8000 взели обезщетение заради карантина от коронавируса, още
12 000 заради други болести
Епидемията от коронавируса е стопила двойно броя на болничните листове, с които е искано обезщетение от Националния осигурителен институт (НОИ).
От началото на 2020 г. в България са издадени 1 273 242 листа за ползване на отпуск по болест, показва анализ на осигурителния институт. През първите три месеца на годината болните са взели 652 хил. листа. А през месеците на пандемията - април, май и юни, те са се стопили до 367 хил. Година по-рано през второто тримесечие те са били 510 хил.
В условия на пандемия от коронавирус COVID-19 единствено болничните листове при карантина отчитат нарастване, пишат експертите от НОИ. Към края на юни НОИ е плащал 7967 болнични листа, издадени заради коронавируса, а
за всички видове
карантина - 20 754
Тоест над 12 хил. души са били карантинирани заради други заразни болести.
В първия месец на пандемията у нас - март, са изписани 1983 листа за карантиниране. Най-много болнични за коронавирус са издадени през април- 2902, когато бе първата вълна. Голяма част от тях са за контактни лица или българи, които са се върнали от рискови държави като Италия, Испания или Франция. През май под карантина заради COVID-19 са били 1650 човека. А втората вълна на коронавируса пък е оставила в изолация 1432 българи.
Най-болни българите са били през януари, когато са ползвали над 223 хил. болнични. Докато през април те вече са почти наполовина по-малко - 125 хил., показва още статистиката.
Над 45 хил. майки
пък са гледали
болни деца вкъщи
през януари. А почти толкова са били и през февруари в пика на грипа. През април техният брой спада рязко и болничен за гледане на дете до 18 г. са ползвали 4931 човека.
Общо за тази година са предвидени 633 млн. лв. за временна неработоспособност, а в целия фонд “Общо заболяване и майчинство” има около 1,3 млрд. лв. Първоначалните прогнози на НОИ показваха, че парите могат да стигнат за над 18 млн. работни дни. При екстремни обстоятелства и вълна на коронавируса наесен НОИ може да поиска промяна в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за допълнителен бюджет или да прехвърли пари от друга осигурителна система.
Очаквано спадът в заетостта доведе до намаляване на броя на осигурените лица, за които се плащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване, пишат още експертите. През април броят им е бил 2,593 млн. души. Докато през март те са били 2, 796 млн. души, или спадът е бил със 7,2%.
Намаление се отчита при всички видове осигурени лица от частния сектор, но най-голям е спадът при работещите в най-масовата трета категория - над 187 хил. души през април спрямо месец по-рано.
От осигуровки през януари НОИ е събрал 622,3 млн. лв. Докато през май те вече са се стопили до 496,2 млн. лв., показва предварителен отчет на института. В сравнение с предходния месец,
приходите от
осигурителни вноски
са намалели с близо
146,4 млн. лв.,
което е спад от близо 23%. “Намалението в приходите от осигурителни вноски обаче е по-голямо от това на осигурените лица, което подсказва, че освен съкращения на персонал е налице и намаление на общия брой на отработените часове в икономиката”, обясняват експертите.
Около 70 хил. безработни са имали право на обезщетение през декември. А през юни те вече са двойно повече - 147,5 хиляди души. През март те са били 84 606, месец по-късно те са с около 5 хил. по-малко. Докато през май броят им рязко се е увеличил и вече стигат 134 798. Най-много българи, завърнали се от чужбина и с право на обезщетение за безработица, са били през март - 8944. Докато през юни те вече са 6 хил.
“След април, когато бе получен рекорден брой заявления - над 68 хил., броят им в НОИ заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица намалява с бързи темпове. Това дава основание да се прогнозира, че до края на годината новите безработни ще започнат да намаляват”, обясняват от НОИ.
