Стотици битки, опасни боеве, години на фронта без нито една сериозна рана, а накрая да си отидеш от болест - съдбата понякога е иронична. Някои от най-смелите пълководци и военни в историята в крайна сметка са пощадени в рисковите битки, но са покосени от възпаления или инфекции.
Въпреки че не се страхува от чумата и вярва, че те сполетява само това, което допуснеш в съзнанието си, Наполеон загива именно от болест, а не в сражение. Смелият пълководец води стотици битки, но винаги успява да се измъкне без сериозни рани. Той предвожда армията в най-опасните походи и винаги се завръща като победител. Но след загубата при Ватерло, е заточен на остров Света Елена. Едва с идването на отчаянието започват и здравословните проблеми
Наполеон боледува почти непрекъснато
Според лекуващия му лекар е заразен с хепатит, но Бонапарт е убеден, че страда от рак. Той пише завещанието си и напълно отчаян просто чака смъртта, която идва на 5 май 1821 г.
Със сходна съдба е Александър Македонски - първият пълководец, на когото древните дават името "Велики". Той създава огромна империя за времето си – в нейните предели влизат Мала Азия, Египет, Сирия, Вавилон и Персия. Започва военната си кариера едва на 16 години и бързо се доказва като смел, изключително умен боец и великолепен стратег. Походи, битки, победи - Александър Македонски сякаш е непобедим. Въпреки това, когато се готви за поредния поход, той неочаквано е повален от треска. Тя се развива изключително бързо и само на 33 години великият воин умира. Според изследователи става дума за западнонилска треска, пренасяна от комари. Съществуват съмнения обаче, че смелият пълководец е отровен със стрихнин, добавен във вино. След смъртта му
наследникът му
е убит, а империята се разпада
Друг велик управляващ, паднал жертва не в битка, а на болест, е Джордж Вашингтон.
