В нейно прессъобщение от лятото на м.г. се казва: “Новите грантове на Getty ще помогнат да се запазят 10 скъпоценни камъка от модернистичната архитектура по света. С тях се финансират необходимите изследвания, тестове, анализи, планиране и/или лечение за иновативни сгради от ХХ век.”
