Над 12 000 българчета всеки ден се сблъскват с този проблем
“Искам си тате! Моля, помогнете!” С такъв надпис върху парче картон едно 12-годишно момче застана преди няколко месеца пред външното министерство. Алекс Христов е самотен в своя протест, както обикновено се случва на децата на затворници. Каквито и да са причините за попадането зад решетките, в повечето случаи обществените настроения са такива, че трудно семействата на лишени от свобода печелят публична подкрепа.
Макар и без много медиен шум, усилията на Алекс обаче са забелязани от българските дипломати, които се намесват в случая със задържането на баща му в Армения. Стоил Христов е в ареста заради незаконно преминаване на границата между Киргизстан с Казахстан. След 11-месечна съдебна битка обвиненията срещу него са оттеглени, освободен е и може отново да прегърне сина си в София. “Благодаря ви, че ми повярвахте. Вие върнахте тате в живота ми”, пише Алекс до външното министерство.
Тяхната история е по-скоро изключение, и то не само заради щастливата бърза развръзка. “Децата се срамуват от етикети като престъпник и осъден. Повечето обичат родителите си независимо от всичко, но заради съществуващата стигма избягват да споделят положението си публично”, казва 13-годишната американка Кристина. Майка ѝ Мелинда Кармакъл е арестувана през 2011 г. за проституиране. Пред съда тя признава, че го е правила, тъй като е трябвало да се грижи сама за двете си деца, след като е напуснала връзка, белязана от насилие. Прекарва около година зад решетките, преди да бъде осъдена. Наложена ѝ е парична гаранция от 1000 долара, която няма как да плати. 5-годишната тогава Кристина ѝ казва, че ще намери парите и ще я освободи и на Мелинда и трябва доста време да я убеждава, че скоро ще се върне и тя трябва просто да чака при баба си заедно с 3-годишната си сестра.
Минават шест години преди това наистина да се случи. През това време майката наблюдава как момичетата растат в Ню Йорк по видеовръзка. Изпратена е в затвор на 500 километра от тях, което прави много трудно те да ходят на свиждане. За шест години успява да ги види и пипне само два пъти. От видеоразговорите разбира, че Кристина е станала активистка на кауза за защита на правата на децата на затворници. Майката също се присъединява към нея след излизането си от затвора през 2017 г. Двете заедно обикалят страната и призовават хората да не загърбват растящите без родители деца, тъй като те несправедливо плащат за грешките на родителите си. “Трябва да кажем и да покажем на хората кои сме, а не да оставяме те да ни оценяват. Ние сме невинни наблюдатели и не трябва да бъдем потърпевши”, обяснява Кристина. Тя допълва, че заради съществуващата стигма има някои много погрешни разбирания за децата на затворници. Най-често срещаният предразсъдък е, че те ще последват примера на своите родители, което наистина се случва, но виновни за това не са малчуганите, а липсата на обществена подкрепа те да изградят живота си.
Според проучване на американския национален институт на правосъдието при децата с лишени от свобода родители има шест пъти по-висок риск също да се окажат зад решетките.
Ебъни Ъндърууд, основател на американската организация “Можем да разчитаме един на друг”, казва, че причините за това не са наследствени, а икономически. Основната е бедността. Когато единият родител се отстранява от домакинството, това дестабилизира цялото семейство и проблемите започват, обяснява тя.
Ебъни е изпитала това на собствен гръб. Баща ѝ Уилям е арестуван през 1988 г. по обвинения, свързани с наркотици. И макар това да му е първа присъда, е осъден на доживотен затвор. В продължение на три години тя води безуспешна кампания за неговото освобождаване и почти се отказва, след като установява, че след 30 г. в затвора той дори не иска да се бори за свобода. През цялото това време тя обаче не спира да разговаря с него и го описва като последователен баща, макар и от дистанция. Старае се да изгради същата дълбока връзка между Уилям и нейния син.
Затова, когато научава, че Белият дом има инициатива за подкрепа на деца с родител в затвора, осъзнава, че нейната история е всъщност много по-голяма. “Масовото затворничество е цунами, което разкъсва страната и унищожава общности. Единственият начин този порочен кръговрат да спре, е да се извадят на светло проблемите на това “невидимо население”, обяснява Ъндърууд. За целта организацията ѝ обучава млади хора от 20 американски града да станат “адвокати” на децата с родители в затвора. Да ги насърчават да споделят проблемите си и заедно да търсят решения.
В България едва преди две години започна да се говори за създаване на национална мрежа за такива малчугани като част от европейска инициатива за подкрепа. Смята се, че всяка година лишените от свобода майки и бащи са над 12 000, като статистиката не обхваща тези с леки присъди, които се предполага, че бързо ще се върнат при семействата си. Засега инициативите са насочени основно към родителите, и то предимно към жени, които обаче са едва 3-4% от затворниците.
Подрастващите, живеещи с клеймо “дете на затворник”, все още някак изпадат от тези усилия. Причините за това са няколко. Основната е, че тези деца не се смятат в риск, ако за тях има кой друг да се грижи, макар те да са силно застрашени без подходящо общуване с родителите си. Освен това често липсва координация между държавните и общински служби, имащи правомощия да работят с тях, което намалява шансовете те да получават подкрепа на всички етапи от развитието си и да не се чувстват аутсайдери. Затова въобще не е изненадващо, че децата на затворници също попадат зад решетките, когато станат възрастни.
Актьор се представя за бащана синовете на Джулиан Асандж
Британският актьор Стивън Ху се е представял за баща на децата на Джулиан Асандж, за да може основателят на Уикилийкс да ги види, докато се укриваше в посолството на Еквадор в Лондон. Той прекара 7 г. в дипломатическата мисия, за да избегне екстрадиция. През това време адвокатката Стела Морис, която е част от юридическия му екип, успява да му роди двама синове.
Съществуването на 3-годишния Гейбриъл и 14-месечния Макс бе разкрито от майката едва преди няколко месеца в опит да поиска освобождаването на Асандж от английски затвор заради влошеното му здравословно състояние. Той бе арестуван миналата година, когато напусна посолството, и в момента чака съдебно решение дали ще бъде екстрадиран в САЩ по обвинения в разгласяване на държавна тайна чрез интернет платформата си Уикилийкс.
Стела Морис даде няколко интервюта, в които разказа за любовта си с Асандж. Тя е прикривала и двете си бременности с широки дрехи. Съобщава на бащата чрез бележка, че очакват дете, тъй като голяма част от срещите им в посолството са били в помещения с камери. За да може Асандж да ги види, децата са носени от Стивън Ху в дипломатическата мисия, а майка им е идвала и си е тръгвала в различно време от него.
Адвокатката разкри, че двамата са се влюбили преди 5 г. и са сгодени. Присъствал е на ражданията на синовете си чрез видеовръзка. Криели отношенията си, тъй като се опасявали, че хората, които искат да си отмъстят на основателя на Уикилийкс за разгласените от него секретни сведения за намесата на САЩ във войните в Афганистан и Ирак, могат да навредят на семейството им. Морис решава да разкрие истината от страх, че може да загуби Асандж по време на епидемията от коронавирус, тъй като от години той има сериозни здравословни проблеми. “Аз и децата имаме нужда от него и е несправедливо той толкова дълго да е затворен без присъда”, обясни Морис. Подетата от нея публична кампания за освобождаването му обаче за момента не дава резултат. Заради епидемията делото за екстрадицията му в САЩ бе отложено за септември.
