Безредиците и насилието в САЩ, които продължават повече от седмица след смъртта на чернокожия Джордж Флойд при полицейски арест в град Минеаполис, остават централна коментарна тема в чуждестранния печат, предава БТА.
Лондонският в. "Гардиън" отбелязва в заглавие на аналитичен материал, че борбата с расизма, убил Джордж Флойд, изисква нещо повече от хаштагове. Авторът пише, че на всеки няколко години това да си чернокож се превръща в страховит спектакъл. Обичайно сложната лична идентичност става обществена. Събитията след смъртта на Флойд изглежда са докоснали нов нерв в социалните медии. Експлозивната подкрепа, свързана с живота на чернокожите, означава, че се отваря ново расово разделение, смята авторът. Но чернокожите протестират на терен, рискувайки живота и прехраната си, а белите са предимно онлайн, където е коренно различно. Солидарността на белите в Америка неизменно се приема с голяма доза скептицизъм, отбелязва авторът на "Гардиън". А за белите извън Америка солидарността е още по-проста, защото не трябва да се съобразяват със собствената си роля в ставащото. Не трябва да се борят с вината за това, че чернокожи са оковавани и пръскани с лютив спрей. Солидарност в отсъствието на близост е страхотно попадение, посочва авторът.
Друг британски всекидневник - "Дейли телеграф", коментира, че колкото по-дълго продължават бунтовете в САЩ, толкова повече гневът на Доналд Тръмп ще съблазнява Америка. Когато се кандидатираше за президент през 2016 г., Доналд Тръмп редовно беше сравняван с Ричард Никсън - и двамата обещаваха да възстановят "реда и законността". Никсън спечели изборите през 1968 г. в сходен контекст - протести и бунтове в големите градове, и твърдеше, че говори от името на "мълчаливо мнозинство", което не е представено от демократите в медиите.
Така че, се появява въпросът, ако Тръмп следва стратегията на Никсън, ще спечелили ли през ноември. Вероятно, смята авторът, но има и разлики, тъй като Никсън се кандидатираше като външен човек, докато Тръмп е действащият президент и ще му бъде вменяваха вина за състоянието на страната, дори голяма част от тази вина да не е негова. Освен това, Тръмп може да смята себе си за кандидат на реда и законността, но много гласоподаватели го смятат за първичен източник на безпорядък. Същевременно, има и усещане, че колкото повече продължават бунтовете, толкова повече посланието на Тръмп ще намира отклик. Дори избиратели, симпатизиращи на каузата на протестиращите, може да се отдръпнат, виждайки опустошени домове и бизнеси. Повечето от тези бунтове стават в градове и щати, където управляват демократите и слабостта на местната полиция и безсилието на либералите да се се обърнат към по-добродетелните неща в човешката природа, е потресаваща, заключава авторът на "Телеграф".
Британският "Индипендънт" изтъква в редакционна статия, че сега, повече от всякога, Джо Байдън трябва да избере цветнокожа жена за свой вицепрезидент.
Американският в. "Ню Йорк таймс" отпечатва коментарен материал под заглавие "Последното изкушение на Тръмп". Той взема повод от появата на президента пред епископална църква с библия в ръка, "в търсене на божествен мандат, който няма да дойде", пише авторката.
Във в. "Вашингтон пост" заглавие на аналитичен материал гласи: "Това, че Тръмп използва библията, беше скверно. Той трябва да се опита да прочете какво пише в нея".
Тръмп е достигнал фазата на "лудия император" и това изглежда ужасяващо, обобщава в заглавие автор на лондонския "Гардиън". Той пише, че изглежда нещо отвътре кара Тръмп да създаде свое собствено клане в стила на пекинския площад Тянанмън, което да конкурира китайското. Авторът отбелязва, че възхваляващият насилието език, който президентът на САЩ използва, предполага точно това. Ако Тръмп имаше представа кой е Ли Пън, той вероятно щеше да му се възхищава почти толкова, колкото се възхищава (и завижда) на Владимир Путин, пише Ричард Улфи в "Гардиън".
