СОVID-19 отново отваря пропаст между половете
51-годишната Самира Ахмед е едно от популярните телевизионни лица в Англия. Насочва се към журналистиката заради своята майка, която е актриса, писателка и водеща на кулинарни предавания за индийска кухня. Веднъж малката Самира я придружава по време на работа и остава възхитена от начина, по който всички останали бели хора в студиото се отнасят към нея. Тогава решава, че макар също да има по-тъмен цвят на кожата, това няма да е никаква пречка да бъде журналистка. И наистина така става.
Докато следва в Оксфорд, започва да пише за студентския вестник. След завършване става стажантка в Би Би Си, където бързо се утвърждава като добра репортерка. Изпратена е да бъде кореспондент в САЩ. По-късно работи за “Дойче Веле”, британския Канал 4 и преди няколко години отново се връща в Би Би Си като водеща на новините. Миналата година обаче изненадващо тя завежда съдебен иск срещу британската корпорация. Причината е, че получава хонорар от 400 паунда за предаване, докато колега мъж взема 3000 за същата работа. Самира поиска 700 000 паунда неполучени възнаграждения за години, позовавайки се на законодателството за равенство между половете. И макар да не бе разкрито срещу каква сума бе постигнато извънсъдебно споразумение по казуса, телевизионната водеща стана вдъхновение за много жени по света да си търсят правата. По време на делото адвокатите на Би Би Си изтъкваха, че нейният колега е по-високоплатен, тъй като има “повече блясък в очите и е по-разчупен”, което съдът не прие като състоятелен аргумент и само засили съмненията, че към способностите на дамите все още се гледа с предразсъдъци.
Това всъщност се потвърждава и от нов индекс на ООН, който изследва равенството между половете. Проучването е направено в 75 държави, сред които е и България, и обхваща около 80 на сто от населението на света.
То показва, че въпреки десетилетията усилия да се премахне съществуващото неравенство около 90% от хората все още имат някакво предубеждение спрямо жените. Половината смятат, че мъжете са по-добри политически лидери, а над 40% ги посочват като по-успешни бизнес ръководители.
България е сред лошо представящите се в Европа по този показател. 77 на сто от българите признават, че имат поне по един предразсъдък, а 44% и по два. По-зле от нас са само румънците, при които процентите са съответно 86 и 61. На другия полюс са скандинавските страни, като в Швеция само около 30 на сто смятат, че жените не могат да са равнопоставени по някой показател. Педро Консейсао, ръководител на програмата на ООН, изготвила индекса, определи данните от изследването като шокиращи, тъй като показват, че хората само в шест от общо 75 проучени държави, са се освободили от предразсъдъци спрямо слабия пол.
Прогнозите на организацията са, че ако нещата се развиват по този начин, 67 страни, в които живеят 2,1 млрд. момичета и жени, няма да получат шанс за равенство до 2030 г. И това заключение е направено преди епидемията от коронавирус, която според бизнес анализатори има опустошаващ ефект върху перспективите на жените да имат собствена успешна кариера и да получават колкото колегите си мъже.
Изследване на британската неправителствена организация Fawcett Society е показало, че ако световната икономическа криза заради COVID-19 продължи дълго, на дамите ще са необходими още 90 г. да догонят господата по заплащане. Това е с 30 г. повече от предишната им прогноза. Причината е, че на милиони жени по света в момента се е наложило да не работят, за да гледат деца, по-възрастни родители или пък защото са в сектори, които са блокирани заради болестта. Такива например са туризмът, ресторантьорството, образованието и търговията на дребно.
“Смятаме, че неравенството на работното място ще бъде върнато десетилетия назад от тази криза, освен ако правителствата не се намесят, за да предотвратят това”, казва изпълнителната директорка на Fawcett Society Сам Сметърс пред “Гардиън”.
Според нея преминаването към гъвкави модели на работа, които заради пандемията в момента се въвеждат в някои фирми, е добра възможност да се помисли и как да се постигне равнопоставеност между работещите родители, а не нещата отново да се върнат към стария модел, когато майката е до печката, а бащата през повечето време отсъства, защото трябва да изкарва пари. А перспективата това да се случи е реална.
Проучване на Юнивърсити колидж в Лондон е установило, че 47% от майките вероятно ще изгубят своята работа или ще се наложи да я напуснат, ако и следващата учебна година обучението на децата ще се случва онлайн. “Жените влязоха в тази криза от икономически неизгодна позиция и се притесняваме, че въздействието върху техните доходи ще е най-сериозно, а перспективите за заетост ще са най-малки”, обяснява доктор Сара Рейс, ръководителка на изследователския екип. И до момента около 70 процента от хората с ниски заплати са от слабия пол.
“По време на криза работодателите са склонни да се връщат към конвенционалните начини на работа. Бременността се счита за тежест, докато майките се разглеждат като разсеяни и по-малко ангажирани”, посочва Джоули Бърлей от неправителствена организация, защитаваща бременните жени. Тя допълва, че по време на епидемията вече се е видяла ерозия на техните права. Някои са били принуждавани да продължат да работят въпреки по-голямата опасност за тях, ако се заразят с коронавирус, докато са бременни.
Eкспертите смятат, че ще бъде жалко, ако промените, предизвикани от пандемията, бъдат в най-голям ущърб за жените. Според тях трябва да се използват поуките, които семействата са си взели, прекарвайки за първи път толкова дълго заедно вкъщи. Ако бащите са осъзнали, че животът им може да има друг вкус, работейки дистанционно и прекарвайки повече време с децата си, такава възможност да им бъде осигурена, а не да се робува на стари разбирания, че те са по-добри работници и затова естествената им среда е служебната обстановка, а не домашната.
Баща обезглави 14-годишната си дъщеря
Колкото и да се говори през последните години за равенство между половете, все още има страни, в които жените почти нямат никакви права. Така е и в Иран, където наскоро бе обезглавено едно 14-годишно момиче. Живеещата в малко село Ромина бе убита от собствения си баща, защото на два пъти избягала от вкъщи с 29-годишен мъж, който от 5 г. бил влюбен в нея. Родителите отказали да дадат съгласие за женитба, въпреки че законодателството разрешава подобен брак с тяхно разрешение.
След като момичето е върнато в дома си от полицията, майката дочула как бащата го увещава да се самоубие, за да не трябва той да отнема живота ѝ, но не предприела нищо, за да спаси дъщеря си. След бруталното убийство семейството даже организирало траурно тържество, на което било почетено “достойното” поведение на бащата, съобщава “Дойче Веле”. Горчивата истина е, че патриархалната култура е пуснала дълбоки корени в иранското общество и няма никакво значение колко образовани са жените и какво е положението им в обществото, обяснява Асихел Амини, защитничка на правото на равнопоставеност между половете. Тя бяга от Иран през 2009 г. и сега живее в Норвегия. При сегашната политическа система в страната не само традицията е на страната на мъжете, но и законите, допълва Амини.
Заради законите на шериата към жените се отнасят като непълнолетни. Всички важни решения за тях са взимани от бащите или съпрузите. Ако срещу жена бъде извършено престъпление, бащата решава дали да има наказание за извършителя и какво да е то. Обикновено избират смърт, което не е изненадващо, тъй като наказанията за нея не са тежки.
Според иранските медии, преди да убие дъщеря си, Реза Ашрафи се консултирал с адвокат за колко години може да бъде пратен в затвора и разбрал, че присъдата може да е от 3 до 10 г.
