Един от защитените свидетели сам е поискал вече да не е в програмата, казва прокурор Бисер Кирилов, който заедно с Антоанета Близнакова бе наблюдаващ прокурор по делото "Наглите"
- Прокурор Кирилов, един от членовете на бандата за отвличания на Наглите Любомир Димитров-Гребеца наскоро бе осъден на доживотен затвор за 2 убийства. 10 г. след разкриването на групата каква е равносметката?
- Разбита бе сериозна група, която направи едно престъпление модерно за времето си и накара много хора да се притесняват. След задържането ѝ няма такива отвличания. Това бяха сериозни криминални престъпления в рамките на 2 г., за разкриването на които МВР и прокуратурата хвърлиха много усилия.
Първоначално Наглите отвличат Мехмед Чакър по поръчка на пазарджишка група. След получаване на исканата сума и освобождаването на Чакър те явно са видели, че от това престъпление могат да изкарват сериозни пари. От разпити на освободените жертви на отвличания се събраха доказателства, че след всяко престъпление групата става все по-организирана. Действията на нейните членове са синхронизирани и достатъчно жестоки, за да режат уши и пръсти.
По някое време те започват да подбират и отвличат хора с не чак толкова добри характеристики и CV, явно за да не настройват прекалено много обществото срещу себе си. Добре, че МВР успя да ги разкрие навреме, защото организацията им беше стигнала до сериозни нива.
Групата се беше профилирала - един е шофьор, а трима извършват реалното отвличане и качването на жертвата в автомобила. Винаги носят оръжие и дрехи, с които имитират, че са полицаи. Купуват си еднакви сини дъждобрани, автомобилът е със синя лампа. При разследването един от задържаните - Любомир Димитров (Гребеца - бел.ред.), призна, че с още трима, различни от първоначално арестуваните, са отвлекли Илиян Цанев. Те бяха задържани и обвинени, но не и осъдени, тъй като Димитров се отрече от обясненията си в съда. Това обаче може само да говори, че вероятно щеше да има още една група, която е действала или е можела да действа самостоятелно и да отвлича хора.
- В крайна сметка колко къщи на ужасите бяха открити?
- Едната беше в брезнишкото село Гоз, където са държани първите отвлечени. Другите са в Бърдо (между Вакарел и Панагюрище, бел.ред.) и Бункера. Последната е в Кокаляне и беше открита няколко месеца след задържане на групата. Била е купена и оборудвана с цел да се държат в нея отвлечени хора. Разбира се, през времето от задържането на групата до намирането на къщата някой се бе опитал да изчисти всичко. Въпреки това бяха останали доста обективни находки, които да ни наведат на мисълта за предназначението ѝ. Тя беше обявена за продажба от съдия-изпълнител и може би вече е продадена.
В другата къща, атакувана от полицията още при разбиването на групата в Бърдо, бяха открити специално направени стаи с изолации, които да пречат на отвлечените да чуват, да не виждат нищо, да бъдат дезориентирани. Това бяха две подготвени къщи, в които реално можеше да се държат 4-ма отвлечени едновременно. Къщата, в която е държан Румен Гунински, не се намери. По време на съдебното следствие полицията стигна до свидетел, който бе в плевенския затвор. Говорихме с него. Той твърдеше, че е работил като таксиметров шофьор и е возел в колата си Ивайло Евтимов (Йожи - бел. ред.), докато той пускал есемеси на близките на отвлечените. Каза, че е готов да разкаже това пред съда, но не го направи. Посочи една къща (в село Петровене - бел.ред.). В един момент обаче у нас започна да се промъква съмнение по отношение надеждността на този свидетел. Решихме да направим проверка.
Оказа се, че това не е къщата, в която е държан Гунински.
- Все пак Наглите са осъдени за 11 отвличания и 1 опит.
- Те бяха осъдени на база на множество доказателства и най-вече за това, че прокуратурата разполагаше с 2-ма сериозни свидетели, които разказаха за отвличания. Имаше и много други доказателства - разпити, огледи, следствени експерименти, експертизи и т.н.
- Под сериозни свидетели имате предвид Вальо Ихтиманския и Найден Недев, които бяха защитени...?
- Да, доколкото знам, Валентин Михайлов продължава да в програмата за защита на свидетели. За Недев разбрах, че сам е поискал вече да не е защитен.
- Как стигнахте до свидетелите, до разплитането на престъпленията?
- В продължение на 2 г. се беше натрупал огромен обем от информация в сектор “Терор” в ГДБОП. Работено е денонощно. Първоначално началник на отдела беше Пламен Цуров, след него - Валентин Цоновски. Реално по време на Цоновски се разкриха извършителите на отвличанията. Началото дойде от свидетеля Недев, който бе задържан за друго престъпление. Той беше дал информация, която полицаите започнаха да проверяват. Беше казал имената на някои от членовете на групата за отвличания. Първоначално Недев не назова Валентин Михайлов, но се стигна и до него.
Имаше доста информация и по други канали. Външното наблюдение работеше почти непрекъснато, след всяко отвличане обажданията са проследявани, включително с подслушване на телефони на близките на отвлечените с тяхно разрешение. Там, където трябваше да се оставят парите за откуп, ходеха дори полицейски служители. Оставяха се и камери, за да могат евентуално да снимат нещо. Събрани бяха много доказателства по отделните досъдебни производства, които с показанията на Недев и Михайлов наредиха пъзела. В Бърдо например бяха намерени годни дактилоскопски следи от един от подсъдимите и лични вещи на отвлечения Киро Киров, които той след това разпозна - запалка “Дюпон”, ключове и др. Правеха се следствени експерименти с всеки, за когото имаше данни къде е държан.
- Казахте, че полицаи са ходили при оставянето на откупите. Парите бяха ли проследени, намери ли се нещо?
- Парите не бяха намерени. Основните свидетели и подсъдимите не казаха нищо конкретно, а само, че са делили помежду си веднага след всяко отвличане.
- На какъв принцип?
- Не се събраха доказателства. Имаше информация например, че при едното отвличане Иван Пайнавелов (по прякор Сапата, който е убит впоследствие, бел.ред.) е дошъл с чанта с пари и са ги делили с оглед участието на всеки. Някои от помагачите - охранителите, са вземели толкова, колкото им е обещано предварително. Харчели са за удоволствия. Едни от групата си поръчвали храна от най-скъпите ресторанти, други си купили апартаменти, в които да живеят. Давали са пари за хазарт, дрехи, за всякакви неща.
- От обвинените Любо Гребеца единствен дава обяснения. Вярно ли е, че е проговорил, защото се е надявал на сделка - да е защитен свидетел например?
- Не, нямаше как да стане. Когато проговори, той вече имаше повдигнато обвинение, беше задържан. Даде обяснения пред съдия. Въз основа на тях бяха задържани още членове от групата. После Димитров се отказа от показанията си срещу трима и те бяха оправдани.
- Говореше се, че ги е натопил, за да оттърве кожата, а единствен получи доживотна присъда по второто дело за убийствата на Пайнавелов и Юлиян Лефтеров?
- Имаше достатъчно доказателства за доживотната присъда, които са обсъждани от всички съдебни състави. Например показания на свидетел - очевидец, въз основа на които в Плана планина бяха открити труповете на Пайнавелов и Лефтеров и др. Фактът, че присъдата не е изменена в нито една част, а е потвърдена от всички инстанции, говори, че бяха събрани доказателства в такъв обем и тежест, че да се произнесе такава тежка присъда. Доживотните присъди са крайни, но тук става дума за 2 убийства.
- За Лефтеров се знае, че е убит, след като е инсценирано отвличането му, за да се вземат пари от неговия вуйчо, а Пайнавелов, че е застрелян след спор за кола на лизинг...
- Да. Да убиеш човек за това, че не искаш да плащаш за автомобил, и то човек, когото познаваш, е безскрупулно. Димитров е знаел, че Пайнавелов има жена с малко дете, и въпреки това го е екзекутирал - с изстрел в главата.
- Преди да стигне до отвличанията и убийствата, бил ли е замесен в други престъпления?
- Имало е информация, че е крадец на автомобили, но не знам да е осъждан. Данните бяха, че Любомир Димитров, Пайнавелов и Даниел Димитров (Релето - бел.ред) са участвали в кражби на коли. Оттам се познават, а после са участвали в отвличане.
- Дадохте ли си отговор на въпроса кой е бил на върха на пирамидата и е дърпал конците на бандата?
- Не може да се каже, че един е ръководител на Наглите, а останалите се съобразяват с него. Имало е хора, които вършат определени неща вътре в групата. Едните следят нарочения за отвличане и проучват навиците му. Другите нападат и дърпат жертвата. Това са хора, които преди това са участвали в грабежи - Валентин Михайлов, Ивайло Евтимов и Прокопи Прокопиев, са осъждани за грабежи. Даниел Димитров (Релето) е бил основният шофьор, не е участвал във вкарването на хората в колата. Първоначално са взели и външни хора да пазят - например Недев. Не се потвърди и версията за външен ръководител.
- Говореше се много и за покровителство на полицията?
- Няма доказателства в тази насока. Работеше се усилено по всякакви версии. Доколкото си спомням, имаше само един охранител от затвора, който беше уволнен за това, че е правел дребни услуги на един от задържаните. Но да има полицаи, които да са покровителствали Наглите - не, не е имало.
- По делото срещу Гребеца (за убийствата) се говори за мъж, който постоянно е бил с маска...
- И си остава маскиран. Няма доказателства кой е. Даниел Димитров (Релето) като свидетел по делото за убийствата не назова човека с маската. Не се знае и дали го познава. В първоначалните си показания Любомир Димитров казва, че това е Вальо Бореца. Беше повдигнато обвинение срещу Валентин Янев, но делото бе прекратено, защото Любомир каза и в разпит, и при очна ставка с Янев, че това не е същият Вальо, когото е имал предвид.
- Има ли съпричастни към отвличанията, останали ненаказани?
- Възможно е. Маскираният мъж в Плана планина никъде не се появява по делото за Наглите. Там се знае кои са маскираните и те са установени със свидетелски показания. Имат и влезли в сила присъди - Прокопи Прокопиев, Ивайло Евтимов, Любомир Димитров и Даниел Димитров. Валентин Михайлов бе защитен свидетел, а Кирил Кирилов (Киро Шкафа, бел.ред.) почина преди влизане в сила на присъдата.
- Имаше ли критичен момент, при който разследването да е било на крачка от провал?
- Не бих казал. Може би критичният момент бе дали някой ще проговори. Тогава Бойко Найденов (по онова време шеф на НСлС и зам. главен прокурор-б.р.) разговаря с Валентин Михайлов, който се съгласи да стане свидетел, ако бъде защитен. След това се започна търсене на доказателства за твърденията му и те бяха събрани много качествено. Разследващите полицаи в ГДБОП работиха страхотно. Единият беше Цветан Попов, а другият Николай Младенов. Те вече не са разследващи полицаи.
- Отличава ли се делото “Наглите” от другите, по които сте работили?
- Всяко дело е специфично, но в случая бе впрегната цялата държавна машина заради бума на този вид престъпления. Полицията показа, че когато иска и е мотивирана, може да работи добре и да се справи. Според мен в един момент се стигна и до застрашаване на националната сигурност. Хората наистина се притесняваха. Задаваше се истерия, бизнесмени увеличаваха охраните си, други пък са давали информация кои хора да се отвлекат. Беше намесено например името на Цветелин Кънчев като потенциална жертва - че е давана информация на 2-ма от групата за отвличания къде и как да бъде отвлечен.
- Обикаляли сте т.нар. къщи на ужасите, говорили сте с жертвите. Не е ли прекалено натоварващо това от емоционална гледна точка?
- Абсолютно натоварващо е. Отвличането е, ако мога така да се изразя, е “гадно” престъпление. Похитителят, освен че отнема свободата на един човек, го и унижава. Затваря го в една кутия, дава му кофа за тоалетна, подхвърля му някакво ядене и го държи вързан, както се връзват животните. Жертвите на отвличанията са стояли вързани с вериги през цялото време. Не всички са били в първа младост. Отвлечена е и жена с всичките ѝ физиологични нужди, по-различни от мъжете. Това наистина е безскрупулно престъпление, което смачква психиката на човека. Част от отвлечените се разболяха впоследствие. Според мен те и досега носят последствията от това, че са били отвлечени. Но травмирани бяха не само те, а и всичките им близки, познати. Как се е чувствала жената, получила обаждането, че мъжът ѝ е отвлечен? Трудно може да си представите.
А децата на този човек? И всичките му близки по веригата. Това е двойно унижение. Да платиш откуп за кола, е едно, но да платиш откуп за човек? Да ходиш, да казваш на хората “мъжът ми е отвлечен" и да се молиш за пари... Това е ставало реално и би потресло всеки, особено ако е наясно с детайлите.
- Как живеят сега хората, преживели отвличанията, близките им?
- Не мога да кажа. Зная, че има хора, които починаха от злокачествени заболявания вследствие на това престъпление.
- По време и след отвличанията имало ли е съпричастност към жертвите и близките им от техни познати или е трябвало да се оправят сами?
- Имало е хора, които са се отзовали, давали са пари, помагали са с каквото могат. Те бяха разпитани. Има и хора, отказали да дават пари. Бизнесът на Кирови например почти се срина след случилото се. Това заяви самият Киро Киров и в разпит пред мен, а и в интервюта. Твърдеше, че много от приятелите му спрели да вдигат телефона, докато е бил отвлечен, а синът му е звънял, за да иска пари за откупа на баща си...
- Жертвите и близките им имаха ли ви доверие по време на разследването, или се държаха резервирано?
- Имаха ни доверие, но най-лесно го печелиха полицаите след освобождаването на отвлечените. Не само защото най-бързо скъсяваха дистанцията. Пострадалите виждаха, че тези хора са загрижени за тях и искат да разкрият престъплението.
Имало е случаи отвлечени да не искат да пускат полицаите да си тръгнат и те спяха по домовете им, за да са близо до тях. Може би по този начин да са усещали закрила. След освобождаването му Ангел Бончев не искаше да се отделя от оперативния работник Давид Давидков и той спеше в стаята му във ВМА. Ако тръгне нанякъде, да си вземе душ например, Бончев му е казвал: “Идвам с тебе”. Давидков си вършеше изключително сериозно работата. При всяко отвличане полицаите от сектор “Терор” не се прибираха с дни по домовете си.
- Давидков още ли работи в МВР?
- Не, в частния бизнес е.
- Не съм чула да е бил награден, но близки на отвлечените са ми казвали все хубави неща за него, че е бил неотлъчно до тях, помагал е...
- Аз лично съм писал писмо да наградят 2-ма разследващи полицаи, които също си свършиха страхотно работата - Николай Младенов и Цветелин Попов. По другото дело за Любомир Димитров съм впечатлен от работата на разследващия полицай Весела Янчева в СДВР. Добре че има такива разследващи полицаи в България, които вършат съвестно работата си.
- Известно ли ви е някой от отвлечените да е развил т.нар. Стокхолмски синдром?
- Не и няма как при положение, че тези хора са държани в унизително положение. За да ви стане някой симпатичен или да повярвате в каузата му, отвличането не трябва да е с користна цел, както е в случая - за пари. Тук няма справедливи искания, няма справедлива и кауза.
- Някой от заловените похитители показа ли с нещо, че изпитва угризения?
- Аз лично не съм усетил някой да изпитва угризения за престъпленията си. Едни бяха закоравели престъпници, които са извършвали и други тежки престъпления. Други опитваха да се изтъргуват , но не успяха, трети не успяха за опазят тайните си, визирам Любомир Димитров и 2-те убийства, извършени от него. За времето, през което съм имал възможност да контактувам с членовете на тази група, не чух някой да каже „съжалявам“.
