Обиден е, че сред 17-те народни герои,
погребани там, няма нито един от отряда “Чавдар”
На около километър от Паметника на Съветската армия на югоизток в Борисовата градина и близо до алея “Яворов” се извисява друг комунистически монумент - Братската могила.
Идеята за Братската могила се ражда по времето на управлението на Вълко Червенков - 1950-1956 г. В нея са положени костите на 17 партизани и антифашисти, членове на БКП и РМС,
издигнати в ранг
“Народен герой”
Не знаем критериите за избирането на героите, които трябвало да “легнат” в общия гроб.
Тук например са костите на Антон Иванов, но не и на Никола Вапцаров, въпреки че двамата са разстреляни на 23 юли 1942 г. Явно е надделяла по-богатата революционна биография на Антон Иванов - от Войнишката буна през 1918 г., Септемврийското въстание през 1923 г., присъдата по ЗЗД, дейността в Коминтерна в СССР и изпращане на интернационални бригади в гражданската война в Испания и завръщането в България, за да “организира въоръжената съпротива срещу правителството на Филов”.
В Септемврийското въстание участва и Цвятко Радойнов, който по-късно става полковник от Червената армия.
Като доброволец се включва в гражданската война в Испания. На 11 август 1941 г. се завръща нелегално в България начело на една от подводничарските групи.
Командири на другите две са Аврам Стоянов и Съби Димитров. Те и петте групи парашутисти са изпратени “да организират въоръжените противодържавни и терористични сили в България с помощта на разузнаването на СССР”.
Честта костите им да бъдат положени в могилата имат Радойнов и Аврам Стоянов, но не и Съби Димитров, въпреки че и тримата загиват. Няма почетен и нито един от групата на парашутистите.
В могилата са
и костите на
петимата от РМС
- Йорданка Николова-Чанкова, Лиляна Димитрова, Александър Димитров-Сашо, Свилен Русев и Адалберт Антонов-Малчика. Както и на партизаните от Трънския отряд Владо Тичков, Владо Георгиев, Начо Иванов и Любомир Баръмов-Любчо, който е племенник на Георги Димитров.
Цифрата до 17 допълват Емил Марков, ръководител на главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), след смъртта на Радойнов, Емил Шекерджийски, партизанин от Кюстендилския отряд, Лев Желязков, партизанин от Родопския отряд, Мара Петлякова от Дупнишкия отряд и напълно неизвестният Гиньо Георгиев.
Както виждате, сред 17-те народни герои няма нито един партизанин от отряда “Чавдар”, с който според официалната му биография е свързана нелегалната дейност на Тодор Живков с псевдоним Янко.
Той трудно преглъща този факт, но още е в сянката на могъщия Червенков и няма възможност да поправи “грешката” още при обсъждането на партизаните и антифашистите, всичките загинали преди 1944 г.
Островърхият обелиск на паметника е висок 41 метра - с 4 по висок от Паметника на Съветската армия. Пред обелиска са бронзовите фигури на
партизанин с
вдигнат юмрук
и шмайзер и партизанка с автомат в ръка. На преден план, на равнището на пиедестала, на който са стъпили партизаните, от двете му страни има скулптурни композиции.
Отляво се открояват работник, селянка и интелигент, които би трябвало да символизират единството на българския народ.
А отдясно - в центъра на групата фигури, е майка, която изпраща своя син да стане партизанин.
Проектанти на паметника са арх. Евгени Зидаров и Михаил Милков. Авторският колектив е с ръководител скулптора Йордан Кръчмаров.
Зидаров е бил технически ръководител при изграждането на мавзолея на Георги Димитров през 1949 г. Негово дело е и сградата на БТА, построена през 1960 г.
Братската могила е открит на 2 юни 1956 г. Изминали са два месеца от прословутия Априлски пленум, проведен от 2 до 6 април при закрити врата в сградата, където сега се помещава Столичната община.
Пленумът е отглас на ХХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през февруари 1956 г. На него Никита Хрушчов изнася знаменитата си реч, в която отрича Сталин, култа към личността му и неговата и диктатура.
Из целия СССР започва разрушаване на паметниците на Сталин. Става ясно, че той трябва да бъде преместен и от мавзолея, защото е предал идеите на Ленин.
В България атаките са насочени към пълновластния господар на държавата и партията неподправения сталинист Вълко Червенков.
На пленума той е свален като министър-председател, но остава зам.-председател на Министерския съвет. А мястото му като първи секретар на ЦК на БКП заема Тодор Живков.
В края на 1961 г., след ХХII конгрес, тялото на Сталин е изнесено от мавзолея, а в България Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството, като остава само член на ЦК.
На 4 ноември 1962 г. Червенков е изключен и от БКП “за антипартийна дейност”. На 8 конгрес на БКП, проведен на 4 ноември 1962 г., Живков отстранява всичките си противници и става министър-председателя на България. А пред най-верните си хора възкликва: “Е, другари, земааме властта!”
Вече тотален лидер на държавата, той не е забравил “обидата” с Братската могила. И никога кракът му не стъпва на това замислено като свещено място за почит към загиналите в антифашистката борба комунисти.
Пак добре, че не е заповядал могилата да бъде разкопана и там да бъдат положени и костите на няколко чавдарци.
Постепенно паметникът с партизанина и партизанката бива неглижиран и сравнително рязко е посещаван от делегации и високопоставени особи. Предимно редови комунисти и наследници на заровените там почитат знаковото място.
не е пожалена
от оскверняване
През септември 2010 г. неизвестни рисуват фашистката свастика и изписват лозунгите “Смърт на комунизма” и “Комунизмът е престъпление!”.
В началото на март 2014 г., опаковани в бяло и червено, партизанинът и партизанката осъмват като Пижо и Пенда по случай 1 март. Няколко дни по-късно се появи надписът PUTIN, GO HOME, а съветските воини от скулптурната композиция са боядисани в разлчини цветове.
Мемориали, наречени Братска могила има и в Пловдив, Плевен, Хасково, Русе, с. Литаково, Софийско, и др.
На 22 юни 2016 г. е открит нов войнишки мемориал Братска могила, в градското гробище в софийския квартал “Княжево”. Върху монумента са изписани имената на 14-те загинали съветски войници “по време на Освобождаването на България от фашизма”.
.
