На Балканите са необходими 45 000 долара годишно, а в Западна Европа – двойно
Колкото и да си повтаряме, че щастието не се купува, изглежда, парите са твърде сериозен фактор за него. Едно мащабно американско проучване показа, че финансовото положение е станало много по-важно, отколкото преди 50 г. Изследването е проведено между 1972 и 2016 г. и е обхванало 40 000 души над 30-годишна възраст. И ако в началото му около 40% от анкетираните са се определяли като много щастливи, независимо колко са образовани и платени, то сега процентът на хората без диплома за висше образование е спаднал до 29. Особено голяма е промяната сред чернокожите. При тях колкото повече получаваш, толкова си по-доволен от живота си.
Тяхното проучване опровергава направени по-рано, които твърдяха, че все пак има праг, след който колкото и да пари да изкарваш, вече няма толкова голямо значение за емоционалното ти състояние.
За промяната има няколко обяснения. Първото е, че през последните години неравенството в доходите става все по-голямо. Днес средният мениджър на компанията печели 271 пъти повече от средния служител, казва пред Би Би Си психологът Джийн Туeндж от университета в Сан Диего, която е част от изследователския екип. Тя подчертава, че това е 30 пъти повече от същия показател през 1978 г.
И ако тогава за човек без висше образование е било лесно да си купи къща и да осигури семейството си, сега това е почти невъзможно. Разликата между имащите и нямащите непрекъснато се увеличава, а тези в средната класа стават все по-малко. “Отчасти това е така, защото цената на основните човешки нужди, като жилище, образование и здравеопазване, расте по-бързо от инфлацията. А заплатите не се увеличават със същия темп, което означава, че хората трябва да работят повече, за да постигнат нещо”, обяснява Туендж. Освен това нивото на щастие е свързано и с това колко са женените, тъй като е установено, че тези със семейства се чувстват по-добре.
През 70-те години процентът на браковете практически не се различава в отделните класи, но сега хората с по-ниски доходи създават семейство по-рядко или пък го отлагат за по-късен етап в живота си, докато натрупат някакъв финансов резерв.
Въпросът е каква е тази сума, която би направила човек щастлив? Преди две години учени от университета Пърдю се заемат да дадат отговор. Те провеждат проучване в 164 държави заедно с международната социологическа агенция “Галъп”. Анкетирани са общо 1,7 млн. души и на база техните отговори изследователите стигат до заключение, че средната цена на щастието в света е 95 хил. долара годишно.
Сумата обаче варира в различните региони, като например за Балканите е 45 000 долара, а за Латинска Америка даже с 10 хил. по-малко. Което частично може да обясни защо българите традиционно оглавяват класациите в Европа за най-нещастни хора. По данни на Евростат само 35% от жителите на България се определят като щастливи. По-зле са само латвийците, при които процентът е 31. У нас средният годишен доход е 6013 лева, или 3467 долара, което е 13 пъти по-малко от определената финансова цена на щастието за нашия регион.
Нивото на удовлетвореност от живота и благополучието зависи от цялостното благосъстояние на мястото, посочва Андрю Джеб от изследователския екип. Колкото по-богато е то, толкова по-високо е нивото на дохода, гарантиращ щастие.
Например в Западна Европа трябват 100 хил. долара годишно, а в Близкия изток даже 115 хил. Освен това има разлика и между половете. На жените по принцип им трябват повече пари, за да се чувстват щастливи. “Важното е да се разбере, че в някои страни материалните ценности са много по-маловажни и образованието е сериозен фактор за постигане на удовлетвореност от живота”, казва Джеб. По думите му високите доходи често означават и по-малко свободно време, повече работни задължения и отговорности. Така се стига до ситуация, че човек има пари, но няма възможност за почивка и харчене. Защото банкнотите сами по себе си не са източник на щастие. Стават такъв, когато се превръщат в мечтано пътешествие, нова кола или последен модел смартфон.
Затова учените смятат, че щастието наистина може да се купи с пари и в години на рецесия лесно да се загуби. По тази причина е добре хората да преразгледат приоритетите си в момента и ако имат някакви заделени спестявания, да не ги харчат за нещо модерно, а да ги инвестират в себе си. Това означава да получат допълнителни сертификати за нови умения, които ще ги направят по-конкуретоспособни на изпадащия в криза заради коронавируса пазар на труда. Да помислят за източници на положителни емоции, които не са свързани непременно с харченето на пари.
“Пътят към щастието не е избор да бъдеш щастлив, а да намериш смисъл в живота”, обяснява професорът по психология Лийл Унгар. Той се е заел да направи карта на благополучието в САЩ, като за целта оценява всеки окръг по фактори като откритост, доверие, приятност и невротизъм. “Отделяйте от времето си за благотворителност, дайте нещо от себе си за някаква кауза. Хората, които постъпват по този начин, живеят по-дълго”, казва Унгар пред Си Ен Ен. По думите му алтруизмът започва в ранна детска възраст и не бива да се унищожава чрез непрекъснат стремеж към пари и печалби. Или както казва тибетският духовен водач Далай Лама, щастието не е нещо готово, то идва от вашите собствени действия. Ако непрекъснато робувате на консуматорското, шансът никога да не бъдете щастлив е доста по-голям.
Американски учени даже успяха да докажат преди две години, че след спечелването на определена сума не се наблюдава голям напредък в емоционалното благополучие. Те определиха, че за САЩ тя е 75 000 долара годишно. Според тях високият доход купува удовлетвореност от живота, но не и щастие, а ниският по-скоро е част от занижена оценка за живота. Той засилва емоционалната болка, тъй като често е свързан с такива нещастия като лошо здравословно състояние и самота.
Така че по-здравословно е да не се стремите към конкретна сума, за да живеете живота си, а да се опитвате да набелязвате краткосрочни цели, свързани с вашето благополучие, и да търсите варианти за тяхното финансово обезпечаване.
Само 5% от българите са напълно доволни
Едва 5 процента от хората в България са напълно щастливи, показва последното проучване по въпроса, направено в началото на тази година по поръчка на списание “Мениджър”. 21 на сто се смятат за щастливи, а 45% са посочили, че са почти. 29 процента твърдят, че са нещастни. В последната група са предимно роми, пенсионери над 70 г., самотни хора с личен доход под 500 лв. месечно, с основно или без образование. С напредване на възрастта равнището на индекса на щастието спада, като най-рязко това се наблюдава след 30-ата и 70-ата година.
Той е по-висок сред живеещите в големи градове, тъй като те предлагат по-добър жизнен стандарт – връзка, която се наблюдава и в европейските проучвания.
Освен това заплащанията в тях са значително по-големи, а проучването е установило, че има психологическа граница от 1000 лв. заплата, над която работещите се чувстват по-удовлетворени. Специално е изследвано какво е положението при така наречената нова креативна класа - високообразовани професионалисти, работещи в сектори, свързани с високи технологии и иновации. При тях индексът на щастието е с 8-9 пункта над средния за страната. Според авторите на проучването това е добър резултат, тъй като в световен план този тип хора не само са ключови за икономическото развитие, но и са сред най-ярките застъпници на каузата за по-високо брутно национално щастие.
