Пряк контрол от ЕЦБ над големите банки, достъп
до 30 млрд. евро спасителен фонд при проблем
До 2022 г. доходите на българите трябва да растат с по-бързи темпове, инфлацията да остане ниска и под контрол, а лихвите по кредитите да продължат да намаляват.
Банките, работещи в България, ще бъдат контролирани от Европейската централна банка и БНБ, а при необходимост ще имат достъп до 440 млрд. евро от общия европейски спасителен фонд.
Това са едни от най-важните преки ползи от приемането ни в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз. Решението, което взеха единодушно финансовите министри на общността и европейските банкери, бе обявено в петък вечерта. България влиза във валутнокурсовия механизъм при сегашния курс на лева към еврото и с валутен борд. ЕЦБ и БНБ установяват тясно сътрудничество, гласи то.
Ако до допускането в чакалнята за еврото България трябваше да отговори на пет формални критерия, то при престоя си в нея, което означава през идните 2-3 години, тя ще трябва да покрие още изисквания. Едва тогава страната ни ще получи правото да замени лева с общата европейска валута и да стане част от клуба на богатите, каквато е еврозоната.
Освен формалното изискване за по-бързи темпове в настигането на средноевропейските доходи, разликата между най-богатите и най-бедните българи трябва да слезе от сегашните си високи нива- близо 10 пъти, до не повече от 2-2,5 пъти.
Средните доходи
на работещите
трябва да се
вдигат с поне
10-15% на
година,
за да се приближават с по-бързи темпове до средноевропейските. В момента те са малко над 50% от тях, а заложената цел е 70-90%.
Категоричното изискване на ЕЦБ към България, записано в доклада за конвергенцията от тази година, е едновременно с повишаването на доходите да не се допусне рязко увеличаване на инфлацията. И през идните 2-3 години тя трябва да остане с не повече от 1,5% разлика от тази в трите европейски държави с най-ниска инфлация за съответната година.
Влизането ни в Банковия съюз, засега само под формата на т.нар. тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, пък означава, че Франкфурт, където е седалището на Европейската централна банка, може да изиска от БНБ да намали размера на минималните задължителни резерви за банките. В България в момента той е 10% за резервната база и 5% за привлечени от чужбина пари. Заради тези свръхизисквания към банките ни лихвите по потребителските кредити в България през 2017 г. са били с 25 базисни пункта по-високи от средните за еврозоната.
Освен двойния контрол за най-важните банки, които работят у нас, те ще получат достъп до фискална подкрепа чрез Европейския инструмент за финансова стабилност, който отпуска кредитни линии за финансови институции при определени условия. Неговият капацитет е 440 млрд. евро и може да се допълва със заеми до 60 млрд. евро от Европейския механизъм за финансово стабилизиране и до 250 млрд. евро от Международния валутен фонд. Това означава
финансов гръб
от общо 750
млрд. евро
Когато банковият съюз бъде изграден напълно, ще влезе в действие и общата схема за гарантиране на депозитите под 100 000 евро, независимо от това в коя държава от еврозоната работи банката.
След влизането си в еврозоната,част от средствата във фискалния резерв може да бъдат насочени към реалната икономика. В момента тези резерви са малко над 46,2 млрд. лв., като в тях влизат и резервните пари за пенсии, т.нар. Сребърен фонд, в който има около 2 млрд. лв., и фискалният резерв, който най-често е около 10-11 млрд. лв. По предварителни данни, след като прехвърлим част от валутните си резерви към ЕЦБ, икономиката може да разчита на около 4 млрд. лв. свеж финансов ресурс, който да влиза на порции след 2022 г.
Почти сигурното повишаване на кредитния ни рейтинг, след като от “Б” ще влезем в “А” отбора, означава повече чужди инвестиции, тъй като предприемачите разчитат този рейтинг като посочване на добро място за техните пари. Опитът на всички държави, влезли в еврозоната и дори само в чакалнята, показва
поне удвояване
на преките чужди
инвестиции
още в първите
2-3 години
Приемането ни в еврозоната ще доведе до още няколко преки ползи. Например по-ниски такси при банкови преводи в цялата еврозона. Българските банки имат едни от най-високите такси за преводи в целия Европейски съюз. Приемането на евродирективата за изравняването на външните преводи с вътрешните засега у нас доведе до вдигане на вътрешните. Прогнозата обаче е още след влизането ни в чакалнята таксите да започнат да намаляват и да се синхронизират със средноевропейските, което означава че ще бъдат поне 2-4 пъти по-ниски от сегашните. Постепенно ще отпаднат разходите за обръщане на левове в евро и обратно, както и такси и курсови разлики при превалутиране в евро и левове както при преки плащания, така и с банкови карти.
За българските фирми влизането в клуба на богатите означава по-ниски разходи при инвестиции и търговия извън страната ни, което ще ги направи по-конкурентни на техните партньори.
Влизането на българския лев в т. нар. чакалня стана възможно от поети категорични ангажименти на българските власти за спазване на стабилни икономически политики с цел предпазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на устойчива икономическа конвергенция, е записано в съобщението за приемането ни от ЕЦБ. Това означава допълнителни гаранции за икономическата и финансовата стабилност у нас.
Освен финансовия сектор приемането ни в чакалнята означава и въвеждане на европейските стандарти за контрол над небанковите финансови институции, каквито са застрахователите, пенсионните фондове, инвестиционните посредници. Страната ни трябва да повиши ефективността при управлението на държавните фирми.
ЕЦБ пък ще поеме директен надзор над значимите банки от 1 октомври 2020 г. Засега е ясно, че Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ минават под надзора на ЕЦБ. По неофициална информация ЕЦБ ще поиска такъв и над Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Общинска банка.
Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК:Еврото ще донесе съществени ползи за българската икономика
“Самото приемане в ERM II не представлява голяма промяна, защото това решение по същество е свързано с фиксирането на българския лев към еврото. Но де факто в случая с България левът вече беше фиксиран към еврото. Но това, което е важно в случая е, че ERM II се приема като чакалня за присъединяването към еврозоната. Така че сега България има реални перспективи до няколко години да приеме еврото. А това ще донесе съществени ползи за българската икономика по отношение на по-ниски лихви, по-ниски обменни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар”. Това заяви пред БНТ заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
“Така че глобално това означава положително икономическо развитие за страната. Освен това, другият аспект на вчерашното решение е свързан с това, че България се присъединява и към банковия съюз. Това означава, че големите банки в страната ще се наблюдават директно от Европейската централна банка, което бих казал, че дава съществена гаранция за стабилността на банковата система и на финансова стабилност като цяло”, уточни Домбровскис. Това, което е важно сега, е, че докато е в ERM II, България трябва да изпълни критериите от Маастрихт, свързани с бюджетния дефицит и дълга. По отношение на фискалните критерии страната вече е постигнала напредък, но трябва да бъдат изпълнени критериите, свързани с инфлацията и в дългосрочен план критериите, свързани с лихвите. България трябва да покрие и законодателните критерии и по-специално независимостта на централната банка трябва да е напълно в синхрон с изискванията на еврозоната. Във всеки случай страната трябва да бъде поне две години в чакалнята на еврозоната, преди да започне оценката на изпълнението на маастрихтските критерии”, подчерта Домбровскис.
Увеличението на цените заради еврото е мит
Първото опасение - от промяна на курса, от това, че левът е подценен или надценен, вече отпадна. Преговарящите представители на БНБ и финансовото министерство получиха изричен мандат от парламента да преговарят единствено за 1,95583 лева за евро. Втората най-честа мантра на противниците за приемане на еврото е, че всичко ще поскъпне. Данните за държавите, приели, еврото преди нас, напълно опровергават това очакване, тъй като значим ефект е нямало никъде в индексите на потребителските цени. Обективни причини за поскъпване няма, дори обратно - в дългосрочен план заради отпадането на трансакционните разходи за фирмите, вносните стоки би трябвало да поевтинеят. Естествено, ще има търговци, които ще заложат при цена 2 лв. не за 1,02 евро, колкото е тя при сегашния курс на лева към еврото, а например на 1,10 евро, но те ще бъдат коригирани от конкуренцията. БНБ губи суверенитет и не може да има своя парична политика, смятат трети. Естествено при влизането си в ERM II и в банковия съюз БНБ прехвърля правомощия към ЕЦБ. Отказът от парична политика обаче е факт от въвеждането на валутен борд през 1997 г. Повечето финансови експерти са категорични, че изнасянето на надзорни функции към ЕЦБ е ефективен механизъм да се засили ефективността на надзора и да намалее натискът към БНБ от големи и силни банки.
