Слабият трафик през Босфора може да докара и пасажи от черноморска скумрия
Барбуни по една педя, каквито могат да се видят само на Принцовите острови в Мраморно море, се хващат край Варна. Луксозните розови риби, които се наричат още султанки, защото са любими на всички короновани глави, бяха уловени, докато водата на морето беше 15 градуса.
Слабият трафик на кораби през Босфора заради коронавируса явно е подкарал по-едри риби към Черно море. Ще бъде интересно дали по същата причина няма да има завръщане на черноморска скумрия, поне около Ахтопол или Царево. По принцип барбуните се явяват през май веднага след като дойде меджидът.
Тази трескова риба в Черно море е миниатюрна и въобще не е долюбвана от рибарите.
Меджидът е нагъл и
в последните години
започна да кълве на
метър под повърхността
Досадата е огромна, тъй като тези риби са по принцип дънни, а сега са се научили да се залепят за стените на кейовете и да ядат морските червеи или скаридите и после да се отдават на свободно падане във водата с плячка в уста.
Тази пролет меджидът се яви още в края на април и понеже той е предшественик на барбуна, обнадежди рибарите. Нищо подобно обаче не се случи. Султанката си дойде в края на май, както му е редът. Меджидът е напаст за въдичарите поради бързото и лесното му разваляне. Той може да се яде пържен, ако се приготви веднага след като бъде хванат. Иначе омеква и бързо става блудкав.
Някои легенди на морския риболов във Варна го препоръчват в консерви с доматен сос и тогава меджидът става деликатес. Трябва обаче веднага да се вари и затваря в буркани.
Барбунът обикновено се открива случайно, тъй като почти никой не тръгва целенасочено да го лови. Стига да набараш пасажа и петното на дъното, където той се върти, можеш да накъсаш барбуна, казва опитният въдичар Деян Йовчев, който е от Разград.
Той обаче е изучил до съвършенство морския риболов под вещите уроци на футболния коментатор Митко Тодоров.
Барбунът кълве най-вече
на морски червей
Царските риби въобще не се маят и атакуват здраво куките за илария.
Налитат и на стръв за попчета, като такъмът, на който се ловят, трябва да е именно като за попчета. Добър резултат дават подвижните плувки, когато стръвта е по дъното, и с две въдици могат да се ловят по 4 барбуни на автомат.
Обикновено това става в заливчетата. Допреди няколко години барбуните вървяха по 2 лв./кг, защото хората не познаваха вкуснотията им. Сега обаче цената е от 6 лв. нагоре на борсата във Варна. Барбуните стават яко мезе след мариноване.
Появиха се и морските гарги
Морските гарги се появиха и тази пролет във варненското пристанище. Този път обаче те пренебрегнаха кея на Морската гара и се установиха в камънаците от вътрешната страна на вълнолома.
След опита от миналата година Жоро Папура измисли нов начин на улов. Той примамваше гаргите с набучени на куките силиконови примамки - червеи и малки рибки. Уловът се осъществяваше само нощем.
За сметка на това гаргите не се появиха никъде другаде. На буната на спирка “Писател”, където по принцип се въртят между тетраподите, водолазите не са отстреляли нито една тази пролет.
Гаргите налитат здраво на морския червей и често късат такъмите за нощен улов на сафрид на светеща плувка. Ударите на тези екзотични риби са толкова мощни, че могат да завлекат за секунди шаранджийска пръчка в морето.
При това става дума за създания, които са не повече от половин кило.
Променливото време закотви сладководните риби на дъното
Честите юнски валежи и бури шокираха сладсоводните твари на язовир “Цонево”. В последната седмица не пипа нищо - от уклея до платиката и морунажа. В началото на юни имаше успех с тези видове, свитеделства Георги Георгиев, известен варненски състезател. После обаче кълването спря.
През последния уикенд бреговете на “Цонево”, който е с изключително малко вода, бяха осеяни от амбициозни рибари.
За цял ден обаче те си тръгнаха с по няколко рибки, което си бе истинска трагедия.
Високото атмосферно налагяне стопира и рибите в платените водоеми. В неделята мнозина си тръгнаха с по една таранка от 200 грама срещу заплатените 10 лева.
