Всяко десето семейство страда от агресивно дете
Преди няколко месеца едно 16-годишно американско момче закла майка си и двамата си братя близнаци. Прекара няколко часа с труповете им вкъщи, след което отиде на училище. И до днес не са ясни мотивите на Ландън Дахам да отнеме живота на най-близките си хора. Твърди се, че даже е изрисувал със спрей стените на дома си, за да насочи полицията към труповете на своите 13-годишни братя и майка си Холи. Жителите на малкото градче Мънфърд, където всичко това се случва, са потресени, тъй като са задружна общност, която смята, че си знае проблемите, и се опитва да ги решава. Никой обаче не е подозирал, че в дома на Ландън се случва нещо опасно.
Което не изненадва специалистите, които работят с насилници деца. Обикновено сведенията са толкова оскъдни, че отговорните служби достигат до тях, когато е фатално късно. Консултантът Хелън Боник казва, че за това положение причините са доста. Често родителите не сигнализират, когато се сблъскват с агресивно поведение от дете. И мотивът не е само срам, че не са се справили с възпитанието му или пък защото са склонни по-лесно да прощават, а тъй като липсва система, по която да им се помогне.
“Ако нямаме личен опит, трудно се схваща, че хората, които се смятат за най-уязвими, могат да се превърнат в заплаха за хората, грижещи се за тях”, обяснява Боник. Според нея чак когато разберем дадено поведение като комуникация, можем да осъзнаем точно от каква подкрепа се нуждаят склонните към насилие деца. Презумпцията може да е, че родителите са били непостоянни във възпитанието, прекалено груби или пък самите те са демонстрирали насилническо поведение помежду си, но невинаги е така.
Направени през последните години проучвания показват, че в повечето случаи няма един-единствен фактор, а се припокриват няколко и дори такива неща като лошо физическо или психическо здраве, затруднено учене, липса на родителско присъствие или неподходящо интернет съдържание също провокират такова поведение. Смята се, че около 10% от семействата с тийнейджъри могат да изпитат насилие и агресия над смятаното за нормално и че за около 3 процента това да е крайно и опасно.
Затова е важно възрастните да знаят как да разпознаят тази тънка червена линия и да не позволяват да се прекрачва. Макар да е нормално подрастващите да демонстрират здравословен гняв и конфликтност, това поведение не трябва да се бърка с насилие. И не става въпрос само за физическа проява, а и за вербални действия, насочени към постигане на постоянен контрол над друг човек чрез внушаване на страх. За повечето малтретирани родители това е тежка задача, тъй като те имат трудности да признаят дори на себе си, че детето им е насилващо. Те се срамуват, разочаровани са, унизени и обвиняват себе си за ситуацията, довела до този дисбаланс на силите. Съществува и елемент на отказ за действие, при който те се убеждават, че поведението на техния син или дъщеря е част от нормалното за подрастващите.
Точно затова Хелън Боник смята, че трябва да има комплексна работа по проблема, а не само да се разчита, че някой ще се обади на полицията и тя от своя страна ще потърси съдействие на социални служби, образователни и здравни институции. Това включва личните лекари да са по-бдителни към оплаквания от депресии, уж случайни битови наранявания, учителите – също. Само по този начин може да се вдъхне увереност на страдащите родители, че не са сами в личното си нещастие.
Англичанката Кярълин Строу познава много добре това чувство. Тя е барикадирала със скрин спалнята си заради страх, че 15-годишната ѝ дъщеря може да я убие. Минават две години, преди да се реши да се обади в полицията. Поведението на Дейзи рязко се променя, когато става на 13 г. Започва да псува, да си блъска главата в стената, когато майка ѝ забранява да използва телефона си. Кярълин първоначално го отдава на тийнейджърски изменения, но решава все пак да потърси помощ в център за психично здраве на деца и юноши. Дейзи обаче отказва да работи с психолозите. Майката търси помощ и от социалните служби, но те отговарят, че нямат правомощия да се занимават с подобни проблеми. Междувременно момичето става агресивно и към своя по-малък брат, който е от нова връзка на Кярълин. Удря го често и го буди през нощта, за да му каже, че ще го убие.
“Тя е любящо момиче, но все едно има превключвател в някои моменти. Ходила съм с насинени очи, прорезни рани и натъртвания по тялото. Хвърляла е по мен всякакви предмети, включително нож”, разказва 37-годишната майка пред “Дейли мейл”. Тя се разделя с бащата на Дейзи, когато момиченцето е на четири години. Бракът с него е белязан с насилие, което майката подозира, че може да се е отразило на дъщерята. През миналия юли момичето признава, че е проучвало в интернет как да убие Кярълин за секунди, използвайки задушаване и почистващи препарати. “Ако бях малтретирана от партньора си, щеше да е различно. Насилието между деца и родители е ужасяващо, но за него не се говори”, казва майката. В крайна сметка с подкрепа от социалните служби Дейзи е отведена с полиция и настанена в дом за проблемни тийнейджъри. Тя плачеше, докато тръгваше с белезници, но вече не можехме да продължаваме така, обяснява Кярълин Строу. Съгласява се да бъде дадена публичност на техния случай, за да насърчи други хора, изпаднали в подобно положение, да търсят помощ. Въпреки това и до днес, когато разказва за преживяното, има чувството, че предава дъщеря си.
Xората ще се шокират, ако знаят истината, посочва Миранда Роджърс, чийто 16-годишен син Тристан от 9 години я тормози. Напрежението започва с раждането на по-малката му сестра. Навлизайки в тийнейджърска възраст, вече блъска и удря майка си при всеки опит да го накаже, като например да му спре джобните пари или да му забрани среща с приятели. “Обикновено след това се извинява и казва, че трябва да го мразя, но аз му отвръщам, че не го мразя, просто мразя начина, по който се държи”, обяснява Миранда.
Специалистите се опасяват, че дългото оставане на децата вкъщи заради епидемията от коронавирус ще изостри подобни проблеми. Проучвания показват, че компютърните игри могат да подхранят агресията. 32-годишната Катрин Слейтър го е изпитала на собствен гръб. След като заедно със съпруга си купуват на сина си конзола, преди 18 месеца той става изключително агресивен. Всеки път, когато не му позволят да си довърши играта, хвърля и крещи. По Коледа така удря Катрин в лицето, че от носа ѝ потича кръв, но той дори не се извинява, тъй като твърди, че тя е причина за гнева му. Майката търси помощ от училището му, но оттам отговарят, че 10-годишният Ричард няма проблемно поведение при тях, и я съветват да се опита да игнорира създалото се напрежение помежду им, още повече че той не се отнася агресивно към баща си. Катрин обаче се притеснява, че той може да я убие, докато порасне.
3 убийства на родители у нас за по-малко от месец
За по-малко от месец в България са извършени три убийства на родители от техните деца, става ясно от криминалните хроники.
В края на юни 68-годишна жена в Хасково бе открита мъртва в дома си. Направената аутопсия показа, че тя е починала от жесток побой, за който по-късно бе задържана 46-годишната ѝ дъщеря. Тя отрича да е извършила престъплението, но прокуратурата твърди, че има достатъчно доказателства. Сигнал за смъртта е подаден от 21-годишната внучка. Когато полицията пристига, намира, че тялото е изнесено на улицата от роднините, увито в чаршаф. То вече е започнало да се разлага.
Ден по-рано друга дъщеря се опита да убие майка си с нож в София, но 67-годишната жена се оказва по-бърза. Отнема го и ранява смъртоносно 44-годишното си дете, което напоследък доста злоупотребявало с алкохол.
В средата на юни 44-годишен уби майка си в Сливен. Мъжът е страдал от психично заболяване. Лекуван е няколко пъти.
Преди това 52-годишна бургазлийка бе арестувана за убийството на 77-годишната си трудноподвижна майка, с която живеели заедно. Тя също се оказа с психични проблеми и бе настанена в център за психично здраве, но чак след като погуби жената, която я е родила.
