Ако се изпълнят новите искания на протестиращите, водени от зам.-шефката на Камарата на архитектите и активист на “Да, България” арх. Петкана Бакалова, националната педиатрия скоро няма да се случи
Два месеца след като здравното министерство даде старт на проекта за строеж на национална детска болница и подписа договор за изпълнението му със спечелилия обществената поръчка консорциум на “Главболгарстрой”, премиерът Бойко Борисов направи обрат. Правителството реши – строежът в двора на Александровската болница, предвиден за педиатрия преди 42 г., няма да се реконструира, бетонното скеле ще се събори и ще се построи нова сграда.
Така на 27 май пред България се откри шанс да изпълни половинвековната си мечта да има модерна, високотехнологична детска болница, която да дава надежда на родители и деца от цялата страна, че ще се лекуват качествено в човешка и приветлива среда.
“С много любов искаме да направим новата детска болница. Нещо, което е заченато с проблем, каквото и да направим, и златна да я направим тази болница, винаги ще има недоволни от нея. Затова решихме да съборим старата сграда, мястото е много добро - в клъстер от други болници, в паркова среда.” Така премиерът Бойко Борисов аргументира решението си на среща с протестиращите срещу идеята педиатрията да се вмести в изоставения 42 г. бетонен скелет. Последваха благодарности. След месеци подписки и обжалвания се появи надежда, че скандалите спират и спечелилият консорциум
ще построи
педиатрията
за 42 месеца
в рамките на
поръчката от
93,4 млн. лв.
Изненадващо обаче още на следващия ден пред Министерския съвет се събра група от същите протестиращи - архитекти, родители и педиатри, вярно, малко на брой, които извадиха претенции за детската болница. Те бяха обобщени от арх. Петкана Бакалова, която е зам.-шеф на Камарата на архитектите в България. Жената има афинитет към политиката, на последните парламентарни избори бе трета в депутатската листа на “Да, България” в Пловдив. След неуспеха във вота нейни колеги твърдят, че се стреми към председателския пост в Камарата на архитектите.
Сега протестиращата Бакалова пак предложи да бъдат обследвани и други терени, да се направи международен архитектурен конкурс и той да посочи проект за болницата и дори да направи анализ за нуждите на детското здравеопазване (виж карето долу).
Така радостта потъна в нова несигурност, защото, ако тези искания се приемат, не след 4 години, може би след 10 г. дори строежът няма да е вдигнат. При тези претенции и в следващите 40 г. няма да има национална педиатрия, новият проект ще стане демоде, докато всички си стиснат ръцете, обяснява майка, ядосана, че отново ще тръгнат скандали. Според арх. Бакалова забавяне няма да има, защото имало план и календарен график, според който за 48 месеца, т.е. само с 6 месеца повече от предвиденото, всичко това може да се свърши и България да получи най-накрая национална детска болница.
“4 г. е много кратък, но реален срок за изпълнение. Нужни са само управленска воля, стегната работа и делово отношение. Има обаче и много процедури. Правителството определи бъдещата национална детска болница за обект с национално значение. Това ще съкрати пътя чисто административно, защото има много срокове. Да се надяваме, че волята за национален обект за стария строеж ще се запази, за да получи същият статут и новата сграда”, коментира арх. Бакалова.
“24 часа” помоли в четвъртък арх. Бакалова да покаже този график. Тя обеща, въпреки че екселската таблица със срокове била неразбираема за неспециалисти. Ден по-късно
архитектката
отказа да го
покаже, защото
графикът ще
се доработва
и ще е публичен след седмица.
Попитахме специалисти дали подобна сграда би могло да се вдигне на ново място за 48 месеца, както твърди Бакалова. Не, мечтите за тази суперболница граничат с чиста фантазия, категорични са те.
“Първо, много е важно дали имате готов ПУП (подробен устройствен план), или тепърва ще търсите терен. Ако сте готови с тази част от задачата, е лесно – ще проектирате и ще построите сградата за някакъв период от време, макар и немалък. Но ако тепърва търсите терен, ви чакат дълги процедури”, каза инж. Атанас Ангелов, председател на управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти.
Промяната на ПУП е доста сложно нещо, защото преминава през подаване на инвестиционно намерение в общината, тя трябва да одобри план за промяна на съществуващия ПУП, който да съответства на общия устройствен план, с промяната трябва да се запознаят заинтересованите страни. Те могат да обжалват проекта и така
да забавят
инвеститора
с неизвестен
брой години
Това, че сградата на детската болница е обект от национално значение означава просто, че обжалванията на строежа минават по съкратена процедура, т.е. само на една съдебна инстанция. Но не означава, че заинтересованите не могат да обжалват промяната на ПУП.
“Ако имате одобрен ПУП, проектирането би отнело между 8 и 36 месеца, за да стигнете до съгласуван технически проект”, каза инж. Ангелов. За това време доставчици на ток, вода, канализационни услуги и др. трябва да дадат становище по проекта. Там също има срокове, но те текат паралелно, така че максимумът е 36 месеца. Тези 3 г. не са проблем, но без лансирания международен архитектурен конкурс. За него може само да се предполага колко ще трае. Да речем, година и половина, и то ако всичко е идеално.
Съгласуваният проект трябва да се представи на общината за издаване на разрешение за строителство. Според Закона за устройство на територията това трябва да стане в 14-дневен срок, но общината може да върне проекта за доработване. Може да го връща много пъти. Районната дирекция за строителен контрол също трябва да даде мнението си. Ако и това препятствие е минало, трябва тепърва да се избере строител, или поне така се разбира от изявите на арх. Бакалова.
Защото сегашният договор, сключен между здравното министерство и консорциума около “Главболгарстрой”, е различен от новото начинание, за което говори арх. Бакалова.
Организирането на обществена поръчка започва, след като има готов технически проект. Няма строител, който да подаде оферта да строи нещо, което е само във въображението на някого. Обществената поръчка и при съкратени срокове няма как да протече за по-малко от 6-7 месеца. Ако се обжалва, както в България задължително се случва, ще трябват още 6-9 месеца.
Когато самото строителство най-после може да почне, законът дава максимум 5 г. за грубия строеж. Според строителите, до които “24 часа” се допита за грубия строеж на такава сграда следва да се предвидят между 20 и 28 месеца.
После идва още по-трудният процес по въвеждането на сградата в експлоатация. Никой не оспорва, че болниците са едни от най-сложните строежи, най-малкото защото те имат специални инсталации, трябва им тройно осигуряване на електроенергия, операционните им блокове се нуждаят от специални климатични системи и т.н. На практика тези довършителни работи отнемат толкова време, колкото и грубото строителство, т.е. поне 20 месеца.
Арх. Бакалова настоява да се търси нов терен и международен конкурс
l Да се направи анализ на нуждите на детското здравеопaзване. Той да включва данни за последните 5 г. - какви хоспитализации е имало в различните отделения, на колко деца и да се направи прогноза за демографията. Планирането да стъпи на това обследване.
l Има две задължителни условия, когато се проектира детска болница - да търпи еволютивност, т.е. да може да се разраства, и адаптивност - отделенията да могат да се преустройват според нуждите.
l Да се търсят и други терени за педиатрията - например паркът на болница “Лозенец” и бившите казарми до зала “Арена Армеец”. Аргументите - до залата ще има 2 спирки на метрото, а близо половината от децата, които ще се лекуват в националната педиатрия, не са от София, т.е. няма да се генерира трафик от влизащите в града. Там има и бус-лента, която може да осигури бързо придвижване за линейките. Край Александровска стават постоянни задръствания.
l Да се направи пълно проучване на комплекса на Александровска болница - има потенциал в този терен заради други изоставени строежи и свободна площ. Последно научно изследване в областта на сградите за здравеопазване показва, че е по-добре една детска болница да бъде разгъната като серпентина с максимален контакт с външната среда, което изисква голяма площ.
l Премахването на изоставения строеж няма да е лесно заради близостта с други сгради. Ново обследване да прецени дали строежът не може да се запази и адаптира, но с друга цел при икономически изгода.
l За визията на новата болница трябва да се проведе международен архитектурен конкурс, на който архитекти с опит да предложат най-доброто решение.
Защо теренът на строежа е най-доброто място за педиатрията?
Мястото на националната педиатрия е избрано от здравното министерство след съгласието на консултативния съвет, съставен от педиатри и директорите на основните болници в София заради близостта до най-големите университетски болници - “Александровска”, “Пирогов”, “Св. Екатерина”, “Св. Иван Рилски”, ВМА, Инфекциозна болница, “Майчин дом” и сегашните две педиатрични болници. Наблизо ще са най-добрите неонатолози в “Майчин дом”, инфекционисти на национално ниво, трансплантолозите във ВМА и “Александровска”, уникалните неврохирурзи на “Иван Рилски”, най-добрите детски хирурзи на “Пирогов".
Тази близост е бонус - може да се търси помощта на най-добрите профилирани специалисти или дори настаняване в специализирана клиника в състояние на неотложност, когато става въпрос за спасяване на човешки живот.
От друга страна, съгласно действащия Общ устройствен план целият район е предвиден за Медицински университет/болничен комплекс и затова няма да се налага промяна на подробния устройствен план и промяна на предназначението на терена.
Проф. Иво Петров: Подбраният терен дава най-добър достъп до всичко необходимо
Проектът за строеж на Национална детска болница е важен както от здравна гледна точка, така и от обществена. Разрушаването на стария строеж ще даде възможност да се реализира проект, от какъвто имаме нужда.
Това каза кардиологът и медицински директор на “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център” проф. Иво Петров.
“Имаме нужда от флагман, който да движи не само лечението, но и науката в тази област. Такъв флагман трябва да бъде създаден”, каза проф. Петров.
Според него не бива и да се търси нов терен за строеж, тъй като мястото е много добре подбрано.
“Той е в лоното на една от най-големите университетски болници в България и на Балканския полуостров, която разполага с целия потенциал - лабораторен, образен, научен, т.е. това е мястото на такъв тип начинание. Това ще бъде едно добре осигурено здравно заведение. То ще може да разчита не само на капацитета на Александровска болница, но и на университета и на генетичната лаборатория и още други големи звена”, обясни той.
