Институциите да мислят по-дълго, преди да пишат на медиите, каза председателката на съвета Бетина Жотева
БНТ и новинарското му предаване "По света и у нас" не са нарушили Закона за радиото и телевизията на 30 юни, както твърдяха от президентската институция с писмо до обществената телевизия.
На заседание днес, продължило 2 часа и половина, Съветът за електронни медии прие с 3 гласа "за" доклада на експерта Зорница Гюрова, че нарушение няма. Той е подкрепен от председателката на СЕМ Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Александрова. Розита Еленова се е въздържала, а Ивелина Димитрова е гласувала "против".
Мотивът на Димитрова е, че в късната емисия в 23 ч има нарушение на медийния закон, тъй като тогава не е показана позицията на президента.
Тази позиция обаче присъства в централната емисия "По света и у нас" в 20 ч. Тогава материалът, в който е включена и президентската позиция, продължава 4 минути и половина. В 23 ч репортажът по темата е минута и 20 секунди.
"Въпрос на редакционна политика
е какво ще има в новините",
каза Жотева пред "24 часа".
От значение за изводите в доклада е тълкуването, че новините на "По света и у нас", излъчвани през деня, са отделни емисии (те са в 6, 7, 8, 9, 12, 16, 18, 20 и 23 ч) на едно предаване, а не отделни предавания. Това обяснява пред съвета днес Гюрова, която е експерт от мониторинга към СЕМ и бивша тв журналистка. Всички те показват новините в развитие и няма как един и същ материал да бъде излъчван във всички емисии, още повече, че в 23 ч например тя е доста по-къса от централната емисия новини. На практика подобно изискване е и невъзможно, тъй като сутринта примерно новината още не се е случила. Точно поради тази причина няма как отделните емисии - сред които и тази в 23 ч, да бъдат разглеждани като отделни предавания, за да се търси в тях плурализъм и представяне на всички гледни точки, обясняват от СЕМ.
Същевременно общ поглед как са отразявани от БНТ новините, идващи от президентската институция, показва, че те винаги присъстват в "По света и у нас".
Така изводът на Гюрова е, че няма нарушение на медийния закон, тъй като позицията на президента е представена в "По света и у нас" на 30 юни. Заради това и докладът й е приет от трима от членовете на СЕМ.
Впрочем в съвета има
прецеденти за плурализма
в предаванията на обществените медии
Така например СЕМ следи общо как се спазва представянето на различни гледни точки в едно предаване, а не във всяко негово издание. Иначе вероятно би налагал глоби всяка седмица на Петър Волгин по БНР, в чието предаване (когато води "12 плюс 3") другата гледна точка често отсъства. Или пък на медийното предаване "Мрежата" по "Христо Ботев", в което звучат предимно т. нар. протестърски тези.
На практика СЕМ възприе този подход - за мониторинг на цялостното предаване, а не на отделните му издания, след поредица от скандали преди години, свързани с плурализма в "Деконструкция" - предаването на Петър Волгин по БНР, което вече не се излъчва. Тогава логично водещият обясняваше пред съвета, че невинаги е възможно в едно и също предаване да се чуят различните гледни точки, тъй като просто времето свършва. Това обаче не пречи в следващото издание да бъде представено и друго мнение.
По същата логика и сега СЕМ няма как да разглежда новинарската емисия в 23 ч на 30 юни като отделно предаване.
"Няма да наказваме БНТ за неспазване на закона. Същевременно няма и натиск от страна на президента върху обществената телевизия, тъй като писмото му е право на отговор. Оттук нататък добре е всяка институция първо да мисли как и какво ще пише на медиите. Да мисли по-дълго", каза Бетина Жотева пред "24 часа".
