За Франция това беше последната капка. За Турция беше неразбиране. За НАТО може да се окаже повратен момент.
Инцидентът се разви бързо в Източно Средиземноморие на 10 юни, когато френска фрегата под командването на НАТО се опита да инспектира товарен кораб, плаващ под танзанийски флаг, по подозрения, че може да превозва оръжие за Либия в нарушение на ембаргото на ООН.
Френското министерство на въоръжените сили, говорейки от името на правителството, заяви, че фрегатата е била обезпокоена от три съда на турския флот, ескортиращи товарния кораб. Турски кораб пуснал радарните си светлини, а екипажът му си сложил бронежилетки и стоял зад леко стрелково оръжие.
Турция оспорва това. Тя отрича да извършва трафик на оръжие за Либия и казва, че товарният кораб "Чиркин", е превозвал хуманитарна помощ. Тя обвинява френския флот в агресивност.
Посланикът на Турция във Франция Исмаил Хаккъ Муса заяви на 1 юли, че три турски бойни кораба са помагали на НАТО да налага оръжейното ембарго на ООН.
НАТО разпореди разследване на случая, но съдържанието му е класифицирано и НАТО не коментира резултатите от него. Двама европейски дипломати казаха на Ройтерс, че Франция е изпратила писмо на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в началото на юли, заявявайки, че докладът не "отразява правилно фактите".
Пентагонът отказа коментар. За Франция този случай отразява нещо, което много съюзници от НАТО разглеждат като склонност на президента Тайип Ердоган да действа против интересите и ценностите на Запада.
ПРОПУКВАНИЯ
След поредица разногласия - от покупката на оръжие от Русия до сондажи за газ край Кипър, Франция заключи, че подозренията за трафик на оръжие от Турция за Либия са твърде сериозни, за да бъдат пренебрегнати, казаха четирима дипломати и представители на НАТО.
Франция преустанови участието си в средиземноморската мисия на НАТО "Морски страж" и предложи да участва вместо това в мисия на ЕС, която следи за спазването на ембаргото на ООН, но не включва турски кораби, казаха дипломати.
"Какво правите, когато имате наблюдателна мисия на НАТО и един от онези в алианса е този, който извършва трафика, докато казва, че прилага ембаргото (на ООН)", запита представител на министерството на въоръжените сили на Франция, пожелал анонимност поради деликатността на въпроса.
САЩ, подразнени от покупката от Турция на руски ракетни системи С-400 и от военните й операции в Сирия, се опитват да намалят напреженията в НАТО, казаха дипломати.
През октомври американският министър на отбраната Марк Еспър заяви, че Турция "върви по грешен път". Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който се радва на близки отношения с Ердоган, подтикна през май Турция да помогне за понижаването на напрежението в либийския конфликт.
Пентагонът "полага усилия да запази отношенията с Турция, като насърчава турското правителство да следва по-конструктивна политика по отношение на С-400 и други области на неразбирателство", каза американският подполковник Томас Кембъл, говорител на Пентагона.
ФРЕНСКИ ИСКАНИЯ
Френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли заяви пред Европейския парламент на 2 юли, че НАТО трябва да накара Анкара да осъзнае, че не може да "нарушава" натовските правила. Френски дипломати обаче казват също, че Париж не се опитва да изключи Турция, а НАТО няма официален механизъм да наказва или отстранява членове.
НАТО обаче може да заплаши да изтегли свои активи от Турция, като например радар, ракетни системи Пейтриът или натовски самолети АУАКС.
Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан иска външните министри от ЕС да обмислят нови санкции срещу Анкара по време на видеозаседание на 13 юли.
"Главният проблем за Европа е Русия. Уклончивостта на Турция, която е с по един крак и в двата лагера, е обезпокоителен фактор", каза Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция, от Карнеги Юръп.
Турция има втората по големина армия в НАТО и осигурява на алианса стратегическо присъствие, по-специално в Черно и Средиземно море.
"Представете си НАТО без Турция! Изобщо няма да имате НАТО", каза посланик Муса.
Франция отправи четири конкретни искания към НАТО в писмото си до Столтенберг от юли, чието съдържание бе изложено пред Ройтерс.
Тя иска всички 30 съюзници да потвърдят ангажимента си да зачитат оръжейното ембарго на ООН за Либия, да се гарантира, че сигнализация на НАТО няма да бъде използвана при национални мисии, да се подобри сътрудничеството между мисиите на НАТО и ЕС в Средиземно море и да се избягват подобни инциденти в бъдеще.
На последната среща на министрите на отбраната от НАТО в края на юни, проведена чрез видеоконферентна връзка, осем държави, включително Германия, Италия и Испания, настояха да се потърси по-кооперативен подход от Турция. Френски дипломати посочват като първи знак за успех факта, че в края на миналия месец Турция най-накрая прие плана на НАТО за отбрана на балтийските държави и Полша, след като месеци наред го блокираше.
При все това обаче продължава да съществува риск от трайно пропукване в НАТО, ако Ердоган не промени курса си, посочват анализатори.
"Турция се смята за достатъчно голяма, за да бъде независима от всички страни", каза Пиерини. (БТА)
