Днес, когато целият свят говори за коронавируса, никой не уточнява какъв вид точно е той, пише руското електронно издание "Аргументи и факти".
Разбира се, че този, който причинява болестта COVID-19 - SARS-COV-2, е единствен. Но коронавирусите са доста голямо семейство вируси, които причинят заболяване и при хора, и при животни. Няколко от тях циркулират годишно през есенно-зимния период и около 25% от сезонните настинки са причинени тъкмо от тях. Защо тогава се оказахме толкова безпомощни пред новия коронавирус?
SARS-COV-2 създаде толкова много проблеми, защото е нова версия на "короната", която човек все още не е срещнал. Освен това различните коронавируси имат подобни фрагменти. Например, настоящият SARS-COV-2 е почти брат на вируса SARS-COV, който през 2002-2003 г. предизвика огнище на тежък остър респираторен синдром (SARS). 80% от геномната нуклеотидна последователност в "братята" е идентична.
SARS-COV-2 обаче не е толкова сходен с другите коронавируси, но имат идентични фрагменти. Следователно човек, който поне веднъж е бил болен от сезонна настинка (а повечето хора са ги имали десетина пъти), има и антитела, които реагират на новия коронавирус.
Въпросът дали такива антитела помагат в борбата със сегашната нова инфекция, тоест дали сезонните настинки дават кръстосан имунитет срещу „короната“), остава отворен.
Екип от учени от Китай, САЩ и Хонконг проведоха лабораторни експерименти върху клетъчна култура, които показаха, че инфекцията с един коронавирус причинява производството на кръстосано активни антитела, които могат да се свържат с друг коронавирус. Отговорът им на инфекция с втория коронавирус обаче е много слаб, така че те не са в състояние да го неутрализират. Затова наричат тези антитела "студени". Допълнителни експерименти върху мишки потвърждават откритията на учените.
Най-вероятно тези „студени“ антитела дори няма да могат да осигурят лек ход на заболяването COVID-19. Така става ясно, че тежестта на заболяването при всеки индивид се определя не от броя на претърпените настинки, а от състоянието на имунитета и вирусното натоварване (броя на вирусните частици, които влизат в тялото).
Масовото тестване показва още един интересен момент: някои хора, които не са имали COVID -19, имат специфични антитела (имунитет) към новия вирус. "Най-вероятно те са претърпели инфекция в безсимптомна форма (според различни източници, такива хора са 30-40% от населението) или по някаква причина имунната им система е готова да се срещне с нов патоген", твърди епидемиологът Константин Шидловски от групата компании "Invitro". Тестването на повече от 100 хиляди души показва, че 11% от хората, преминали теста за антитела от клас G (IgG) към SARS-COV-2, вече са се срещнали с патогена и са развили имунен отговор, твърди той.
По думите на епидемиолога от сега до края на века основната интрига е колко ще притежават такъв имунитет. "Днес е невъзможно да се твърди с пълна увереност, че наличието на титри на защитни антитела гарантира 100% защита, - обяснява Шидловски. - Изследването на имунитета на населението току-що започна. Засега учените търсят отговори на въпросите кой титър на антителата осигурява защита и колко дълго остават те в тялото.“
„Продължителността на защитата е открит въпрос“, казва Андрей Васин, директор на Института по биомедицински системи и биотехнологии на Петербургския политехнически университет на Петър Велики. - Съобщенията за повторни инфекции все още не са потвърдени, съществуващите, наред с други неща, са свързани с диагностични грешки. Вирусът мутира, така че е възможно повторно заразяване. Но в сравнение с грипа, скоростта на заместване в генома на коронавируса е по-ниска. "
Независимо от това, в бъдеще може да се наложи не една ваксина срещу коронавирус, а няколко от различни щамове, както в случаите на грип. Повечето учени са съгласни, че коронавирусът е дошъл при нас отдавна. Според тях най-вероятно той ще стане причинител на обичайното сезонно заболяване, подобно на други коронавируси - колкото и да е трудно да се вярва в това твърдение точно сега.
