За първи път от влизането ни в съюза в новата финансова рамка са предвидени допълнителни средства от 200 милиона евро за най-слабо развитите райони, казва постоянният представител на България към ЕС
- Коя е най-важната новина от последния Европейски съвет според вас, господин посланик? Както за ЕС, така и за България.
- Вероятно неведнъж сте чували колко важно е навременното приемане на 7-годишния бюджет на ЕС – т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР). Може това да ви звучи като клише, но всъщност наистина е от значение, за да могат европейските програми да започнат без закъснение и усвояването на средствата да не се забавя. Ако в нормална ситуация това е важно, то в момент, в който Европа трябва да се справя с все още продължаваща пандемия от COVID-19 и тежките икономически последствия, предизвикани от нея, беше ключово да се постигне споразумение до края на юли.
- Колко време отнеха преговорите, за да се стигне до този резултат?
- Преговорите по МФР започнаха преди повече от две години. Предполагам, помните, че първоначалното предложение на ЕК бе представено по време на Българското председателство на съвета през май 2018 г. Именно ние дадохме началото на процеса, организирайки първите дискусии. Още от самото начало беше ясно, че пътят до компромиса ще бъде дълъг и труден.
Оттеглянето на Обединеното кралство - един от големите нетни платци в съюза, отвори сериозна дупка в бюджета. Отборът на “пестеливите” зае доста твърдата позиция, че по-малък ЕС означава по-малък бюджет, фокусиран основно върху модерни политики като борба с климатичните промени и дигитализация.
Други, включително и България, смятаха, че трябва да бъдем още по-амбициозни, отколкото сме били досега. За нас също беше важно финансирането на новите политики на ЕС да не бъде за сметка на традиционни политики като Кохезионната и Общата селскостопанска.
Няколко ротационни председателства – Австрия, Румъния, Финландия – работиха в опит да сближат позициите.
От началото на тази година въпросът премина в ръцете на лидерите.
Новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел свика специално заседание през февруари 2020 г. То може и да не продължи 5 дни, но беше не по-малко драматично, защото никой не пожела да направи и крачка към компромиса.
Само няколко седмици по-късно Европа бе завладяна от пандемия. Икономическите прогнози ставаха все по-мрачни. На този фон лидерите проведоха няколко видеоконферентни заседания и се обединиха, че ЕС трябва да даде силен отговор на кризата.
В края на май Европейската комисия представи предложението си за възстановяване, което включваше ревизирано предложение за МФР и плана “Следващо поколение ЕС”. Именно тези две предложения бяха сложени на масата на лидерите, когато се събраха сутринта на 17 юли.
- И как се развиха събитията след това?
- Пет дни и четири безсънни нощи, много разговори, безкрайни срещи в различни формати, едно, второ, трето ревизирано предложение...
- Много кафе, както разбрахме...
- Безброй изпити чаши кафе, словесни престрелки и какво ли още не. Но най-важното беше силното желание на всички – независимо от кой лагер са – да се намери компромис.
- В крайна сметка кой спечели най-много? И къде можем да поставим страни като Гърция и Румъния в това сравнение?
- Решението за МРФ се взима с единодушие. Всички държави членки трябва да са съгласни и всеки трябва да открие нещо за себе си във финалното споразумение. Няма как всички да са 100 процента щастливи, но подобни преговори няма да завършат с успех, ако има дори един, който да не може да приеме компромиса. Така че спечелиха всички, но най-вече европейските граждани, които биха били най-потърпевши, ако срещата беше завършила с провал.
Лидерите се споразумяха общият размер на МФР за следващите 7 години да бъде 1 трилион и 74 млрд. евро, а общият размер на плана “Следващо поколение ЕС” – 750 млрд. евро.
Това е немалък финансов ресурс, който ще подкрепи европейската икономика като цяло, както и най-засегнатите от пандемията страни.
Надявам се предложението да получи подкрепата и на Европейския парламент, за да започне без забавяне и работата по секторното законодателство.
Общият размер на средствата, предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка и по пакета “Следващо поколение ЕС” е близо 29 млрд. евро.
- Попитах ви къде са нашите съседи в тази сметка, защото, виждайки техните суми, вероятно немалко българи биха си казали, че румънците и гърците получават много повече от нас.
- Разбирам изкушението да се сравняваме със съседите, но в конкретния случай това би било подвеждащо – става въпрос за различни държави, с различен брой население, икономически показатели и др. Но все пак мога да дам пример с тавана на пакетите по кохезионната политика – и за трите страни той е 107% от сега получаваните средства.
България получи максимално възможното увеличение в рамките на този таван, както и допълнителни средства за най-слабо развитите региони.
Гърция по разбираеми причини има увеличение на средствата за миграция. Що се отнася до средствата по Пакета за възстановяване, и двете ни съседки ще имат достъп до повече финансови ресурси, при тях нивото на безработица за предходните 5 години е доста по-високо от нашето, а това има голяма тежест при разпределението.
България е една от страните, които ще получат повече пари (над 1 млрд. евро повече) по новата МФР в сравнение с настоящата – и това при положение че общият размер на новата рамка е с 62 млрд. евро по-малък от сегашния по цени от 2018 г.
Успяхме да запазим нивото на европейско финансиране за кохезионната и селскостопанската политика. За кохезионна политика са заложени 9 млрд. евро, с 800 млн. повече от настоящата МФР.
За първи път от влизането ни в ЕС в новата МФР за България са предвидени допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро, предназначени за най-слабо развитите региони.
Друг много важен момент за България е финансирането по Фонда за справедлив преход – половин милиард евро са предвидени за България по него.
- Имаше ли по-добър вариант за България? Или по-лош?
- Простият отговор на този въпрос би бил – ако бяхме получили още повече пари, щеше да е по-добре. Но невинаги всичко е толкова просто.
Това са вторите преговори по МФР, в които участвам. От личен опит мога да ви кажа, че в подобни тежки преговори крайният резултат трудно може да се предвиди от самото начало. Те не са уравнение с едно неизвестно, а изходът от тях зависи от множество фактори. Аз вярвам, че трябва да сме доволни от това, което постигнахме.
- Защо трябва да сме доволни, кажете ми го с едно изречение, кратко и ясно, така че да ви разберат всички българи.
- Защо трябва да сме доволни в едно изречение? При по-малък общ бюджет на ЕС, България е страната с най-добър нетен баланс (съотношение между вноската в бюджета на ЕС и средствата, които получава), получава повече пари от тези, които е имала по сегашната финансова рамка, и повече пари за кохезионна политика.
