Царска Бистрица е красив къс от българската история с всяка дърворезба, с всеки камък. Дори и с електроцентралата на “Сименс” от 1912 г., която още работи с оригиналните си чаркове.
Не бях посещавал това място до днес, когато имах удоволствието да гостувам на царя и царицата. За самия Симеон II къщата има сантиментална стойност, защото тук за последен път вижда баща си жив. Всяко кътче му връща спомени отпреди 75 години.
Докато ми показва белия оджак под възхитителните тревненски дърворезби на втория етаж се сеща как веднъж със сестра му решили да си разтопят шоколад. Сложили го в един тиган на огъня, но после по невнимание олели белия под. Царицата майка така ги нахохала, подбирайки ги направо с дилафа.
В коридора на долния етаж пък виси стара карта с народните носии в различните части на България. Когато напуснали България, майка му взела картата в Египет. После си я занесла в Португалия и я пазила до смъртта си преди 20 г. Накрая картата пак се върнала на мястото си в Царска Бистрица. На това място има още много интересни детайли от българската история, но най-ценното в тази къща всъщност е присъствието на домакините.
