Градът обявява победа, но го удря втора вълна
673 умрели на 100 хил. население е печалната статистика на Сан Франциско от епидемията от испански грип преди век. Това е една от най-високите смъртности в световен мащаб от заболяването, което се смята за втората по големина пандемия в историята на човечеството. С над 50 милиона заразени в световен мащаб, а някои смятат, че цифрата достига и 100 милиона.
Историята на Сан Франциско обаче е доста поучителна и век след кризата, защото напомня доста на ситуацията с коронавируса в настоящия момент. Първо е даван за пример, след което под натиск се стига до трагедия.
Испанският грип нахлува в града заедно със завръщането на войниците от фронта на Първата световна война през есента на 1918 година.
Градската управа действа доста бързо. Градът, който тогава е само 500 000 жители, е разделен на райони, като във всеки от тях има по един главен лекар Забраняват се събранията, затварят се училищата и театрите, всички от сферата на услугите слагат маски. И на 25 октомври градският съвет гласува единодушно, че “всеки жител и гост на Сан Фанциско трябва да е с маска на публично място, когато се събират повече от двама възрастни на едно място, с изключение по време на хранене на обяд”.
Червеният кръст се заема с дистрибуцията на маските. Първоначално резултатите са много добри. 4 от 5 жители спазват заповедта. Тези, които не го правят, получават обвинение по член за “нарушаване на спокойствието”, като са предупреждавани, глобявани и дори пращани в затвора. Масовата глоба е 5 долара, доста сериозна сума за онова време, като всички приходи отиват в Червения кръст.
Жертви на сериозния режим стават дори кметът Джеймс Ролф и главният медик Уилям Хаслер. Двамата са хванати без маски на боксов мач и трябва да се бръкнат за глобата. Ролф дори е ударен със санкция
от 50 долара, защото трябва да е пример за останалите - както пише във фиша му, издаден от шефа на полицията, негово лично назначение.
Хаслер е човекът, който стои зад твърдите мерки. Днес той е със статут на герой. Защото освен с испанския грип той се справя с последиците от земетресението през 1906 година, както и с епидемията от бубонна чума, която е най-голямата в историята на човечеството. Обяснява, че е глобен, защото маската му паднала, докато пушел.
Бързата реакция води до невероятни резултати. Постепенно случаите намаляват, като според всички специалисти това е главно заради маските.
Така се стига до ноември, когато започват постепенно да се премахват ограниченията. Със сирени се възвестява, че маските вече не са задължителни от 25 ноември. Отварят се училищата, театрите.
Радостта обаче е доста кратка. През декември започват да се увеличават случаите. В началото на януари се стига до пик заради Коледа и Нова година, когато много хора се събират да празнуват.
Следва нова заповед, която отново прави маските задължителни на публични места. Тя обаче не е приета като първата. Сформира се т.нар. лига “Антимаска”. В нея влизат лекари, граждани, либертарианци и поне един от общинските съветници. Силата на бунтарите расте. На 25 януари се прави събрание, на което присъстват 4500-5000 жители на Сан Франциско.
Положението доста загрубява. Започват улични протести, полицията използва сила, за да разпръсне демонстрантите. Има ранени. Хората излизат без маски, като категорично отказват да приемат новата заповед. Получават подкрепа дори от главния лекар на Калифорния, според когото научните доказателства за ползата от закриването на лицето не са толкова сериозни.
На 27 януари е внесена и петиция в градската управа, подписана от госпожа Е. К. Харингтън като председател на организацията, в която се иска незабавната отмяна на заповедта. Цялата световна преса обръща внимание на бунтовете в Сан Франциско.
Самата болест обаче решава доста бързо проблема. В рамките
на броени дни заразените вече са няколко десетки хиляди,
а умрелите са двойно повече от първоначалния период на кризата. Градът пламва и изненадващо хората се осъзнават за какво става въпрос.
Следва поредният обрат в общественото мнение и лигата губи огромна част от своите привърженици. Хората затягат дисциплината и много бързо нещата се успокояват.
Сан Франциско оставя маските почти до края на 1919 година и е един от малкото градове, които са пощадени от третата вълна на испанския грип.
Китай е един от 4-те варианта за началото на болестта. Испанският грип, или инфлуенцата, е болестта, която дори не знаем точно откъде тръгва. Името е подвеждащо - всъщност е кръстена така, защото единствено медиите в Испания обръщат сериозно внимание на епидемията. Останалите държави са участнички в Първата световна война, което означава сериозна военна цензура върху средствата за масово осведомяване. И просто не съобщават нищо, докато Испания запазва неутралитет и заради това пресата е свободна.
Една от версиите за началото на епидемията е Китай. Държавата обаче не е засегната сериозно от болестта, като някои учени го отдават на изграден имунитет на населението.
Историкът Майк Хъмфрийс смята, че мобилизацията на 96 000 китайски работници, които отиват да копаят окопи във Франция, е началото на епидемията от вируса. След това той мутира и се разпространява. Според него има неопровержими доказателства за респираторно заболяване в Северен Китай през ноември 1917 година, което по-късно е разпознато като испански грип.
Вирусологът Джон Оксфорд е категоричен, че началото
е дадено във френския военен лагер в Етапле, като е пренесен там от британските войски. Те се заразяват в Олдършот.
Най-популярната версия е тази, че вирусът е тръгнал в американския град Канзас. И там пламват първо военните. Последните изследвания показват, че H1N1, както е медицинското название на вируса, се е появил още през 1915 година.
Политологът Андрю Прайс-Смит обяви, че е открил доказателства в архивите, че първите случаи са от Австрия от пролетта на 1917 г.
България е една от най-засегнатите страни от епидемията, като мнозина ни слагат на второ място в Европа по смъртност на 100 000 души от населението.
