Смъртта на 42-годишната варненка, за която се предполагаше заразяване с коронавирус, влезе в черната статистика на семейното насилие
Омбудсманът Диана Ковачева настоява насилниците да се наказват при първата агресия, а не след три регистрирани, както бе записано в НК
Много малко са мъжете, които се оплакват, че са нападнати от съпруги - срамуват се да го признаят
Тормозената жена трудно предава насилника, когато живее с него. В София има само 8 места в кризисния център при 500 хил. жителки на столицата
На 5 април една 42-годишна варненка с болки в гърдите щеше да се превърне в анонимна част от статистиката на починалите, заразени с COVID-19. Аутопсията показва, че е била със счупени ребра, което е предизвикало усложнения в белите дробове. Преди да потърси лечение, жената казала пред близки, че в средата на март е пребита от своя 30-годишен приятел.
Младият мъж,
който има 10
присъди, лежи в
същата болница
със съмнения за коронавирус. В нощта на смъртта на своята любима изчезва. Полицията го издирва и арестува, а в дома, където двамата живеели, открива пушка и бухалка.
42-годишната варненка е една от 8-те жени, които попадат в друга черна статистика - на убитите от своите партньори по време на извънредното положение. Заразата остави двойките насаме дни наред. Средно по 5 българки на ден, за радост все още живи, са звънели на националната гореща линия за пострадали от домашно насилие, показват данните на фондация “Анимус”, предоставени за “24 часа”. В периода на изолацията от 13 март до 13 май постъпилите обаждания са 265. За сравнение миналата година по същото време те са били 224. Това прави цели 15% ръст.
“В изолация,
когато жертвата
и насилникът са
заедно, за
пострадалите
е по-трудно да
потърсят помощ
по телефон”,
обяснява координаторът от горещата линия Милена Димитрова-Владимирова. Затова от “Анимус” консултират и по имейл - 29 българки са описали страха, болката и унижението си. Увеличение на сигнали за насилие има и към МВР. Средно броят им при изолацията е с 18% по-голям дневно спрямо началото на годината.
Напрежението ескалира не само в семействата, където и преди е имало насилие.
Оплакват се вече и жени, на които никога мъжете им не са посягали. Затворени в апартаментите - без обичайния режим на работа, срещи с приятели, психическото насилие е преминало към физическо.
“Физическото насилие винаги е предшествано от психологическо”, обяснява психологът Силвия Димитрова. Когато насилникът не може да упражнява психологически контрол - под формата на обиди и заплахи, а жената реши да му даде по-сериозен отпор, идва шамарът. Той не цели да посини окото на жената, а да я подчини., за да може след това тя да бъде по-безсилна и той да властва върху нея. Често жените не осъзнавали, че са обект на психологически тормоз и контрол, а това се е случвало с години.
“Този вид насилие започва например, когато мъжът каже:
“Не ми е
приятно да пиеш
кафе с твоите
приятелки,
предпочитам
да си с мен.”
Това жената може да го приеме за любов. Утре той казва: “Къде си тръгнала да се виждаш с твоите родители? Виж колко ни е добре на нас двамата тук”, подсказва психологът пътя към физическата болка. Много често при психологическия контрол мъжете не позволяват и на жените да работят.
Неосъзнати вътрешни конфликти у мъжа са сред причините той да напада половинката си. Най-често причината е в детството - бил е свидетел или жертва на насилие.
Горещите телефони и полицията регистрират и мъже, които са тормозени, но броят им е нищожен и най-вече е психологически. Когато един съпруг признава, че жената го бие, той се срамува да отиде в полицията, защото би трябвало да е силният в двойката и не знае какво да направи. Понякога
мъжете искат
и само да си
поговорят с
някого, за да
ги успокои.
Всички форми на домашно насилие бяха криминализирани в Наказателния кодекс през 2019 г. А наскоро омбудсманът Диана Ковачева предупреди, че ще внесе промени, с които насилникът да се наказва още след първото оплакване, а не при три регистрирани случая. Освен това тя предлага и да се промени дефиницията за преследването, защото сега трудно може да се повдигне обвинение по този текст.
Адвокатът по човешки права Наташа Добрева вижда обаче добър резултат от промяната - особено в частта по чий почин и за чия сметка се води делото. Сега държавният обвинител се ползва безплатно за защитата, а при старото положение е било нужно самостоятелно да се организира защитата през адвокат. И в двата случая обаче важното е, че се стига до съдия, който да се произнесе по случая.
“Представлявам пострадала жена по досъдебно производство, което се води в 9-о РПУ в “Люлин”, разказва тя.
За 3 месеца
жената 2 пъти
е нападната
физически
и бита от съпруга си.
Има медицинско удостоверение за всеки инцидент. Деца, съседи, продавачката в съседния магазин свидетелстват за агресията на мъжа . На тази база се приема, че има “системност”, каквото е новото изискване, за да може прокуратурата да се ангажира. Според адвокат Добрева психологически за насилника е стресиращо прокурор да го изправи пред съда.
Но най-важното според нея е жените да говорят, да насочват полицията какви доказателства да събира, защото често те се страхуват за живота си и от раздялата с насилника. Затова съществена роля играели кризисните центрове, където те живеят отделно от него. “В кризисния център в София идват жени без обувки, без телефони, без ключове от вкъщи – във вида, в който са се отскубнали от ръцете на насилника. В този център, който е единствен за града, има само 8 легла, а в София живеят половин милион българки”, обяснява адвокатката.
Добрева е убедена, че ако правителството бе ратифицирало Истанбулската конвенция, едно от задълженията щеше да бъде да отдели бюджет за създаване на кризисни центрове във всяка област и с капацитет, пропорционален на населението.
Можело обаче да се направят и някои промени в Наказателния кодекс. Например при частните обвинения за някои по-леки престъпления против телесната неприкосновеност, тъй като в момента се прави разлика между омъжени и неомъжени партньори.
Жените можело да се включат и в квалифициран състав, както в момента са бременните, майките, малолетните и др., за които законодателят е признал, че са уязвими и слаби по определение за някои престъпления. Ако това се направи, щели да се облекчат разследването и доказването на нападенията в условията на домашно насилие.
Полът и сексуалната ориентация пък можело да се включат като забранени подбуди в текстовете за т.нар. престъпления против равенството на гражданите.
Най-големият проблем за защитата на жертвите на домашно насилие обаче оставала опасността за живота им, след като всички ограничения отпаднат и действието на всички мерки изтече.
“В практиката на Европейски съд по правата на човека е пълно със
случаи, в които
щом партньорът
на жената получи
възможност да
я доближи, убива
децата /им,
а не нея”,
казва Добрева. Тя разказва и че има статистики за държавите, легализирали проституция, които показват спад не само на трафика на хора, но и на насилствените престъпления изобщо.
Девета жертва издъхна след бой от ревност
41-годишна жена от плевенското село Рибен, която е била жестоко пребита от приятеля си, е издъхнала в болница. Това е деветата жертва на домашно насилие от началото на коронакризата.
Жената е приета в болница навръх 24 май, след като между нея и 46-годишния ѝ приятел избухнал скандал. Словесната агресия преминала във физическа. Най-вероятната причина е ревност. Жената е приета в болница в критично състояние. Била е в кома в реанимацията, но въпреки усилията на лекарите е издъхнала.
Биячът ѝ е задържан. Той е криминално проявен, а пробите му за алкохол и наркотици са положителни. Повдигнато му е обвинение за нанасяне на тежка телесна повреда.
