Мерките по страни често се променят, следете рубриката “Пътувам за” в сайта на МВнР, съветва министърът на външните работи
- Г-жо Захариева, промени ли пандемията външната политика и въобще как се прави дипломация в карантина?
- Трудно е, но живеем във време, в което високите технологии ни помагат и в това да не преустановим за дълго време дипломатическите отношения. Не само телефонът е на наше разположение, но и възможността за видеоконферентни разговори. Така провеждахме и съвети с колегите от ЕС. Говорихме си с чуждестранни колеги, че когато пътувахме много, всички се оплаквахме, че сме много изморени. Нямахме време за почти нищо друго, но сега, когато не пътуваме изобщо, осъзнаваме колко е важен прекият контакт, личните срещи. Но пък точно защото сме пътували много и сме се срещали често, между нас има изградено доверие, което ни помогна бързо да решаваме всякакви казуси в ситуацията на криза.
В първите седмици от пандемията се занимавахме предимно с осигуряването на транспортни коридори и логистика, така че нашите съграждани да могат да се приберат вкъщи. Чувала съм се по няколко пъти на ден с министри от държави, които са били по пътя на завръщането на нашите сънародници. Знаете, имаше блокирани хора по границите, които чакаха с часове. Тези лични контакти са много важни и се надявам да ги възобновим, но предполагам, че и занапред в някои случаи ще продължаваме да правим дистанционни видеоконферентни разговори, особено за многостранни формати. Един такъв видеоразговор се организира много по-бързо, позволява да се включат повече колеги, които иначе не биха успели да пътуват до конкретното място, особено ако е отдалечено. Така че дипломацията в карантина се състои в страшно много разговори по телефона и видеоконференции. Да, имахме трудности, беше необичайно, но трудно и необичайно беше за всички, не само за нас.
- Кои важни срещи и посещения се провалиха заради пандемията?
- Например посещенията в две големи и важни страни като Китай и Индия, където български външен министър не е ходил от 11 години. Не се случи и визитата ми в Алжир - също много важна държава, особено в контекста на сигурността в Северна Африка. В края на месеца трябваше да имам посещения в Мароко и Тунис, но едва ли ще се реализират. Също така в Европа - Чехия, Люксембург, Украйна... Говорим за двустранни посещения, но имаше и важни международни форуми, които не се състояха – министерската среща на ЕС с Африканския съюз в Руанда и първият икономически форум ЕС - Централна Азия в Киргизстан. Тези многостранни формати са важни не само заради точките от дневния ред, но и заради двустранните срещи. У нас трябваше да дойдат италианският колега Луиджи ди Майо и руският външен министър Сергей Лавров.
- Имате ли вече планирано пътуване?
- За този месец бе планиран Съветът на външните министри на ЕС в Люксембург, защото на последната ни видеоконференция много колеги повдигнаха въпроса, че е крайно време да се срещнем лично. Имаше такива нагласи, но няма да бъде този месец. Ще продължим с видеоконференциите. Вероятно първото ми пътуване ще бъде или за съвет, или в съседните страни. Имам покана от сръбския колега Ивица Дачич.
- А къде беше последното ви посещение?
- В Скопие, на многостранен формат - среща на външните министри от Берлинския процес. Знаете, че ние сме съпредседатели. Беше на 10 март, точно 3 дни преди извънредното положение. Но пандемията доведе до пренаписване и на програмата за съпредседателството на Берлинския процес. Много събития бяха отменени, защото срещите са не само на ниво външни министри или лидери, но има и срещи на икономически министри, на министри на вътрешните работи, срещи на експертно ниво, местни власти... Ще пренастроим програмата за втората половина на годината. Лидерската среща трябва да е в София в края на октомври или началото на ноември. В рамките на тези два месеца трябва да бъдат организирани и отложените срещи на министрите, които трябваше да бъдат в Скопие. Ще сгъстим графика.
- Ако потърсим някакъв символизъм по отношение на последното ви посещение, в карантина ли останаха отношенията ни със Скопие?
- За съжаление, това, което наблюдаваме в последните месеци, е изключително агресивна кампания срещу България, изпълнена с фалшиви новини и език на омразата.
- Случва се винаги преди избори.
- Уви, така е. Ще направя една аналогия. Там се оправдават с нашата декларация, която е представена на съвета, на който се взе решение за започване на преговорите, но тази декларация не е нова. Тя де факто е позицията на българския парламент от октомври миналата година. Но тогава нямаше предизборна ситуация и позицията им бе доста умерена. Което показва, че това са
поредните избори,
на които се вихри
антибългарска кампания.
Но случващото се пречи най-вече на тях. Когато искаш да градиш съвременна държава и нация със самочувствие, това няма как да стане с омраза и разделение.
В същото време България е страната, която най-силно подкрепя тяхната интеграция. Нека да видим какво ще се случи на техните избори, но една зряла държава, без значение кой е министър-председател и дали е в предизборна кампания, трябва да изпълнява подписаните си договори. И то договори, ратифицирани от парламента. Ще направя сравнение с Гърция. Сегашното правителство в Атина бе в опозиция, когато бе подписан договорът от Преспа. Те бяха твърдо против него. Но веднъж подписан, договорът обвързва държавата и трябва да се изпълнява.
- Мнението, че трябва да използваме политиката на моркова и тоягата и да възпрепятстваме Скопие по пътя към ЕС, не налива ли вода в мелницата на тези сили, които така или иначе не желаят Република Северна Македония да бъде част от Европейския съюз?
- Ние сме държава с национално самочувствие и вековни традиции, което, надявам се, се споделя от всички български граждани. И нашият подход към тях е много честен. Ние искаме придържане към подписаните договорености, искаме добросъседските отношения да бъдат включени в преговорната рамка, защото ще е лошо за ЕС в него да се привнасят нерешени проблеми.
- Казахте, че не съветвате българските граждани да планират пътувания извън Европа това лято. Така ли ще е и до края на годината?
- Все още държа на този съвет. Положението няма как да се промени толкова бързо. Държавите, съобразно препоръките на ЕК, започват да освобождават движението, както и ние направихме - от 1 юни с 29 държави от ЕС и Шенгенското споразумение плюс две съседни страни - Сърбия и Република Северна Македония. За съжаление, в Република Северна Македония има влошаване и се наложи на 4 юни отново да затворим границата и да забраним влизането от там с някои изключения. Оставихме и 14-дневната карантина за 8 държави с по-висок риск от ЕС и Шенген - Швеция, Белгия, Ирландия, Португалия, Испания, Малта, Италия и Великобритания.
За пътуванията по света все още нямаме общоевропейско решение предвид и променливата ситуация. Епицентърът се измести от Европа към Северна и Южна Америка. Имаме гнезда на зараза в Азия и Африка. Затова продължавам да смятам, че българите трябва да си правят планове за почивка най-добре в България или в Европа. Дано в края на месеца или началото на следващия ситуацията да е по-добра. Но облекчаването на пътуванията се прави с една уговорка, тъй като ние
наблюдаваме ситуацията
в Европа и съседните страни,
ако положението някъде
се влоши, мерките могат
да бъдат променени.
Най-добре е българските граждани да следят рубриката “Пътувам за” в сайта на Министерството на външните работи. Там за всяка страна е описана актуалната обстановка с всички подробности - изисква ли се тест при влизане, има ли карантина, колко дни и т.н. Гърция например облекчи за българи карантината до 7 дни, а след 15 юни пада изцяло това ограничение. Испания ще приема туристи чак от 1 юли.
За бизнеспътуванията се договорихме двустранно с много държави да няма карантина, както и за събиране на семействата или други хуманитарни случаи. Повечето колеги от ЕС, с които разговарям, са с нагласата да се възстанови свободното пътуване от 15 юни. За страните извън съюза и шенгенското пространство ще се преценява според ситуацията и най-вероятно ще има общоевропейско решение.
- А с Турция как стоят нещата?
- Следим ситуацията там. Подобрява се, но все още страната е затворена. Тежкотоварният трафик върви без проблем, възстановиха приема на българи за лечение. Преди дни разговарях с колегата Чавушоглу. Нека да видим как ще е до 15 юни, след това ще решим дали би могло да се възстанови пътуването на български граждани до Турция. Но всичко е условно.
- А със Съединените щати?
- Това е една от най-тежко засегнатите държави и не мисля, че до 15 юни това ще се промени, което значи, че ограниченията и препоръките да не се пътува ще продължат.
- В социалните мрежи се породиха конспиративни теории за американските граждани, които се изнасят от България. Разбира се, преди това имаше самолет и с руски граждани, които излетяха от София, но това не смути никого.
- Много конспиративни теории се появиха покрай пандемията. Надявам се хората да търсят и да се обръщат към сериозни източници на информация. Мнозина се възползваха от уязвимостта и страха на хората. Помните колко такива конспиративни теории имаше за произхода на вируса, за 5G мрежата, за напускащите американци. Всичко това са фалшиви новини.
- БСП ви поиска оставката за декларацията за Втората световна война, която подписахте с външните министри на Централна и Източна Европа.
- Наистина не мога да повярвам, че 30 г. ние още имаме спор какво е представлявал тоталитарният режим в България. Тази политическа декларация, която дори не се подписва формално, защото ние се присъединихме след съгласуване към нея, осъжда най-тежкия тоталитарен режим – нацизма, и се прекланя пред милионите жертви на този режим. Всичко това го има в декларацията, но тя бе изтълкувана превратно от някои среди у нас. Няма как да си затворим очите за това, че краят на Втората световна война, за съжаление, не донесе свобода на цяла Европа. И тези девет държави от Централна и Източна Европа, които се присъединихме към декларацията, изразяваме точно това мнение - свободата не бе за всички. Напротив, 45 години живяхме в ужасен, недемократичен, тоталитарен режим. Това ни костваше свободата, демокрацията и икономическото развитие.
Не чух на някого от останалите 8 колеги да му бъде искана оставката за това. Въпреки че в част от тези държави в управлението са социалдемократи, тоест партийните другари на БСП. Всичко това е не само учудващо, но и абсурдно. Защото Народното събрание е приело през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, където има много по-тежки критики. Тоест преди 20 години още българският парламент е осъдил тоталитарния режим.
В същото време
не чух никого от БСП
да коментира например
изложбата на Руския
културно-информационен
център по повод 24 май.
Което ме подсеща за видеокоментара, който направихте в “24 часа” по този въпрос. Препоръчвам този клип да се гледа от повече хора.
- Обвинението към вас беше и че застрашавате отношенията с Русия.
- По-скоро техните реакции биха могли да ги влошат. Сега отношенията ни с Русия са честни и на равнопоставена основа. България е суверенна държава, ние имаме национално самочувствие и самосъзнание. И колкото по-честни и открити са нашите отношения, толкова по-приятелски ще бъдат.
- Сергей Лавров трябваше да дойде в София през април, нали така?
- Да, чухме се по телефона. Надявам се ситуацията в света да се подобри и през есента да можем да се видим.
- Нека да поговорим за плана за възстановяване на ЕС и бюджета.
- Тук е добре да поговорим и за това с какви уроци ще излезем от кризата. Защото предложеният инструмент на ЕС е знак, че имаме научен урок от предишната световна криза през 2008-2009 г. И още преди да е приключила тази криза, вече сме си научили урока или поне част от нас. Епидемията сега доведе до спад в икономическото развитие, ръст на безработицата и социално напрежение. Представянето на този план, говоря за новия инструмент на ЕС, с кратък времеви диапазон, фокусиран върху възстановяването на икономиките и бизнеса, показва, че бързо сме осъзнали, че само заедно можем да излезем от тази ситуация. Ние сме толкова свързани!
Швеция е добър пример. Това беше държава, която не предприе строги мерки. Не затвориха нито един от икономическите си сектори, но тяхната икономика е толкова свързана с останалите, че сега те са с прогноза за един от най-големите спадове. Затова е нужен общ инструмент.
- Чуха се гласове, че ще дадем повече, отколкото ще получим, че едва ли не ще дотираме държави, които са по-богати от нас...
- Това отново са лъжи и спекулации. Всички цифри в това предложение още не са окончателни, но според предложението
България трябва да
получи 15 милиарда евро,
от които ще връща само 3,3 млрд.,
и то в дългосрочен период от 30 години,
започващ най-рано през 2028 г. Европейският съюз трябва да започне общи мерки по възстановяване. Но не трябва да забравяме и ситуацията в света. Например САЩ, които са първият търговски партньор на ЕС като износ. Там има 40 милиона регистрирани безработни за тези два месеца. Дори и след кризата по някои анализи 25 процента няма да се върнат на пазара на труда.
- Говорейки за свързаност на икономиките и уроци от кризата, ще бъде ли преосмислена зависимостта на Европа от Китай и фактът, че огромни производства от различни сектори са изнесени именно там?
- Това е най-важният урок от тази криза. Трябва да имаме стратегическа автономност на важни производства. Защото се оказа, че 85% от защитните облекла, маски, шлемове, консумативи се произвеждат в една държава, независимо коя е тя, когато става дума за страна извън ЕС. По същия начин 80% от съставките за производство на антибиотици, парацетамол и т.н. - в една държава! Трябва част от тези производства да се върнат в рамките на ЕС. Особено когато става дума за стратегически производства, свързани със здравето или сигурността на съюза.
В същото време българската икономика се оказа много по-подготвена и диверсифицирана от много други страни. Защото нашият внос и износ са балансирани и ръстът на икономиката не зависи основно от износа.
Българският бизнес
бързо успя да пренастрои
цели производства.
Имаме например фабрики за части за коли, които започнаха да произвеждат очила и защитни шлемове, и то с високо качество. Или шивашки цехове, които се преориентираха да шият защитни облекла, едни от най-качествените в света. Хранителната ни индустрия не позволи празни рафтове. За една вечер се случи в началото и веднага на другия ден всичко бе заредено, което не позволи на паниката да вземе превес. Докато в най-силната икономика на света - САЩ - имаше празни хранителни магазини цели седмици.
- Следите ли обстановката в САЩ и смятате ли, че безредиците там биха могли да доведат до нещо по-сериозно от промяна в изборните нагласи. “Ал Джазира” например нарече събитията там “Американска пролет”.
- Разбира се, следим ситуацията, но мисля, че това определение на “Ал Дажзира” е пресилено. Гледах кадрите с ареста и убийството и те ме разтърсиха. Разбирам защо хората са на улицата. Протестиращите са предимно млади хора. В същото време не разбирам насилието, което придружава протестите. Радикализирането, палежите и грабежите пречат исканията на протестиращите да се чуят ясно. Важно е да се успокои ситуацията и да се преустанови насилието. Не за първи път има протести в САЩ, но сега ситуацията изглежда различно и заради тези 40 милиона безработни, за които стана дума.
- Накрая да ви попитам как нарушеният диалог с президента Радев се отразява на нормалното функциониране на дипломатическата служба, на ротацията на посланиците например?
- Не бих казала, че от наша страна, от страна на МВнР има нарушена комуникация с президента. Но е добре известно, че за да има комуникация, се изискват две страни. Винаги съм казвала, че сме отворени за диалог. Изявленията и коментарите на президента по време на пандемията с критики към правителството не подхождаха на един обединител на нацията, каквото е призванието на президента. Имам чувството, че където и да се появеше през последните няколко месеца публично,
президентът Радев
използваше случая
да критикува, при това
без основание.
Що се отнася до посланическите назначения – тази година предстои смяната на 25 посланици. Заради кризата с коронавируса и наложените ограничителни мерки по целия свят към момента не сме задвижили процедурите, но не сме закъснели. Като изключим Варшава, където заради кризата с коронавируса с няколко месеца бе удължен мандатът на сегашния посланик, в момента нямаме изтекли мандати. Когато задвижим процедурите, се надявам на конструктивно отношение от страна на президенството, за да се стигне до решения. Такъв подход е в полза на България и за външната ни политика.
