Въпреки че тази риба кълве, когато и където си поиска, преследването продължава
Радостта на морето при температури от 27 градуса на водата си остава единствено иларията. Името на тази риба означава радост на старогръцки.
Иларията е най-масова от кефаловите риби, самите морски кефали са вече рядкост по въдиците. Рибите ги има в плитчините, но в последните години сякаш отбягват стръвта от морски червей или хляб.
Същото се отнася до голяма степен и за платерините, които стигат до 3 кг и някои ги бъркат с кефалите. Водолазите, които обикалят с харпуни покрай подводните камъни и тетраподите, излизат с трофейни риби, които обаче не пипат стръвта на въдичарите.
Съвсем изчезнаха и огромните руски кефали, пеленгасите, които са привнесени от Китайско море. Преди те се появяваха на Райския залив в Бяла или във Варненското езеро.
По принцип кефаловите риби кълват най-много на разсъмване. Особено при топла вода в морето. Летовниците, които искат да вкусят от морския риболов, могат да пробват и късно привечер по навика от сладководния риболов. Лошото е, че за кефаловите няма закони кога ще атакуват морските червеи на куките. За последно едри иларии бяха хванати на Първа буна във Варна, като рибите са били активни не на разсъмване, а от 8 до 10 часа.
Иларията се явява внезапно, може да кълве яростно и внезапно да изчезне. Опитът показва, че кефаловите се хващат, когато морето е тихо. Често се намират на пясъчно дъно, друг път се въртят около рифове, където пасат водорасли.
Единствената закономерност при преследването на кефаловите риби е, че през август започват любовен период, гонят се по повърхността и главите им се виждат над водата.
Сафридът се появи с гръм и трясък на плътни пасажи и... изчезна
Сафридът закъсня и се появи по 24 май, но толкова мощно, че въдичарите направо обезумяха. Плътни пасажи атакуваха целия морски бряг. Риба се ловеше дори до самите буни, като мятащите чепарета правеха по 5 кг от 18 до 20 ч.
По 10 кг сафрид хващаха лодките около Варна - до нос Галата и чак до Златни пясъци. По Южното Черноморие също гъмжеше от сафрид и за лодкарите, и за ловците от брега. Почти цял месец тази риба се ловеше и на плувка на буната на Кабакум във Варна през нощта на светеща ампула. След големите хвалби по форумите обаче преди седмица рибата изведнъж изчезна. За последно преди дни рибарите на Морската гара във Варна хванаха известно количество дребен сафрид, наричан граца.
Според рибари причината за това внезапно изчезване е падането на температурата на морската вода заради дъждовете през юни. Други са на мнение, че последното морско военно учение и стрелбите от корабите са прогонили пасажите на север към Крим. През целия юли миналата година сафридът се въртеше около Златни пясъци и вечер слизаше до брега да търси храна. Сега обаче се изпари.
Със сафрида се появиха и преследващите го хищни чернокопи и лефери. През пролетта те се хващат рядко на чепарета. Чернокопите идват отново през август и тогава сафридът изчезва съвсем, което прави възможно стръв за хищниците да е филе от риба.
Кефаловите станаха недолюбвани заради мръсното море
Кефаловите загубиха популярността си като мощни риби за улов. След замърсяването на Варненското езеро никой почти не ходи да търси морски кефали и пачури там. По принцип този вид се смята за цар на всеядството и някои дори ги обвиняват, че обичат да се угояват с фекалии.
По-печените рибари отново атакуваха далечни дестинации като района на почивната станция на прокуратурата в Бяла, Шкорпиловци, брега с детските лагери край Обзор. Успехите обаче са епизодични, като кефаловите отново демонстрират лукавия си нрав и кълват, когато и където си поискат.
Неочаквана стръвност на рибите по река Струма установиха рибари от Благоевградско преди седмици. Рибата е тръгнала изведнъж в отсечката между Благоевград и Сандански.
За разлика от течението към Пастух, където реката е още доста пълна, започна да се обажда черната мряна.
