Строителството на атомната централа в Белене може да започне през 2023 г., изграждането ще продължи 8 г., а пускът й в експлоатация ще е в 2032 г.
Това е най-добрият прогнозен вариант, но ако в следващото Народно събрание има достатъчно мнозинство, което е проенергийно и проядрено ориентирано, заяви пред медиите в Плевен във вторник Валентин Николов, председател на парламентарната комисия по енергетика. Проведената информационна среща обсъди как ще се промени Северна България с АЕЦ „Белене”, неин домакин бе областният управител Мирослав Петров, участва и кметът на Белене Милен Дулев.
Очакванията са близо 50 000 души да бъдат ангажирани с проекта. Още със старта на строителството на Първи енергоблок на площадката на централата ще бъдат заети над 1 000 инженери и 5 000 работници. След пуска в експлоатация ще работят 3000 специалисти и съпътстващ персонал. Над 5000 лв ще е очакваната работна заплата, примерно за заварчик, изчисли областният Петров.
Според него преките ползи от изграждането на мощностите ще се усетят в сферата на икономиката, инфраструктурата и образованието. Интересът към атомната индустрия ще се засили във вузовете, които ще осигуряват кадрите.
На срещата бе представено проучване, според което за месец в първите 4 години от строителството на Втора атомна, работниците ще консумират 75 000 хляба, 150 000 кофички с кисело мляко и 45 тона месо. Производството на тези храни ще допринесе за развитие на местната икономика. "Нов стандарт на живот, подем в регионалната заетост, по-добри доходи, насърчаване на предприемаческите инициативи, положителна тенденция в демографските показатели". Тези промени за Белене очаква от изграждането на централата кметът Милен Дулев.
