Йордан Цветков кръсти изобретението си Мородер - на любимия си италиански композитор на електронна музика
Четирикрак робот, който ходи с помощта на невронна мрежа, конструира дванадесетокласник от Математическата гимназия в Пловдив. Разработката на Йордан Цветков бе отличена в конкурс на Министерството на образованието, проведен в края на април т.г.
В него са участвали гимназисти и студенти първокурсници от цялата страна. Абитуриентът е впечатлил журито с това, че е проектирал сам софтуера и хардуера на робота си. Той
ще представи
страната ни на
авторитетно
международно
състезание на ЕС
за млади таланти в науката. Било насрочено за септември, но заради пандемията е отложено и все още не е определена новата дата.“Създадох робота, след като изследвах нов тип невронни мрежи. Чрез тях се постига задвижване с много по-малко на брой елементи от обичайно използваните. В същото време се преодоляват неравни повърхности, правят се завои и се постига баланс”, разказва Йордан.
Кръстил робота Мородер – на името на любимия си италиански композитор на електронна музика Джорджо Мородер. Идеята му хрумнала от видео в ютюб, което показвало как се обучава робот да ходи.
“Гледах как прави една крачка и пада, после втора - и пак пада. Това се получава, тъй като невронната мрежа не знае, че след първата стъпка трябва да има други”, разказва младежът.
Именно периодичността е заложена в неговата невронна мрежа. Йордан образно я обяснява като много дълго уравнение, което се изобразява чрез свързани кръгчета (неврони). Heвpoннитe мpeжи са кoмпютъpни aлгopитми, които пpиeмaт инфopмaция и могат дa ce cпpaвят c peдицa пpoблeми. Те наподобяват човешкия мозък.
“Мородер ходи с много по-малко контролери, а
има
стабилността на
голям робот”,
описва Йордан.
Разработката му е отнела близо година. Дълго време се е запознавал какво е постигнато до този момент в сферата на роботиката. Анализирал резултатите и обмислял как да ги подобри. За да достигне до окончателния хардуер, минал през различни версии.
“Имаше безброй проби и грешки. Процесът бе дълъг и труден -
като при дете,
което се учи
да ходи”,
смее се математикът.
Самият Мородер е изработен от 3D принтирани части от пластмаса. По думите на изобретателя му на височина е колкото котка и като нея има четири крака. Роботът е снабден с 12 мотора. Захранва се с литиево-полимерна батерия, която се използва и при радиоуправляемите самолети. При Мородер е поставена между краката. Включва се чрез ръчка.
Йордан е разработил три походки на своя робот. Според него по-лесно е да накараш четирикрак апарат да ходи, отколкото двукрак. Преимуществото на неговия е, че крайниците могат да се използват не само за придвижване, но и за местене на обекти. За роботите на колела това е непостижимо, както и преодоляването на неравни повърхности.
“Успях да осъществя проекта си, тъй като имах възможността да използвам базата в училището, както и принтера на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив”, подчертава дванадесетокласникът. Математическата гимназия му помогнала и с финансиране.
Директорката Веселина Карапеева е горда с възпитаника си. Описва Йордан като скромен, интелигентен и изключително отговорен. Участвал активно в курса по роботика, дори успял да запали и по-малките ученици от 5-и и 6-и клас, предавайки им знанията си.
Според Янислав Картелов, който води кръжока, четирикракият робот на Цветков се отличава с голяма сложност, надхвърля обичайните ученически творения и
съперничи на
научните
разработки
“Вече мисля върху нова версия – идеята ми е всички мотори да са в тялото на апарата, което ще го направи по-подвижен”, посочва абитуриентът.
По роботиката се запалил от видеоигрите. Първия си апарат направил в 10-и клас - конструирал го от изолирбанд и секундно лепило, който ходел напред.
“Виждам реализацията си в сферата на изкуствения интелект”, казва Йордан. Благодарен е на родителите си, които по думите му не се опитвали да го насочват към по-конвенционални професии.
“Семейството ми има изключителен дял от моето развитие. Винаги са ме учили, че са важни не думите, а действията”, посочва Йордан. Смята, че до голяма степен е наследил таланта от майка си Дарина. Тя притежава шивашки цех.
“В изработката на кройки има инженерна мисъл също като в роботиката”, казва младежът. По думите му голям принос за израстването му като млад учен имала и леля му Гергана, която е графичен дизайнер.
Йордан е категоричен, че е избрал най-правилния път за себе си. Не се чувства ощетен, че е прекарал толкова часове над разработки. Твърди, че винаги е успявал да се организира и да прекарва свободно време с приятели. Не се е лишавал и от любимото каране на колело и тренировките във фитнеса.
“Следващата
ми цел е
университетът
в Единбург
Искам да уча там механично и електронно инженерство. Ще кандидатствам в още 4 вуза на Острова”, обяснява Цветков. Смята обаче, че именно Единбург ще е трамплинът му към световната наука. Затова очаква с нетърпение резултатите от матурите.
Дванадесетокласникът се е явил на три държавни зрелостни изпита – български, математика и физика, и се надява да се е справил отлично.
Наш отличник отново е №1
Абитуриентът от Математическата гимназия в Пловдив Димитър Чакъров печели конкурса на Министерството на образованието т.г. за млади учени с нов поглед към теорията на числата. По мнение на специалистите проектът му е с много висока сложност.
Преподавателите му от гимназията му предвещават голяма известност.
Димитър бе сред петимата ученици от цял свят, отличени от Масачузетския технологичен институт в САЩ.
В американския институт 18-годишният пловдивчанин попада, след като у нас получава сертификат за разработката си в областта на криптографията. Проектът му е впечатлил журито, което го е класирало в топ 5 на най-добрите проекти на млади таланти на планетата.
За разработката си Чакъров бе награден и в инициативата на “24 часа” “Отличниците на България”.
Мечтата му е в бъдеще да реши някоя от седемте нерешени задачи на хилядолетието. Сред тях е Римановата хипотеза. Тя е присъствала и в разработката на ученика в Масачузетския технологичен институт.