Гръцко-турските отношения се намират в особено чувствителна фаза сега, когато надпреварата за президентските избори в САЩ навлиза във финалната права. Атина - наред с много други - е особено обезпокоена от агресивното поведение на Анкара, където турският президент Реджеп Тайип Ердоган продължава да лансира доктрината "Синьо отечество" и да упорства с тревожни инициативи в по-широкия географски регион.
Неговият ревизионистки дневен ред, който се опитва да промени международни споразумения и да даде възможност на Турция да се разрасне съобразно "границите на сърцето ни", вече не е просто теория, а е задействан на практика със серия ходове на регионалната шахматна дъска - от Сирия до Либия.
В светлината на тези негативни развития Гърция залага на членството си в Европейския съюз, инвестирайки заедно с Кипър в тристранни партньорства с Израел и Египет и разчитайки на стабилизиращия фактор на Америка, която продължава да бъде страната с най-голямо влияние над турския президент.
Атина все пак не може да залага твърде много надежди на сегашния стопанин на Белия дом. По ред причини, включително лични, президентът на САЩ Доналд Тръмп е винаги готов да демонстрира приятелството си със своя турски колега, докато в същото време не показва особено отношение към международното право.
Гърция получава повече разбиране - макар и не пълна подкрепа - от други части на институционалния пъзел във Вашингтон. Конгресът, Държавният департамент и редица мозъчни тръстове също са все по-обезпокоени от поведението на Ердоган.
Много вероятно е Джо Байдън да е също така разтревожен от напрежението в Източното Средиземноморие.
Опитният бивш вицепрезидент и сенатор в продължение на 36 години, много от които прекарани в комисията по външните работи, е един от малцината американски политици на първа линия, които разбират източносредиземноморския пъзел, гръцко-турските отношения и кипърския въпрос толкова добре. Затова и е трудно да бъде разбрана оглушителната му тишина. За разлика от преобладаващото мнозинство на американските политици, Байдън познава участниците и проблематиката, така че не е необходимо да бъде осведомяван или убеждаван за случващото се.
Той посети Анкара няколко пъти, а така също и Атина и Никозия. Многократно проведе срещи с лидери в трите държави, включително с Ердоган.
Никой не очаква от кандидат-президента демократ да застане изцяло на страната на Гърция или Кипър. Има заложени интереси и баланси. Но това, което той може да направи на този етап на засилено напрежение в Източно Средиземно море, с чиито последици той може да се наложи да се заеме, ако бъде избран за следващия президент на САЩ, е да заяви позицията си за развитията в региона, който е от особен интерес за Америка, не само заради потенциалните енергийни резерви или заради Гърция и Кипър, но и заради други важни страни - от Израел и Египет до Сирия и Либия.
Турция е значима страна, която има своята роля. Нужно е обаче нейните партньори и съюзници - преди всичко САЩ - да й помогнат да разбере, че не може да играе тази роля, като пренебрегва или нарушава правата на съседите си, които в края на краищата не са малки страни без политическо, икономическо и военно влияние.
Байдън изглежда се е фокусирал върху подбора на евентуален свой вицепрезидент. Това е важно решение, вероятно още повече и предвид възрастта на кандидат-президента.
Все пак, като се има предвид, че изборите предстоят след едва четири месеца и Байдън има явна преднина в проучванията, сега е точният момент той и неговият екип да планират източносредиземноморската си стратегия с ясно послание до Турция и да я огласят публично.
/От БТА/
