Голямата певица и композитор издъхва на 56 г. на 1 август 2002 г.
“Мария си отиде огорчена. Написаха, че е продала правата на песента към филма “Козият рог” за 1000 евро. Тя не понесе тази клевета”, с тъга си спомня поетесата Надежда Захариева за своята приятелка и съседка Мария Нейкова. Утешавала я, че какви ли не глупости се пишат, да не го взема сериозно. Но Мария страдала.
Жената, изпяла емблематичната песен, е била най-скромният и честен човек, когото Захариева - съпруга на поета Дамян Дамянов, е познавала. Живеели в един и същи блок почти срещу хотел “Плиска”. Нейкова се преместила там със съпруга си в дома на неговите родители в тежките недоимъчни години през 90-те. Певците нямали работа, композиторите - също. Мария останала без доходи.
“Често под ръка обикаляхме околните магазини и търсехме къде сиренето е с 15-20 стотинки по-евтино. Да ни стигнат парите донякъде. Аз имах една сергийка фургонче с български книги. Наемът се качваше, стана непосилен, така фалирах. И затова си ходехме ръка под ръка в търсене на сиренце по джоба ни. Мария имаше тежък диабет. Но това, което не понесе, беше нелепата кончина при инцидент със съпруга ѝ. Падна от висок етаж. Казаха, че е самоубийство... После просто угасна след него. Имат един син”, разказва Захариева.
Двете често пишели песни заедно. Надето твърдяла, че неин текст не става, Мария отвръщала: “Ти ли ще ми кажеш”. Тя просто усещала думите. Много песни по нейни ноти изпълнява Стефка Берова, спомня си Надежда.
“Няма друг композитор, който да има 2 песни в първата десетка на най-добрите мелодии на България. Това е само Мария! Тя не можеше да пише, преди да види текста. Единственото изключение е за “Козият рог”. (“Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат. Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама. Текстът е на Богомил Гудев - б. р.)
Още пазя на касети песните с нейния глас. Има още неизпети песни. Животът не върви назад и не спира преди вчера. Малко известно е, че нейна сестра е писателката Величка Настрадинова. Знаете ли, смъртта е точка, но не след всеки остава по нещо. След Мария остана нещо, което ни прави щастливи, нещо вечно.
Когато говоря за нея, просто я виждам пред пианото. С чаша вода. С цигарата. Издухва дим. За да ми изпее нещо... Беше невероятна познавачка на българския фолклор”, спомня си Захариева.
Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив. През 1969 г. получава първа награда на фестивала “Златният Орфей” за песента “Закъснели срещи” - дует с Михаил Белчев. В края на 1971 г. е заснет новогодишният мюзикъл “Козя пътека”, в който певицата заедно с Паша Христова участва и изпълнява народни песни. Скоро след това Паша Христова загива в тежка самолетна катастрофа при излитане от летище София. В самолета се намира и Мария Нейкова, която оцелява по чудо с тежки наранявания. От коляното надолу Мария има 54 хирургически шева и преживява 6 операции. След смъртта на Паша Христова на 21 декември 1971 г. Мария Нейкова никога повече не празнува рождения си ден.
Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в поп музиката. Като изпълнителка концертира не само в България, но и в чужбина: Русия, Унгария, ГДР, Полша, Алжир. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Атанас Косев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Петър Ступел и др. Била е солистка на оркестър “София”.
Мария Нейкова е авторка на около 100 поп песни. Особено популярни са баладите ѝ “Светът е за двама” (1980 г., изп. Орлин Горанов) и “Ще ти говоря за любов” (2001 г., изп. Стефан Митров). Пише музика за филми и театрални спектакли.
