Шест неща, които щях да кажа на конференцията на ГЕРБ, ако бях успял да отида
Интервю с депутата от гражданската квота на ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков:
- Г-н Марков, защо не бяхте на Националната конференция на ГЕРБ?
- В Будапеща съм, а заради епидемията са спрени всички полети до България.
- Ако бяхте на събитието, какво щяхте да кажете от сцената на хилядите гербери?
- ГЕРБ не може да се държи като на панахида при два спечелени междинни вота - евро и местен.
На този висок форум на ГЕРБ щях да кажа, че в България няма парламентарна криза, тъй като има стабилно парламентарно мнозинство. Няма и правителствена криза, защото съвсем наскоро се видя, че правителството, което е еманация на парламента, има нужната парламентарна подкрепа. Видя се при вота на недоверие.
Щях да кажа, че българският парламент е конституционно избран за 4 години, държавата е парламентарна република и не е работа на президента да казва на парламента излъченото от него правителство предсрочно да прекратява мандата си.
Третото, което щях да кажа, и то на много висок глас, да се чуе до “Дондуков”, е, че българският държавен глава излезе извън конституционните си правомощия готви държавен преврат с безпрецедентни изрази като това да се махат депутатите и министрите, наричайки ги мутри и мафиоти. Затова щях да предложа нещо, което предложих и в пленарната зала преди месеци, а сега имам 10 аргумента, 10 нарушения на конституцията - да внесем искане за повдигане на обвинения пред Конституционния съд към държавния глава за перманентно и грубо нарушаване на членове от конституцията.
Нужни са 60 депутати, за да се внесе такова искане. Може всеки да ми отговори, че няма да имаме на гласуване две трети. Ами ще видим. Над 130 ще имаме. Тя и Нинова знае, че няма да има 121 гласа, ама внесе вот на недоверие. Това е парламент. Ние живеем в парламентарна, а не в президентска република и трябва да вземем отношение. Това очаква да чуе ГЕРБ по поведението на държавния глава.
Друго, което щях да кажа пред тази аудитория и пред премиера Борисов: щях да попитам защо българската национална полиция тежко нарушава конституцията.
- Как така полицията нарушава конституцията?
- Спира движението по “Цариградско шосе”. Свободното право на придвижване е конституционно право. Записано е в чл. 35, ал. 1 от конституцията. Това право е неотменимо съгласно чл. 57 от конституцията.
- Не е ли право на всеки гражданин чрез протестни действия да изразява недоволството си от властта?
- Чл. 57 е фундаментален текст. В ал. 2 той казва, че правото на протест е конституционно гарантирано, стига с това да не се нарушават правата на другите. Сега 5 души нарушават правата на 2 млн. Няма никакви основания да бъде спирано движението по “Цариградско шосе”. Липсват всякакви конституционни основания за това.
Така националната полиция е в нарушение. Пречи се на гражданите да се придвижват и пази някакви закононарушители и нарушители на конституцията да не би пък някой да ги набие. Няма кой да ги набие. Като се струпат пред тях много коли, от Орлов мост до Плиска и ще се преместят.
- В речта си пред герберите Борисов каза, че предлага да си тръгне от поста на премиер, но правителството да продължи работа. Как ви се струва този вариант?
- По този повод щях да кажа още нещо на конференцията. Ако в рамките на този парламент се внесе правителство без премиер Бойко Борисов, аз ще гласувам против това правителство на ГЕРБ.
- Защо?
- Борисов е мажоритарно избран за министър-председател. Партията ГЕРБ се крепи на неговия гръб. Той няма основание от какво да се срамува за своето управление, защото той във външнополитически план вкара Македония в НАТО. Това го направи лично той. Освен това събра 34 министър-председатели в София и постави Западните Балкани като тема в ЕС, а във вътрешен план ни направи трети по икономически растеж за миналата година. На първо място са унгарците, след това поляците и ние сме трети.
ЕК безсрамно мълчи. Тя рева срещу Орбан и Качински, а не реве срещу Радев, който ни тласка към анархокомунизъм. Западът предаде Борисов.
Щях да кажа на конференцията и че в България икономическа криза няма, защото, ако имаше, синдикатите щяха да излязат на стачка, а те не излизат. Протестът, който е в момента, в никакъв случай не е национален. Не е вярно, че хората са на улицата. Вярно е, че има някои хора на улицата, но като мащаб това са много малко. В столицата са няколко хиляди души.
Никога няма пълно щастие. Няма страна, в която някой да е избран със 100%. Неолибералните и анархокомунистически протести в момента вървят и в Берлин. Само че там полицията ги би и с водни струи ги разкара. Всичко това щях да го кажа на тази конференция на ГЕРБ.
- До какво ще доведат протестите?
- До нищо. До това да стане анархокомунизъм. В България предстои разгар на чумата, който ще постави страната в тежка хуманитарна криза, и това, съчетано с партийна, институционална и политическа криза, изключва България да остане без парламент.
- Ако се стигне до оставката на кабинета, има ли все пак добри изгледи пред България?
- Борисов беше последният спасител. България е на прага на национална катастрофа и трагедия и в близките 10 г. няма личност или партия, която може да я оправи. И Орбан да вземем под наем, и той не може да ни оправи.
Но винаги ще подкрепям морално Борисов, защото имаме 25-годишно приятелство. За пръв път обядвахме заедно на 16 юни 1996 г. в дипломатическия клуб в Горна баня. Това беше рожденият ден на царя, който току-що си беше заминал за Мадрид след феноменалното си завръщане от половин век изгнание. Тогава пристигна с двете секретарки на Царя - Мия Морено и Галя Дичева.
- Вие смятате и да се оттеглите от политиката?
- Смятам повече да не участвам в избори. Искам последните години да си ги изкарам в Унгария, защото се чувствам тук много добре. Считам, че трябва да се даде път на млади гербери и герберки, които в сайта на “24 часа” имаха 330 хил. четения, след като ги показах със снимки. Албум с тези снимки подарих и на Борисов. За младите гербери в парламента съм, а не за доведени от разни самозванци, гербери от улицата, от някакви псевдоинститути и джендъри.
Считам, че като конституционен съдия 9 г., три мандата депутат, единият от които във ВНС и 14 г. в ръководството на “Левски” стигат за един живот. Сега искам да си поживея в Будапеща, защото е рай. Толкова съм влюбен в този град, че ми викаха Жоро Унгарски.
