От май до юни 1990 г. няколко сини депутати напускат 7-ото ВНС в знак на протест срещу проекта за новата конституция. Тя иронично е наричана ДертЛиловска по фамилиите на д-р Петър Дертлиев, лидер на БСДП, и на Александър Лилов - председател на БСП.
На 10 юли на митинга на пл. “Ал. Батенберг” 39 депутати от опозицията обявяват “безсрочна гладна стачка срещу срамния документ”. Идеята е на Стефан Савов, лидер на Демократическата пария. Стачниците се настаняват близо до сградата на НС, където организират палатков лагер в градинката северно от църквата “Св. Александър Невски” към ул. “Московска” и около гроба на Вазов зад църквата “Св. София”.
Тук са все още не много известните Георги Марков, Златка Русева, Стоян Ганев, Снежана Ботушарова, Михаил Неделчев, Елка Константинова, Александър Йорданов, Илко Ешкенази, Едвин Сугарев, Венцеслав Димитров и др. Сред гладуващите са и актьорът Тодор Колев и музикантът Кирил Маричков.
Стачниците настояват да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне.
В подкрепа на гладуващите депутати група интелектуалци обявяват щафетна гладна стачка. Сред тях е и музиколожката Люлина Абрашева, Христо Бойчев, Христо Калчев, Божидар Кунчев...
На 16 юли 1991 г. президентът д-р Желю Желев насрочва следващите избори – парламентарни и местни, но отхвърля идеята за референдум и приканва гладуващите да прекратят протеста си.
С обяснението, че предстоят избори 39-имата прекратяват гладната стачка на 19 юли и се връщат в заседанията на парламента.
Само Георги Марков и
Александър Йорданов
са в голямата политика
“Вирусът на политическата нетърпимост бе заложен по времето на гладната стачка на 39-те", ще каже след години Румен Данов, депутат, после съветник на президента д-р Жеулев по националната сигурност, вече покойник.
Новата конституция е приета на четвъртото гласуване на 12 юли 1991 г. Въпреки клетвата на Блага Димитрова "да изсъхне ръката на всеки, който я подпише”, 313 народни представители от различни партии не се уплашиха и подкрепиха с подписите си основния закон на Република България.
А въпреки че не я подписаха, повечето от 39-те гладуващи след години се клеха в нея, когато заемаха висши постове в държавата.
Инициаторът на гладуването Стефан Савов и Александър Йорданов - като председатели на парламента, Елка Константинова и Стоян Ганев - като министри, Георги Марков като член на Върховния съд. Впрочем Марков и Йорданов са динствените от 39-те, който продължава да са в голямата политика.